Решение № 3976 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3976 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110211293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № ***********., началник група при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на Й. Н. Ц. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат аргументи за допуснати процесуални нарушения, а именно ненадлежно описание на фактическите обстоятелства, свързани с извършване на нарушението, както и неправилно приложениe на материалния закон. Последното се аргументира с тълкуване на Наредба № I45 от 24.03.2000 на МВР, като се твърди, че изтичането на срока на валидност на временните регистрационни номера не води до прекратяване регистрацията на МПС, поради което описаната фактическа обстановка не може да се субсимира под състава на нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. В заключение пък се твърди, че санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП е бланкетна такава като съдържанието й не е надлежно запълнено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалния си представител- адвокат С., не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна началник група към ОПП-СДВР, редовно призована – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда, се прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбоподателят Й. Н. Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес- ****** , правоспособен водач на МПС.

На 02.03.2025г. около 09:01 часа в гр. ***, жалбоподателят Й. Ц. управлявал лек автомобил, марка ***, модел ***, с рег. № ******** по бул.****** с посока на движение от бул. *******към ул.**********.

Превозното средство към посочената дата било собственост на жалбоподателя Ц., като за същото било издадено временно разрешение за движение в страната за периода от 13.11.2024г. до 13.12.2024г., но въпреки изтичането на срока на разрешението, респективно на валидността на поставените временни регистрационни табели, МПС не било представено за регистрация.

На посочената по-горе дата- 02.03.2025г., докато бил управляван от жалбоподателя автомобилът бил спрян за извършване на проверка от органите на МВР, които се усъмнили във валидността на регистрацията на автомобила, поради съдържанието на транзитната регистрационна табела. След извършена справка било установено, че срокът на разрешението за временно движение е изтекъл, респективно транзитните табели не могат да се ползват, а регистрацията на автомобила, управляван от жалбоподателя прекратена, като същият заявил, че не разполага със средства да регистрира превозното средство.

Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН, серия GА, бланков № 3642197, с който срещу жалбоподателя Й. Н. Ц. било повдигнато административнонаказателно обвинение, за това, че на 02.03.2025г. в град ***, управлявал лек автомобил марка **** с рег. № *******, който няма поставени валидни регистрационни табели, квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП- управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и запознаване, като срещу същия не са депозирани възражения.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува наказателно производство по пр.пр. № 19164/2025г. по описа на СРП, било съставено процесното наказателно постановление (НП) № *****., с което началник група при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на Й. Н. Ц. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля М. Н. и приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства- АУАН серия GА, № 3642197 от 02.03.2025г., НП *******., Постановление за отказ за образуване на наказателно производство по пр.пр. № 19164/2025г. по описа на СРП, Справка картон на водач Й. Н. Ц., Разрешение за временно движение № *****, заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, както и останалите писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Н., който се явява очевидец на деянието, като същите по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. Същият има много добре съхранен спомен от проверката, съобщава конкретни обстоятелства от хода на същата, както и безусловно свидетелства за всички факти относими към съставомерността на деянието, и съдът не намери основания за съмнение в изложеното от него. Наред с това по реда на чл.284 НПК на свидетеля Н. в хода на съдебното следствие е предявен АУАН, като свидетелят потвърждава участието си в съставянето на посочения документ. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от 2 доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. От същите се установяват както факти от процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението, в частност факта на изтеклия срок на временното разрешение, настъпилото прекратяване на регистрацията.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт е неоснователна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № GA3642197/02.03.2025 година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1, вр. чл.165, ал.1 ЗДвП и т.1.3.2. от Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021г.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 от цитираната заповед на министъра на вътрешните работи и приложения по делото Акт за встъпване в длъжност за заемана от лицето Г. Б. длъжност. Правомощията по административно наказване на нарушенията на правилата за движение по пътищата са делегирани на лицата заемащи длъжност началник група в ОПП-СДВР, въз основа на изричната разпоредба на чл.189, ал.12 от ЗДвП, която не поставя ограничения относно кръга на длъжностните лице, които могат да бъдат овластявани с функциите на административно-наказващ орган.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити, спазени са специфичните правилата за участие на свидетели, и предявяване на акта, не се констатират нарушения на чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Описанието на нарушението, дадено от актосъставителя, макар и лаконично, съдържа всички елементи на деянието, за което е повдигнато административно обвинение, като е налице и пълен конекситет между фактическите и правни рамки на същото, който се запазва и в наказателното постановление при определяне на приложимата санкционна разпоредба. Не се споделят изложените в жалбата доводи за смесване на фактически състави при описание на нарушението в АУАН и НП, като и в двата недвусмислено е описано, че превозното средство е без валидни регистрационни номера, а не без поставени табели, като посоченото обстоятелство отговаря именно на нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

С обжалваното наказателно постановление (НП) № *****. на началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР на жалбоподателя Й. Ц. е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба по пътищата отворени за обществено ползване се допуска движение единствено на моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя Ц. е ангажирана правилно.

От обективна страна лекият автомобил марка ****, с поставени табели с рег. № ********, управляван от него и негова собственост, е бил с транзитни регистрационни 3 табели по смисъла на чл.27 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Същите съгласно посочената норма са предназначени за временно движение на територията на страната, като в настоящия случай тази валидност е от 13.11.2024г. до 13.12.2024г., като съгласно чл.27, ал.5 Наредбата, след изтичането на този срок табелите не могат да бъдат използвани, като регистрацията на превозното средство се прекратява именно поради изтекъл срок на валидност на транзитните регистрационни табели. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР издава разрешение за временно движение. Именно такова разрешение за временно движение е било издадено на жалбоподателя Ц., като същото е със срок на валидност 13.12.2024г. Липсват данни към момента на деянието да е извършена нова временна или пък за постоянна регистрация на автомобила, като такава не се твърди и от жалбоподателя.

При това като е управлявал на 02.03.2025г., в гр. *** по бул. ***, посочения лек автомобил марка ***, жалбоподателят Ц. е осъществил движение по път отворен за обществено ползване, какъвто несъмнено се явява булеварда от общинската пътна мрежа на столицата, на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. И това е така, доколкото процесният автомобил не е бил регистриран на територията на страната, за същия е издадено разрешение за временно движение, което обаче е изтекло към момента на проверката, т.е. възможността за движение на същото по пътищата за обществено ползване е изчерпана. При това с управлението на превозното средство се явява нарушено именно залегналото в чл.140, ал.1 ЗДвП изискване по пътищата да се движат единствено регистрирани превозни средства. Изложените в жалбата доводи, че превозното средство може да бъде регистрирано в последствие след снемане на транзитните регистрационни табели се явява неотносимо към въпроса за съставомерността на нарушението. Изрично в този смисъл е и константната практика на касационната инстанция- Решение № 10100 от 27.06.2024г. по адм.д. № 3786/2024г., Решение № 2294 от 11.11.2024г. по адм.д. № 8471/2024г., Решение № 20462 от 13.06.2025г. по адм.д.№ 6907/2025г., Решение № 7014 от 17.11.2023г. по адм.д. № 8361/2023г., всички по описа на АССГ.