Решение № 20412 от 11.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20412 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110156469 по описа за 2023 година

Предмет на делото е предявеният от Г. И. Г., Е. И. Г. (починала в хода на процеса) и О. П. Х. срещу Държавата отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ******.****.**** с площ **** кв.м., предназначен за друг вид производствен складов обект, вид територия земеделска, с начин на трайно ползване: „За друг вид производствен складов обект“, стар идентификатор *****.****.****, номер по предходен план 519, при съседи *****.****.****, подробно описан в нотариален акт за дарение № ***, том II рег. № ****, дело ***/***7 г., вписан като акт № ***, том CCV от ***7 г. на СВ и нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том IV, дело № *** от 2005 г. на нотариус В. Г., с рег. № *** и РД СРС, вписан с акт № 1, том LLLLXXX, дело ***** на СВ София.

Ищците твърдят, че са собственици на описания по-горе имот, при квоти както следва О. П. Х. ½ ид.ч., Г. И. Г. ½ (1/4 от, които по наследство от починалата в хода на процеса Е. И. Г.), придобити по наследство и възстановени по реда на ЗВСОНИ. Сочат, че наследодателят им Г. И. Г. (роден 21.07.1870 г.) е закупил имота през 1943 г., като мястото му било отнето по Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия през 1947 г. като празни фабрични места. Местата били извън обсега на 1 регулационния план, не били одържавявани и не следвало да бъдат одържавявани съгласно НДИ. Излагат, че за възстановяване на имотите по ЗВСОНИ са представили всички притежавани документи, като след възстановяването на имота започнали да го ползват и владеят. През 2005 г. се снабдили с нотариален акт за собственост на имота, а през ***7 г. В. П. Х. дарила на сестра си притежаваната от нея ¼ ид.ч. съгласно нотариален акт за дарение № ***, том II рег. № ****, дело ***/***7 г. на нотариус И.И.Ж., с рег.

№ 701 НК, вписан като акт № ***, том 2 CCV, дело **** от ***7 г. на СВ.

През ***6 г. ищците инициирали изменение в АГКК, което било прието и била издадена заповед № 18-5135-28.06.***6 г. на началника на СГКК София. С протокол от 03.04.***6 г. било извършено трасиране, означаване и координиране на имот с идентификатор *****.****.**** по кад. карта на гр.

София, район Панчарево, с. Казичене от фирма „Геофото“ ООД. Твърдят, че са депозирали заявление с вх. № САГ19-ГР00-1596/15.07.***9 г. с искане за разрешаване изработването проект за подробен устройствен план ПУП - план за регулация на поземлен имот с идентификатор ******.****.**** за което била издадена Заповед № *********** на главния архитект на Столична община, в НАГ, която влязла в сила. На 20.01.2023 г. сключили предварителен договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот с дружество „Транслоджистикс София“ АД. След сключването на предварителния договор започнали да се снабдяват с необходимите документи – данъчна оценка, кад. скица на имота, справка от община Панчарево за липса на актове за държавна и общинска собственост. Депозирали и молба до министерството на земеделието за липса на реституционни претенции. На 21.02.2023 г. О. Х., депозирала молба в областна администрация на област София за наличие или липса на акт за държавна собственост за процесния имот. Ответницата О. Х. получила удостоверение с изх. № ОА23-****/28.04.2023 г., съгласно което за имота бил съставен акт за държавна собственост № ***** от 12.04.2023 г.

Твърдят, че са придобили имота по давност, като излагат, че държавата никога не го е владяла. При тези твърдения молят съда да уважи предявения иск.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Държавата, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Сочи, че поземлен имот с идентификатор *****.****.**** е държавна собственост, за който е съставен Акт за частна държавна 2 собственост (АЧДС) № 11841/12.04.2023 г., вписан в Службата по вписванията. Излага, че същият е придобит на основание чл. 6 ЗС (редакция от 1951 г.), съгласно който държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Твърди, че имотът не е принадлежал на физическо лице и следователно е имал статут на безстопанствен, поради което е придобит ех lege от Държавата, доколкото към момента на регулацията от 1957 г. действала разпоредбата на чл. 6 от ЗС (редакция от 1951 г.). Тъй като Държавата придобивала имота по силата на закона, се сочи, че е без значение дали е издала или не акт за държавна собственост към момента на неговото придобИе. Процесният имот твърди, че е включвал в себе части от имоти със стари кадастрални номера ***, *** и *** от кадастралния план от 1957 г., л. 10 и л. 11. В разписния лист към този план за имот *** било посочено, че представлява двор, а за собственик - държавно; за имот *** храсти със собственик „СНС“; за имот *** – празно място със собственик „СНС“. Отреждането на горепосочения имот по старите кадастрални планове твърди, че е било за изграждане на държавни общежития. Такива били изградени и съответно били съставени актове за държавна собственост: АДС № *********** г., АДС № *********** г., АДС № ********** г., АДС №************ г., АДС ********* От удостоверение изх. № ****228/19.02.***0 г., издадено от Министерство на земеделието и храните, също се установявало, че имотът представлява „друга територия, заета от производствени бази, съществуваща държавна собственост преди земеразделянето“. Твърди, че липсва идентичност между описаните в нотариалните актове и записки за вписване, представени от ищците, недвижими имоти, и процесния недвижим имот. Подробно излага, че ищците не са могли да придобият имота по давност с оглед характера му. Оспорва представения от ищците КНА като излага, че същият не доказва правото на собственост. Оспорва и възстановяването на процесния имот по реда ЗВСОНИ. Оспорва Приемо-предавателен протокол от 26.04.1996 г. на ТОА Панчарево, като твърди, че в нито един момент имотът не е предаван на ищците и не е било налице основание за съставяне на този протокол. Сочи, че липсва идентичност между имотите, предмет на протокола, и процесния недвижим имот. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

3

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да се признае за установено, че ищците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *****.****.****, с площ **** кв.м., предназначен за друг вид производствен складов обект, вид територия земеделска, с начин на трайно ползване: „За друг вид производствен складов обект“, стар идентификатор *****.****.****, номер по предходен план 519, при съседи *****.****.****. В насрещната искова молба са изложени идентични твърдения, като в отговора, в частност, че имотът е придобит на основание чл. 6 ЗС, както и че ответниците с оглед характера на имота, не могат да придобият същия по давност. Ищецът по насрещния иск моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответниците по насрещния иск са депозирали общ отговор в законоустановения едномесечен срок, с който оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. Отново излагат, че държавата не е придобила собствеността върху процесния имот. Твърдят, че имотът никога не е бил държавен, както и че за него не е действала забраната за придобИе по давност.

Сочат, че имотът е възстановен по реда на ЗВСОНИ. Излагат, че видно от протокола, с който е предадено владението на 26.04.**** г. е потвърдено, че мястото на наследниците на Г. И. Г. е извън обсега на регулационния план, както и че не е и не следва да бъде одържавяван съгласно Наредба за недвижимите имоти. Сочат, че са подавали декларации по чл. 14 ЗМДТ, че са заплащали дължимите местни данъци и такси за имота. Твърдят, че са обработвали и владели без прекъсване имота, като манифестирали намерението си пред трети лица, включително и пред ищеца по насрещния иск. Излагат, че представените актове за държавна собственост касаят друг недвижим имот. Сочат, че удостоверението от Столична община, район Панчарево, удостоверява, че собственици на недвижимия имот са В. Х., Г. Г., Е. Г. и О. Х., като от писмото се потвърждавало, че до 01.06.1996 г. за техния имот няма съставен акт за държавна и общинска собственост. Оспорват всички представени актове за държавна собственост, както и приложеното Удостоверение с изх. № ****-228 от ОСЗ Панчарево относно Минко И. В. касаеща имот № 000*** за непредявени реституционни претенции. Този имот сочат, че не касае собствеността на процесния, тъй като именно ОСЗ Панчарево предало владението на процесния имот на 26.05.**** г. Отново 4 излагат, че наследодателят им е закупил имотите през 1943 г., като мястото му било отнето по Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия през 1947 година като празни фабрични места. Тези места били извън обсега на регулационния план, не били одържавявани. До национализацията имотът бил във владение на Г. И Г., поради което било невъзможно да бъде придобит от държавата. След влизане в сила на ЗВСОНИ считат, че насрещния ищец не е могъл да придобие имота поради императивната забрана на чл.31 ал.3 от Закона за кооперациите /отм/. А също така, имотът никога не бил владян от държавата. Ответниците твърдят, че са владели и ползвали имота от 26.04.**** г. и считат, че са го придобили по давност. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски. С допълнение към отговора на насрещния иск с вх. № 327862/16.10.2024 г., са посочили, че оспорват насрещния иск като недопустим поради това, че ответникът никога не е владял имота.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 170, том IV, рег. № *****, дело *** от 2005 г. от 30.12.2005 г. по описа на Нотариус В. Г. № *** /л.12 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/, от който се установява, че Г. И. Г., Е. И. Г., О. П. Х. и В. П. Х., са признати за собственици, всеки един от тях на по ¼ ид.ч. по наследство и възстановяване по реда на ЗВСОНИ на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. София, Софийска област, Столична община, район Панчарево, с. Кривина /VII-80/ с площ от **** кв.м. по графични данни, а по документ за собственост 3580 кв.м., съставляващ имот планоснимачен № 519, попадащ в кад. листове Г-2-8-Г и Г-3-8-Б при съседи на имота по скица: от четири страни имот без планоснимачен номер.

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том II, рег. № ****, дело *** от 20.12.***7 г. по описа на нотариус И.И.Ж., с рег. № 701 /л.13 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/ се установява, че В. П.

Х. е дарила собствената си ¼ ид.ч. от описания по-горе имот на сестра си О. П.

Х., като в нотариалния акт е посочено, че поземленият имот е заснет като ПИ с идентификатор *****.****.**** по КККР на гр. София, одобрени със заповед 5

№ РД-18-77/21.12.***0 г. на изп. директор на АГКК, със следните характеристики: последно изменение със заповед 18-5135-28.06.***6 г. на началника на СГКК-София, адрес на имота: с. Казичене, район Панчарево, м.

Бостаните, площ 3*** кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект; категория на земята при неполивни условия 0; стар идентификатор *****.****.****; номер по предходен план 519; съседи *****.****.****.

От представения по делото приемателно-предавателен протокол, ТОА Панчарево, от 26.04.**** г. /л.14 по гр.д. ****/2023 г. по описа на СГС/ се установява, че Т. Г.ва Х., С.ка Владимирова Г., Г. И. Г. и Е. И. Г. – наследници на Г. И. Г. и И Г.в Г., са въведени във владение в празно място, съставляващо празни парцели, които съдържат 12 декара площ, находящи се на границата между землищата на с. Казичене и с. Кривина в м. Гръстелника при граници – възстановен имот на И.В., блок от бившето ТКЗС и възстановена бивша макаронен фабрика на братя Р.. Отбелязано е, че парцелите са малки и не всички един до друг, в близост са и отразени в приложена скица от СОФГЕО по кад. лист Г-2-8Г и Г-3-8-Б, в която са обозначени с червен цвят заетите парцели и със син цвят парцелите на Г. И. Г. – свободна общинска земя.