Решение № 83 от 18.09.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Дряново, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20234220100141 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба на “ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори М. И. и К. В., чрез пълномощник юрисконсулт Г. В., против Д. П. А. от ***, се излага, че на 03.11.2017 г. в 16:15 ч. в ***, Д. П. А. предизвикала ПТП, като управлявайки лек автомобил *** с peг.

№ ***, при потегляне на заден ход, вследствие на невнимание, удря правилно паркиран автомобил марка ***, peг. № *** и му причинява материални щети. Инцидентът бил документиран с Протокол /доклад/ за пътнотранспортно произшествие с материални щети № 313000-029742-17/2 от 03.11.2017 г., съставен от полицейски комисар, Полицейски патрул ***. Съгласно Потокола /доклад/ за ПТП мястото на произшествието е 59755 ***. Причинените щети на автомобила ***, peг. № *** били в задната му лява част, на стойност около 1000 евро. ПТП-то станало в присъствието на свидетел, а деянието било противоправно, тъй като Д. А. напуснала местопроизшествието веднага след инцидента. В доклада за ПТП били описани нарушенията, които същата извършила съобразно относимото немско законодателство.

Докладът съдържал скица и снимки от пътния инцидент.

С присъда, постановена на 14.03.2018 г. от Районния съд в Арнсберг, Д. А. била наказана с глоба и забрана за управление на моторни превозни средства от всякакъв вид за срок от 2 месеца за престъпление по § 142, Abs 1 от Германския наказателен к о д е к с Strafgesetzbuch

(StGB) - неразрешено отдалечаване от мястото на

1 престъплението, за което се предвижда лишаване от свобода до три години или глоба съгласно § 141 StGB.

Към датата на инцидента „ЗАД Армеец“ АД осигурявало застрахователно покритие на Д. П. А. (с фамилия Златева към датата на сключване на застрахователния договор), като водач на лек автомобил марка *** peг. № *** по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука" със застрахователна полица № BG/11/ 116003009743/24.11.2016 г. с период на действие 20.12.2016 г. - 19.12.2017 г.

Собственикът на увредения автомобил *** с peг. № *** предявил претенции за определяне и изплащане на обезщетения за имуществени вреди и пропуснати ползи пред InterEurope AG /„ИнтерЮръп“/, в качеството му на представител по смисъла на чл. 503 от КЗ на ищцовото дружество за уреждане на щети по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за настъпили застрахователни събития на територията на Федерална република Германия.

Претенциите за имуществени вреди и пропуснати ползи, включвали отстраняване на вреди по автомобила, разходи за ремонт, разходи за юридическа защита и ликвидационни разходи, в това число и технически експертизи. Във връзка с гореизложеното, в ЗАД „Армеец" АД била образувана щета № 100 181001 015091, съдържаща претенцията за увредения от пътния инцидент автомобил ***, per. № ***.

С писмо изх. № Л-3448/20.04.2018 г., получено на 24.04.2018 г., ищецът поканил ответницата, в качеството й на водач на лек автомобил *** peг. № ***, писмено да разясни случая с пътния инцидент и да приложи съответните документи, свързани със застрахователното събитие, като ответницата не отговорила.

Претенциите били разгледани от представителя на ЗАД „Армеец“ АД в Германия - InterEurope AG и след приключване на ликвидационния процес, обезщетенията за имуществени вреди били определени и платени от същия. ЗАД „Армеец“ платило на представителя InterEurope AG с общ банков превод от 20.09.2018 г., придружен с опис на щетите, между които и процесната щета, за която била платена сума в размер на 1 486,26 евро. Видно от извлечение за извършено банково плащане /платежен документ за международен банков превод/ от 08.07.2017 г., представителят изплатил на собственика на увредения автомобил марка *** с peг. № ***0 обезщетение в размер на 1257,76 евро, включващо следните разходи: 1063,26 евро - разходи за ремонт на автомобила, 169,50 евро - адвокатски разноски и 25,00 евро - ликвидационни разноски.

Плащането от страна на ЗАД „Армеец“ към представителя „ИнтерЮръп“ в размер на 1486,26 евро включвало следните разходи: 1063,26 евро - разходи за ремонт на автомобила; 169,50 евро - адвокатски разноски; 25,00 евро - др. ликвидационни разноски; 28,50 евро - разходи за техническа експертиза и 200,00 евро -посредническа такса на представителя „ИнтерЮръп. За това плащане посредникът издал Фактура № 2

005410-1803/10.07.2018 г. за сумата от 1286,26 евро и Фактура № 0036141803/17.05.2018 г. за сумата от 200,00 евро.

Въз основа на доклада по щетата от 17.07.2018 г. сумата от 1486,26 евро била изплатена от ищеца с платежно нареждане от 20.09.2018 г.

С регресна покана изх. № Л-7672/26.10.2018 г., получена от ответника на 05.11.2018 г. и с напомнителни регресни покани с изх. № Л-1587/22.02.2019 г. и № Л4054/28.05.2019 г., ищецът поканил ответницата Д. А. доброволно да възстанови изплатената от застрахователя сума в размер на 1486,26 евро по сметка на ЗАД „Армеец“ АД в евро или левовата й равностойност в размер на 2906,87 лв. по сметка на ЗАД „Армеец“ в лева, като задължението не било платено.

На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят имал право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В този случай тежестта на доказване носел виновният водач.

По ч. гр. дело № 28/2023 г. на Районен съд – Дряново в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата Д. П. А., ЕГН **********, за сумата от 1486,26 евро - главница, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреден от ПТП лек автомобил марка ***, с peг. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 452,89 евро - мораторна лихва за забава за периода от 06.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението. След указания на съда е предявен настоящият иск.

Направено е искане да се признае за установено спрямо ответника Д. П. А., ЕГН **********, че дължи на „ЗАД Армеец" АД сумата от 1486,26 евро - главница, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 10018100101509, в резултат на настъпилото на 03.11.2017 г. ПТП, описано в исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 452,89 евро - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който предявените искове се оспорват изцяло, като 3 неоснователни и недоказани. В тази връзка се излага, че не са представени доказателства за наличието на една от предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, а именно идването на органите за контрол на движението по пътищата да е било задължително. Не била цитирана съответната императивна разпоредба на действащия закон във Федерална република Германия, изискваща задължителното идване на органите за контрол на движението по пътищата на мястото, на което е възникнало ПТП с участието на ответницата, нито са представени доказателства за действащото германско право относно този казус. От мотивите на представената присъда, издадена от Районен съд – Арнсберг, ставало ясно, че подсъдимата Д. А. дължи единствено да не се отдалечава от мястото на произшествието, съгласно § 142 от германския наказателен кодекс /StGB/, като това поведение се налагало с единствената цел ответницата „да улесни установяването на необходимите заключения“. Това изясняване би могло да стане между собствениците на двете превозни средства със споразумителен протокол, каквато била практиката в България при липса на пострадали хора, както е в случая. Не били представени доказателства относно това дали дружеството “Интер Юръп“ АГ - Германия действително било представител по смисъла на чл. 503 от Кодекса за застраховането на ищцовото дружество, както и че ищецът действително е заплатил исковата сума на това дружество. Представените 3 бр. извлечения от банкови плащания с дата 08.07.2018 г., касаели плащания към двама получатели, различни от посочения за техен представител в Германия. Представеният опис с попълнена дата 20.09.2018 г. по никакъв начин не можел да бъде свързан с платежното нареждане за международен банков превод, респ. не са представени доказателства кои задължения са платени с него.

Прави се възражение, че вземането е погасено по давност, на основание чл. 378, ал. 6 от КЗ с аргумент, че от момента на твърдяното плащане на третото лице от страна на представителя на ищеца на 08.07.2017 г., до датата на внасянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 26.09.2022 г. били изминали повече от 5 години и през този период не са настъпили юридически факти, водещи до прекъсването или спирането на давността.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения Протокол /доклад/ за пътнотранспортно произшествие с материални шети № 313000-029742-17/2 от 03.11.2017 г. на немски език и в превод на български език, се установява, че на 03.11.2017 г. в 16,15 часа, в ***, е настъпило ПТП.

Посочени са двама участници в произшествието. Участник 1 - Д. А., като водач на лек автомобил *** с рег. № *** и Участник 2 - Х. М. В., като водач на лек автомобил марка *** с рег. № ***, който е бил паркиран (без водач). Като предполагаемо 4 протичане на произшествието е посочено, че движейки се на заден ход, участник 1 се удря със задната част на автомобила си в задната лява част на паркирания автомобил ***, след което се отдалечава от мястото на произшествието без разрешение.

От приложената по делото Присъда от 14 март 2018 г. на Районен съд Арнсберг, на немски език и в превод на български език, се установява, че ответницата е призната за виновна, за това че на 03.11.2017 г., като участник в пътнотранспортно произшествие, неразрешено се е отдалечила от мястото на произшествието престъпление по §142, ал. 1, 44 от Наказателния кодекс на Германия (StGB), за което е осъдена на глоба от 40 дневни ставки всяка от по 30,00 евро и е й забранено за срок от 2 месеца да управлява моторни превозни средства от всякакъв вид по обществените пътища.

Не е спорно между страните и се установява от представените доказателства, че к ъ м 03.11.2017 г. за лекия автомобил марка *** с peг. № ***, собственост на ответницата, е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” със застраховател „ЗАД Армеец" АД - Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука" № BG/11/116003009743/24.11.2016 г. със срок на действие от 20.12.2016 г. до 19.12.2017 г.

От приобщените като писмени доказателства по делото документи на немски език, придружени с превод на български език е видно, че собственикът на лек автомобил марка *** с рег. № ***, се е обърнал с претенция към InterEurope AG представител на ищеца за уреждане на щети в Германия, съгласно представеното споразумение от 2014 г. Образувана е щета № SVP242519, по която е извършена калкулация на нанесените щети по лекия автомобил, както и всички необходими разходи за уреждане на щетата.