Определение № 155 от 21.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500052 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 12007/19.12.2024г. на РС-Несебър, предявена от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК 831507493 със седалище :гр.София и адрес на управление: гр.София-1766,р-н Младост ,Бизнес парк София,сграда 1а,ет.4 , против определение №1297/10.12.2024г. на РС-Несебър по гр.д.№ 1493/2024г.,с което е оставена без уважение молба вх.№11584/ 09.12.2024г. за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.

С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска същото да бъде отменено и да се издаде исканата европейска заповед за запор, като за целта бъде отправено и посоченото в раздел 7 от молбата искане за получаване на информация относно сметки на длъжника.

След преценка на събраните доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

С молба вх. № 11584 / 09.12.2024г. в РС-Несебър, предявена съобразно изискванията на формуляр по чл. 8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 г на Европейския Парламент и на Съвета, кредиторът е поискал издаване на европейска заповед за запор.

Трансграничният характер на делото се обосновава (раздел 4.2 от молбата) с твърдението, че БАНКОВИТЕ СМЕТКИ на длъжника се държат в Литва.

Необходимостта от исканата заповед (раздел 10 от молбата) се основава на твърдението, че за изпълнение на вземането по издадения в полза на молителя изпълнителен лист от 28.01.2022г. на

РС-Несебър,кредиторът бил изчерпал всички възможни изпълнителни способи по изпълнителното дело за удовлетворяване на вземанията си, но никой от тях не довел до удовлетворяване, а имало достатъчно основания да смята, че длъжникът разплаща чрез Револют.

Това налагало спешна нужда от съдействие и издаване на Заповед за запор на банкова сметка. С молбата (раздел 7) се предявява и искане за събиране на информация относно банките и номерата на евентуалните банкови сметки, които се предполага, че длъжникът държи в Литва.

1

Към молбата молителят „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ЕООД представя незаверени копия от писма, издадени на 21.11.2022г. и на 26.05.2023г. по изп.д.№ 395/2022г. на ЧСИ Георги Михалев и адресирани до „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ЕООД за това, че дължи такси по ТТР на ЗЧСИ по ч.гр.д.№ 395/2022г. на ЧСИ Михалев, образувано възоснова на изпълнителен лист по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 300/2020г. на РСНесебър с длъжник Д. А. Д. с ЕГН ********** от с.***, общ.***.

Като извърши самостоятелна преценка на представените с молбата доказателства във връзка с твърденията на страната, въззивният съд приема частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Регламент № 655/2014 г. дава възможност на кредитора на получи заповед за запор на банкова сметка с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. По същността си производството е аналогично на съществуващите в националните законодателства обезпечителни мерки и има за цел избягване на затруднения при трансгранично изпълнение на осъдителни съдебни решения.

Безспорно е, че процедурата е достъпна и за кредитор, който вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, които изискват длъжникът да заплати сумата по вземането на кредитора (пар. 11 от Преамбюла). Заповедта се издава, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува опасност изпълнението да бъде осуетено или значително затруднено. (чл. 7, ал. 1). В случай, ч е кредиторът все още не е получил в която и да е държава-членка съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез които от длъжника се изисква да изплати сумата по иска на кредитора, последният представя и достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че има вероятност искът му срещу длъжника да бъде удовлетворен по същество/чл.7,ал.2/.

В пар. 14 от Преамбюла се уточнява, че във всички случаи, дори когато вече е получил съдебно решение, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда спешната необходимост от закрила поради съществуваща реална опасност към момента на започване на изпълнението длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие. Уточнено е още, че доказателствата за наличие на опасността, могат да бъдат свързани с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите му и с всякакви действия по отношение на последните. Самото неплащане или оспорване на вземането или наличието на повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, нито факта, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава. Тези фактори могат да бъдат взети предвид от съда при цялостната преценка за съществуването на опасност. (пар. 14, абз. 3 и 4 от Преамбюла).

Следователно, спешната необходимост от закрила се корени в съществуваща опасност, създадена от поведение на длъжника, насочено към осуетяване изпълнението на вземането на кредитора. Описаните в раздел 10 от молбата на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД обстоятелства не сочат такова поведение. Липсват данни длъжникът да е притежавал имущество, което да е пропилял, укрил или унищожил. Представените от молителя писма по изп.д.№ 395/2022г. на ЧСИ Георги Михалев установяват единствено обстоятелството, че за соченото изп.дело молителят „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да заплати дължими към съдебния изпълнител такси съгласно ТТР към ЗЧСИ, но не и твърдението за изчерпване на всички изпълнителни способи по същото изпълнително дело за удовлетворяване на вземането на молителя. Следва да се отбележи обаче, че установяване на това обстоятелство само по себе си не е достатъчно основание за издаване на исканата заповед в случай, че липсват достатъчно доказателства по чл.7,ал.1 от Регламент № 655/2014 г., за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на 2 заповед за запор, тъй като съществува опасност изпълнението да бъде осуетено или значително затруднено.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че при тежест върху молителя същият не установява да съществува опасност изпълнението на съдебно признатото му вземане да бъде възпрепятствано или съществено затруднено, поради което искането за издаване на заповед следва да бъде оставено без уважение. До тези изводи е достигнал и районния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1297/10.12.2024г. по гр.д.№ 1493/2024г. по описа на РС-Несебър.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3