Акт от 31.05.2018, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е №91 гр. Сливен, 31.05.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА

ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА

М. при секретаря Елена

Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №210 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №14/30.01.2018г. по гр.д.№356/2016г. на Новозагорски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д.Г.Г. против И.И.И. искове, както следва: иск за предоставяне упражняването на родителските права над малолетното дете Г.Д.Г. на бащата и определяне режим на контакти на детето с майката и алтернативния иск за определяне на бащата Д.Г. разширен режим на лични контакти с детето Г. Г.. С решението са присъдени разноски на ответницата И.И. в размер на 700лв. и Д.Г. е осъден да заплати на вещото лице д-р Г.В.сумата от 230лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Д.Г.Г. чрез адв. В.П.

*** и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът Д.Г. чрез пълномощника си адв. П. посочва, че обжалваното първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика. Счита, че съдът не е обсъдил правилно всички събрани по делото доказателства, анализа на които води до различни правни изводи. Посочва, че по делото се установило, че майката не е положила необходимата грижа за детето си да го социализира, напротив, използвайки болестта му го е извела от изключително важната социална среда на връстниците му и го е поставила в състояние на патологична зависимост, при наличие на редица механизми и възможности за подкрепа и социализация на детето в обществото. Прави подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства относно заболяването на детето и неговото диагностициране и счита, че не е проведено адекватно лечение и диагностика от страна на майката. От заключението на СПЕ на детето се установило категорично родителско отчуждение от страна на майката, която е отчуждила детето от бащата и е деформирала психичния модел на бащата в съзнанието на детето. Районният съд не обсъдил и не взел предвид становищата на вещите лица, социалните работници и установения факт на забавяне и непровеждане на редицата предоставени на детето и нея социални услуги. Съдът не взел под внимание и заключението на съдебно психологичната експертиза на майката и установеното личностово разстройство, което е довело до негативни последици спрямо детето.

По отношение на социално-битовите условия, счита, че е установен превес на същите при бащата, като те са в интерес на детето – добри битови условия, самостоятелна стая, помощ от трети лица, интелектуална и бащина подкрепа. Освен това, въззивникът посочва, че е финансово обезпечен, за разлика от майката.

Съдът не взел под внимание факта, че силната емоционална връзка на детето с майката е патологична. Не е взел предвид и възрастта на детето – 14г., затворен с три възрастни жени, без социален живот пълна липса на мъжкия модел. Счита, че съдът е постановил решението си само въз основа на тезата за блудствени действия спрямо детето, базирани единствено на негови твърдения, което е правно немотивирано.По отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответницата, посочва, че са присъдени неправилно, тъй като са за двама адвокати при законова разпоредба за присъждане на такова за един адвокат. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи главната искова претенция, като посочва, че поддържа и алтернативния иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответницата в първоинстанционното производство И.И.И. чрез пълномощник адв. С.Р. ***, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е обсъдил всички доказателства по делото всестранно, обективно и пълно и е направил обосновани правни изводи. Излага подробни контрааргументи на доводите, изложени във въззивната жалба и прави свой анализ на установените по делото факти и събраните доказателства. Посочва, че влошеното здравословно състояние на детето и последиците от него са действителната причина за избраната индивидуална форма на обучение, а не е налице недобросъвестно поведение на майката. От медицинските документи, приети по делото се установявало влошеното здравословно състояние на детето и факта, че майката е положила достатъчен брой усилия за правилното диагностициране и лечение на детето. Отчуждаването на детето от бащата се дължало единствено на трайно негативното, неадекватно, враждебно и агресивно поведение на въззивника съм детето. Налице било осъществявано физическо и психическо насилие над детето. Далеч преди инцидента на 06.11.2015г. детето не е имало никакво желание да вижда баща си, като е изказвал притесненията си да остава насаме с него. В двете изслушвания пред съда, детето е посочило, че се страхува от баща си и се притеснява да се среща с него. Изключително важно било именно становището на детето, което е навършило 14-годишна възраст. От гледна точка на своето здравословно състояние, ответницата посочва, че не е налице пречка да полага ежедневни и адекватни грижи за детето. Установено било, че не страда от някакво психическо заболяване. Затрудненията й са от физически характер, свързани със заболяване на колянната става, което затруднява походката й. По отношение на социално-битовите условия, посочва, че същите при нея са много добри и са установени в нарочните социални доклади, като притежава всичко необходимо за нормалното развитие на детето. Счита, че по делото не е установена промяна на нито едно обстоятелство, което да е било определящо за предоставяне упражняването на родителските права. Здравословното състояние и възрастта на детето определяли приоритетната нужда от непрекъснати майчини грижи. Липсвали индиции и доказателства, че отсъстващия родител би могъл да отглежда детето по един по-добър и адекватен начин и да полага адекватните грижи, от които то има необходимост. С оглед изложеното, мили съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски пред настоящата инстанция.

В с.з., въззивникът Д.Г.Г., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. В.П. ***, който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени атакуваното решение на НЗРС и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции, като предостави упражняването на родителските права на бащата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата И.И.И., редовно призована, се явява лично и с процесуални представители по пълномощие адв.

С.Р. *** и адв.м.м. от АК - Сливен, които оспорват въззивната жалба. Посочват, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и молят същото да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е отчасти правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с установени от доказателствения материал, събран от районния съд, обстоятелства, но неотразени във фактическата обстановка, изложена в първоинстанционното решение, както и с обстоятелствата, установени от допуснатите пред настоящата инстанция доказателствени средства, както следва:

От заключението на назначената от районния съд съдебно-психологична експертиза на детето Г. Г., се установява /извън отразеното в първоинстанционното решение/ следното: Налице е словесна и несловесна подкрепа от страна на майката по отношение очерняне на бащата пред детето и представянето му единствено и само като лош. В речника на момчето изкуствено са вкарани фантазни истории за насилие и блудствени действия. Налице е „синдром на родителско отчуждение“ у детето по отношение на бащата. Причината за него е амбивалентното отношение на майката, което съответно провокира и ответна поведенческа реакция от непълнолетния. Г. е поставен в дуалната позиция да избира дали да има майка или да има баща и той избира да има майка. Страхът на детето е неосъзнат, но е свързан с емоционалния му регистър, а именно да не нарани, оскърби и предаде майка си, като предпочете баща си. Възприятието му е дезинтегрирано, нестабилно и не е свързано пряко с възприеманата реалност, защото фактите от действителността се отричат или изкривяват, така че да обслужват единствено и само интересите на майката, което от своя страна води неминуемо до „Синдром на родителско отчуждение“. Майката трайно неглижира нуждите му от общуване с връстници и детето расте в ситуация на „социално осакатяване“. Изостава в психическото си и физическото развитие по отношение на своята автономност и критичност на мисленото. Връзката с майката на този етап е патологична и уврежда социалното и личностово функциониране на Г..

Възприятията на детето от престоя му при баща му и разширеното семейство са изкривени и в тях са привнесени фантазни елементи, които описват бащата и разширеното семейство като злодеи без задръжки и морални ценности, чиято цел е единствено да измъчват и нараняват Г.. Налице е емоционална зависимост и конфликт на лоялност по отношение на майката като обект спрямо бащината фигура, които мотивират поведението на Г..

При изслушването в открито съдебно заседание, вещото лице детски психолог Р.П. посочва следното: Вещото лице е провела среща и с класния ръководител на детето Г., от която е узнала, че неговата успеваемост се преекспонира от семейството, тя е изкуствено завишена. Ако получи оценка под 6, проявява агресия, което се е разигравало в дома му пред учителката. Оценките са написани по скоро да удовлетворят желанието на майката и психическите нужди на детето да бъде отличник, защото иначе има агресивни прояви. Детето няма интелектуален дефицит, но има емоционален такъв. Детето е внушаемо и не е така емоционално, тъй като е системно обработвано от майката не си дава сметка от нещата, които повтаря пред социалните работници, че злепоставя другия родител и че ще има някакви законови последици. Детето няма адекватни спомени, те са манипулирани, граничат с фантазия. Детето не споделя нищо конкретно. Набляга само на болестите на бабите, с които живее. Вещото лице посочва, че не открила родителски дефицит при бащата. Ако е била открила такъв, щяла да го съобщи. Направила е изследване и на двамата родители. Рязкото извеждане от средата ще има един момент на напасване към новата обстановка, в която детето ще бъде отглеждано, но той няма да продължи вечно и от там нататък може да се работи за възстановяване на психичните му функции. Детето трябва да се отдалечи от майката и то отведнъж.