Решение № 260237 от 29.04.2021, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е № 260237 гр. Хасково, 29.04.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд - Хасково, ГО, 7-и граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря В.

Кирева, като разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 2638 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на В.Д.К.,

ЕГН ********** против Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“, БУЛСТАТ ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 3/03.09.2020г., издадена от кмета на община Хасково на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, от КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Касиер-счетоводител“.

Ищцата твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което от 13.03.2006.г е заемала длъжността „касиер счетоводител“ в общинско предприятие „Почивно дело“ – Хасково в последствие трансформирано в общинско предприятие „Спорт и отдих“.

С анекс към трудовия договор от 06.02.2020г. бил изменен размерът на трудовото възнаграждение на ищцата.

С решение № 158 от 28.08.2020г. на общински съвет – Хасково общинско предприятие „Туристически информационен център“ е влято в общинско предприятие „Спорт и отдих“ и приемащо общинско предприятие било наименувано общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“.

Изрично било посочено, че трудовите правоотношения се уреждат по реда на чл. 123 от КТ.

На 03.09.2020г. ищцата получила заповед

№ 3 на кмета на община Хасково, с която считано от 04.09.2020г. трудовото й правоотношение било прекратено в следствие на утвърждаване на ново щатно разписание от 01.09.2020г. и закриване на една щатна бройка за длъжността „Счетоводител-касиер“. В заповедта било посочено, че уволнението се предхожда от назначаване на комисия, която е изготвила критерии за оценка и е извършила подбор между съответните служители.

Ищцата твърди, че прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно, тъй като липсвала яснота относно критериите за извършване на подбор, между кои служители е извършен и дали в него са участвали всички служители на общинското предприятие или само определен кръг, по какъв начин са избрани служителите участвали в подбора, какви са били констатациите на комисията, какво е било съдържанието на новото щатно разписание, дали има промяна в длъжностната характеристика за длъжността „Касиер – счетоводител“, дали е налице промяна и въвеждане на нова длъжност „Счетоводител-касиер“, както и дали е налице въвеждане на изцяло нова длъжност в щатното разписание „Човешки ресурси“ и заемащия я служител участвал ли е в подбора. Липсата на информация по посочените въпроси водела до съмнения в ищцата относно законосъобразността на извършения подбор. Счита, че същият е тенденциозен и не е довел до постигане на целите си, а именно да остане на работа най-квалифицирания работник. Уточнява, че въпреки подбора трудовите правоотношения на работници без висше образования и такива с по-малко трудов стаж не били прекратени, а ищцата била уволнена макар да е завършила висше образование специалност „Икономика и търговия“ и да има повече от 14 години трудов стаж в общинското предприятие.

На следващо място ищцата посочва, че при вливането на двете общински предприятия са се запазили както заеманата от нея длъжност „Касиер-счетоводител“, така и съществувалата в другото общинско предприятие длъжност „Счетоводител-касиер“. Поради невъзможност да се запознае и с двете длъжностни характеристики, ищцата изразява съмнения в идентичността на посочените две длъжности. Междувременно след вливането била създадена нова длъжностна характеристика за длъжността „Счетоводител-касиер“. Ето защо намира, че в подбора не са участвали всички работници, заемащи сходни длъжности в администрацията на общинското предприятие.

Допълва, че при наличието на друга свободна длъжност „Касиер-счетоводител“ в което и да е друго структурно звено на общинска администрация Хасково, ищцата е следвала да бъде преназначена на нея, а не да се извършва подбор.

При тези доводи претендира отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата подържа исковите претенции, като счита, че от събраната доказателствена съвкупност се установява тяхната основателност. Счита, че по делото е установено извършването на един незаконосъобразен подбор довел до опорочаване на извършеното уволнение. Претендират се направените разноски по делото. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК процесуалният представител на ищцата е депозирал подробна писмена защита, в която е развил аргументите си за уважаване на исковите претенции.

Ответникът намира предявените искове за неоснователни, като излага подробни мотиви за това. Счита, че същите са предявени след изтичането на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като исковата молба е входирана в РС-Хасково на 12.11.2020г., тоест след изтичане на двумесечния срок, считано от връчване на заповед № 3 от 03.09.2020г. на кмета на община Хасково. В тази връзка ответникът оспорва датата на пощенското клеймо от 02.11.2020г., поставено на плика, с който е изпратена исковата молба в РС-Хасково, като антидатирана. Ето защо ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като подадени след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

Ответникът намира предявените искове за неоснователни и по същество. Оспорва всички твърдения в исковата молба, касаещи незаконосъобразността на извършеното уволнение и на подбора. Излагат се насрещни твърдения относно правилността на подбора по чл. 329 от КТ. С оглед изложените твърдения за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ ответникът намира за такъв и обусловеният от установяването на незаконността на уволнението иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

С тези мотиви ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, поддържа възражението си за погасяването на предявените искове по давност. По същество счита уволнението за законосъобразно и извършено при липса на нарушения на процедурата по подбор.

Претендира сторените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Процесуалният представител на ответника също представя писмена защита, но извън определения от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК. В нея подробно и при анализ на събраната доказателствена съвупност развива своите съображения за неоснователност на исковите претенции. Възраженията на ответника се свеждат до няколко спорни въпроса – дали исковете са погасени по давност, дали е имало необходимост от извършване на подбор, дали всички лица, които следва да участват в подбора са включени в него и дали правилно са приложени критериите за оценка. На всички тези въпроси ответникът счита, че отговорите са положителни като поддържа, че извършеният подбор е законосъобразен и че исковите претенции са погасени по давност.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.

358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Този срок започва да тече от датата на връчване на заповедта за уволнението, тоест в настоящия случай – от 03.09.2020г.

Съгласно чл. 60, ал. 3 от КТ срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Следователно срокът за предявяване на настоящите искове претенции е бил до 03.11.2020г.

Исковата молба е подадена чрез използването на пощенски услуги и видно от пощенското клеймо е подадена на 02.11.2020г. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК предвижда една законова фикция, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.

В тази връзка ответникът е оспорил датата на пощенското клеймо, като счита, че са извършени нарушения, свързани с пощенското администриране на писмото. Тежестта на доказване на това обстоятелство се носи от ответника, доколкото той следва да проведе обратно доказване. За да е успешно обратното доказване следва да е пълно, тоест да създава сигурно убеждение в истинността на твърденията.

С оглед осигуряване на възможността ответника да докаже възражението за изтекла давност в хода на съдебното дирене е изслушана съдебно-техническа експертиза и е проведен разпит на лицето, администрирало писмото, с което е подадена искова молба, като съдът поставя изводите си въз основа на тези доказателства, тъй като няма съмнения за тяхната достоверност. От посочените доказателства действително се установява забавяне в изпращането на писмото от пощенска станция „Долно Белево“ към пощенска станция „Хасково Ц“, но не могат да бъдат установени конкретните причини за него – дали датата на пощенското клеймо не отговаря на датата на подаването му или е налице забавяне в изпращането на писмото поради други причини.

Подробно е изследвана от вещото лице цялата процедура на обработване на писма, подадени в пощенска станция „Долно Белево“ от начина за тяхното подаване до изпращането им към пощенска станция „Хасково Ц“. Действително прави впечатление дългия период от подаване на писмото до неговото получаване (от 02.11.2020г. до 12.11.2020г.), но въпреки установените нередности, не може да се направи ясен и категоричен извод, че те се дължат на клеймоване на писмото с дата различна от действителната.

Както вещото лице, така и разпитания свидетел, не могат да дадат категоричен отговор на въпроса поради какви причини е възникнало това забавяне – правят се предположения, но те не са достатъчни, за да се приеме, че е проведено успешно доказване на тезата на ответника.

Пълното доказване може да бъде проведено и с косвени доказателства, но е необходимо разгледани поотделно и в съвкупност те да представляват такава верига от установени обстоятелства, която да води до единствено възможен съответния извод. В настоящия случай не може да се направи категорично заключение, че единствената възможна причина за забавянето в получаването на писмото в пощенска станция „Хасково Ц“ се дължи на обстоятелство, че писмото не е подадено на 02.11.2020г., а на датата след 03.11.2020г.

Не следва да се възприема и тезата на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК поради подаването на писмото като непрепоръчана пратка. Цитираната норма не прави разлика между видовете пощенски услуги, тоест дали се касае за препоръчана или непроръчана пратка. Условието, за да се приеме съответното процесуално действие за извършено в срок е да е подадено по пощата и датата на подаване да е в съответния срок, като за датата на подаване в съда следва да се приеме датата на пощенското клеймо от приемателната пощенска станция. Подобно стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е неправилно и не следва да се възприема.

Ето защо съдът намира, че направеното възражение по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е недоказано, поради което предявените искове следва да се считата за подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и като такива да бъдат разгледани по същество.

Предявените исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ се намират в съотношение главен (този по т. 1) към акцесорен (този по т. 2), тъй като за уважаването му се изисква уволнението да е признато за незаконното. Ето защо на първо място следва да бъде разгледан предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

С конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т 1 от КТ се цели установяването на незаконността на извършеното уволнение. Едностранното прекратяване на трудовото правоотношение ще бъде незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание, при допуснато нарушение на процедурните правила във връзка с извършване на уволнението, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение.