Решение № 15 от 12.01.2024, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 269/2023
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 12.01.2024
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 50 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. гр.Мадан, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100269 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от М. М. А. против В. Р. А., с която е предявен иск по чл.
49, ал. 1 от СК да бъде прекратен сключеният между страните брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се обсъжда въпросът за вината, да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Д. и М. на майката, да бъде определено местоживеенето им при майката, както и да бъде определен режим на лични контакти между децата и ответника както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, като той ги взема от дома на майката в петък в 17.00 часа и ги връща в дома й в неделя в 16.00 часа, както и по един месец през лятото, в който не ползва платения си годишен отпуск и по всяко друго време по взаимна уговорка помежду им, да бъде осъден ответника да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер на 300 лева месечно за Д. и 250 лева месечно за М., считано от 01.08.2023 г. ведно със законоустановената лихва върху всяка несвоевременно заплатена месечна вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,както и бъде постановено след развода да носи предбрачното си име Кикова.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен граждански брак на 30.07.2015г. От 2014 г. страните живеели във Великобритания, където се родили двете им деца Д. В.ов А., на **г., ЕГН ********** и М. В.ов А. на **г., ЕГН **********.
Първоначално съпружеските им отношения протичали нормално, въпреки че комуникацията им не била много добра. Още преди да сключат брак ответникът не се съобразявал с мнението на ищцата, обвинявал я че няма мнение, че не била почистила, не нищо не правила, не режела правилно картофите за салата. Обиждал я като й казвал "тюлен" и „мръсница“. Преди 2 години по негово настояване, въпреки че ищцата не искала, се преместили да живеят и работят в Германия. Там отношенията им още повече се влошили.
Почти целият роднински кръг на ответника бил в Германия и той считал, че каквото и да прави може да разчита на тях, имало случай в който трябвало да отидат на гости при приятел, като ответника настоял децата да дойдат с колелата им. Събота вечер ответникът сядал в къщи да пие уиски, но вместо да разговаря с ищцата, започвал да звъни по телефона и да провежда разговори с други хора. Ответникът нито веднъж не пожелал да излязат заедно поне на кафе и настоявал винаги да има друг с тях - нямало за какво да си говорят. Не искал да вървят хванати за ръце и правил коментари за фигурите на другите жени, че 1 излеждали по добре от ищцата. През 2023 г. ищцата му казала, че искала да се разделят, но той поискал да си дадат време и казал, че ще се промени, но промяната не настъпила. С течение на времето ищцата започнала да му отказва всякакви контакти, което продължило около 6 месеца. На 28.07.2023 г. се върнали в България. Преди това, през месец април 2023г. по време на ваканцията на децата дошли заедно в България, но ответника останал само 2 дни и се върнал в Германия,а майката и децата прекарали един месец в България, което било време на проверка на отношенията им. На ищцата обаче не й липсвало това, че била разделена със съпруги си. В края на месец април, когато се върнали с децата в Германия, отново казала на ответника, че била взела категорично решение да се разделят и двамата се съгласили да останат да живеят заедно до края на учебната година, за да може Д. да завърши училище. Когато учебната година приключила, всички дошли в България, като ищцата и децата се установили да живеят в дома на и родителите й, а ответника отишъл да живее в жилището на ищцата, но казал, че ще се върне в Германия, за да си уреди трудовите правоотношения, след което е с намерение окончателно да се върне в България. Въпреки тези намерения ищцата е категорична, че бракът им бил изпразнен от съдържание, като помежду им липсвали всякакви чувства на взаимност и привързаност и запазването му било неоправдано. Счита, че родителските права по отношение на родените от брака деца следва да бъдат предоставения на нея. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че заминали заедно с ищцата за Англия, но грижите за семейството били изцяло върху ответника. Той ходел на работа, когато се прибирал от работа той трябвало да храни децата, понеже не било сготвено ответникът трябвало да прави нещо за вечеря, но въпреки всичко това не му тежало, защото много обичал съпругата и децата си. След като се появили децата ищцата развила фобия да излиза заедно с тях и не искала да излезе никъде под предтекст, че щяло нещо да им се случи, че някой щял да ги бутне. В Англия заради това ходила на психолог, който се плащал от държавата. Била прекалено загрижена за тях, децата нямали свобода, били постоянно под контрол. Ответникът й казвал, че няма проблем, всичко щяло да бъде наред, но заради това, че той ги извеждал и не бил на това мнение, тя го упреквала. Ищцата започнала да прави клипчета в Тик Ток и да ги качва там, което било основното нейно занимание, което вече ескалирало и продължило с пълна сила в Германия. Тя имала над 1000 клипа в Тик Ток.
Ответникът бил по цял ден на работа, а когато се върнел вкъщи нищо от домакинската работа не било свършено и трябвало ответникът да започне да прави всичко. Ако все пак тя била решила да започне да прави вечеря, -то когато се прибирал тя не била готова и ответникът веднага трябвало да се включи да й помага. Ответникът трябвало да извежда децата и да се грижи за тяхното възпитание. Това била и причината да поиска да се премести в Германия, защото вече започнал да не издържа физически, тъй като само той работел в Англия, а наема и другите разходи ставали вече непосилни. В Германия били неговата майка и други роднини, които можели да помагат при нужда. Що се отнася до това, че М. не била говорила, това било факт, защото ответникът винаги искал нещо да си поговорят, ако има някакъв проблем да сподели с него, но тя ходила при психолози за които плащал ответника и там си споделяла своите неща вместо да ги сподели с ответника като неин съпруг. За нея било важно какво ще и каже психолога, вместо това от какво се нуждае семейството. Едва през тази година тя му споделила, че иска да се разделят, защото не си говорили, но това не било по вина на ответника. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Сочи, че имали конфликти със съпругата му, но те не били от такова естество, че да водят и да са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Счита, че бракът не е дълбоко и непоправимо разстроен. Конфликти имало във всеки дом. Самият ответник бил непрекъснато зает с отглеждането на децата, грижа за жилището, което закупили и двамата и макар и на нейно име, то преди сключване на брака. Правил се ремонт в това жилище, материалите за които били закупени само от ответника. В същото време си давал сметка, че никой не може да бъде държан насила в брак, въпреки че е в интерес на децата им било да живеят в пълноценно семейство и да бъдат отглеждани от двамата си родители, за да израснат като пълноценни граждани, а не като хора, психически обременени от липсата на единия родител в живота им. Ако бъде преценено, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, то моли същият да бъде прекратен по вина на ищцата и да му бъдат предоставени родителските права върху двете им деца, да бъде определено живеенето им при ответника, 2 да бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. М., ул. „Я., да бъде определен режим на лични контакти на ищцата с децата всяка първа и трета седмица от месеца, като тя ги взема от дома ми в петък в 17.00 часа и ги връща в дома ми в неделя в 17.00 часа, както и по един месец през лятото, в който не ползва платения си годишен отпуск, и по всяко друго време по взаимна уговорка помежду ни, да бъде осъдена му заплаща в качеството на баща и законен представител на децата ни ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. месечно за Д. В.ов А., и 250 лв. месечно за М. В.ов А., считано от 01.08.2023г. ведно със законоустановената лихва върху всяка несвоевременно заплатена месечна вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск от В. Р. А. против М. М. А. за предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака деца на ответника.
Ответникът счита, че той може да се грижи по-добре за децата, а те били привързани повече към него. Големият им син Д. бил особено привързан към него, той предпочитал да прекарва повече време с ответника, а ответникът го разбирал по-добре. Малкият син бил привързан също към ответника и той не можел без брат си. Ответникът се грижил за децата през времето когато били заедно, той ги бил хранил, бил ги извеждал навън, тъй като майката не искала да ги извежда и постоянно били под неин контрол. Тя се страхувала да ги изведе от нейната фобия да не би да се случи нещо с децата. Счита, че ще се грижи по-добре за децата им, защото майката прекарвала прекалено много време в снимане на клипове за Тик Ток.
Моли да му бъдат предоставени родителските права върху двете деца на страните, да бъде определено местоживеенето им при ответника, да бъде предоставено ползването на семейното жилище, да бъде определен режим на лични контакти на майката с децата, да бъде осъдена майката да заплаща на децата ежемесечна издръжка в размер на 300 лева месечно за детето Д. и 250 лева за детето М., считано от 01.08.2023г. ведно със законоустановената лихва върху всяка несвоевременно заплатена месечна вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. При условията на евентуалност да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху Д. В.ов А., роден на **г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от М. М.
А., с който се оспорват всички твърдения в насрещната искова молба. Оспорва, че бащата може да се грижи по-добре за децата, при условие, че сам трябва да се справя не само с грижите за децата, а и с грижите по дома и ежедневието му. Ответницата по насрещния иск сочи, че Д. предпочитал да бъде повече време с баща си, защото В. угаждал за всичко на децата, а имало неща, които не следвало да им се позволяват, както и не следвало да се задоволяват всички техни капризи и желания. Бащата се грижил за децата, само когато майката била на работа. Майката отглеждала детето Д. до 2 годишната му възраст, през което време бащата ходил на работа. След като Д. навършил 2 години започнала работа във Великобритания, както и курс по английски език, който обаче трябвало да прекъсне, тъй като бащата казал, че не може да гледа Д.. Майката гледала детето М. изцяло до м. септември тази година. Той се родил във Великобритания, където майката го гледала и започнала работа от вкъщи, продължила само тя да го гледа и след преместването им в Германия през 2021г., като в Германия започнала работа на 15.03.2022г., но само по 2 часа на ден, след като ответникът се върнел от работа. Едва когато се върнел от работа поемал грижите за децата, но имало случаи, в които и роднините му му помагали в тези 2 часа, за да може да си почива, а имало случаи в които когато се майката се прибере от работа около 2121.30 часа бащата да е в леглото и да е заспал, а децата да си стоят сами, да си играят или гледат телевизия. Всеки родител се притеснявал да не се случи нещо с детето му, това не било фобия. Майката извеждала децата и на разходка в парка и на фитнес, когато били във Великобритания водила Д. на организирани детски групи, където ги занимавали, пеели им, водил Д. на народни танци в българското школо "В. Левски" Баркинг. Само майката отглеждала децата и от връщането им в България, разхождала ги на детски площадки, стадиона, на парка, на басейн, на зоокъта на Върбинския мост и др. Когато й останело време влизала в Тик ток, но това не било нейно преимуществено занимание. Вкъщи най-напред се справяла с домакинската работа и с грижите по децата. По изложените съображения моли за отхвърляне на насрещния иск.