Решение № 1702 от 16.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1702 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330114212 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът И. М. К. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях договор за паричен заем № 4452710/07.04.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК,

2. предявен при условията на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4452710/07.04.2022 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.

3. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство № 4452710 е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 трето ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен за паричен заем № 4452710/07.04.2022 г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сумата от 800 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата от 881, 75 лв. на 5 вноски. Сочи, че в клаузата на чл. 4 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция, като на това основание бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4452710, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 488, 25 лв., платимо на вноски от 97, 65 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в последния е посочена единствено абсолютна стойност на годишния процент на разходите по кредита. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане възнаграждение за поръчител в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало, поради което е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица, доколкото „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала „Файненшъл България“ ЕООД, подари което получаваните суми по договора за поръчителство се разпределят на едноличния собственик на капитала. При условията на евентуалност предявява иск за установяване недействителността на клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем, доколкото с нея е установено задължение за сключване на договор с поръчител, избран от дружеството – заемодател. Счита посочената клауза за неравноправна. Излага съображения за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, поради сключването му в нарушение на добрите нрави. Сочи, че е налице нееквивалентност на престациите. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

2

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни не са депозирали отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради нарушаване на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, съединен при условията на евентуалност с иск за приемане за установено, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл.

143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, както и за установяване недействителността на договора за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата И. М. К. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4452710/07.04.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на пет месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 176, 35 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 881, 75 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 47, 08 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има 3 кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № 4452710/07.04.2022 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и И. М. К. – потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем, а именно – задължение за връщане на заемната сума от 800 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 488, 25 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договор за паричен заем № 4452710/07.04.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съдът намира следното:

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.

4 чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и 5 уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.