Решение № 119 от 24.10.2024, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Гражданско дело 436/2024
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 27.11.2024
- Състав
- Ростислава Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 1, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл. 35, ал. 1, изр. 2 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Раднево, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100436 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. И. И. срещу М.
Г. Я. с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответника заживели на семейни начала през месец август 2019 г. в жилище на родителите на ищеца и от съвместното им съжителство се родило детето Р.М.Я., роденa на *** г. Твърди, че поради несходство в характерите и неразбирателство се разделили на 01.06.2023 г. като се преместила с детето при родителите й в с. Любенова махала, където живеят досега. Твърди, че тя се грижи за детето, като й помагат нейните родители и детето е силно привързано към всички тях. Твърди, че детето посещава детска градина в гр. Раднево, като в къщата има самостоятелна стая за него, но възнамерява да се премести в жилището им в гр. Раднево, където имало всичко необходимо. Твърди, че на ответника му било отнето свидетелството за правоуправление поради отказ да бъде тестван за наркотици, а след раздялата им бил oсъден за притежание на наркотици.
Твърди, че ответникът употребява наркотици, поради което не била сигурнa, че той може да се грижи за дъщеря им, поради което не позволявала детето да преспива при бащата. Твърди, че й е известно, че ответникът работи в Германия, но не знае къде. Твърди, че ответникът само веднъж дал 300 лв. за издръжка на детето, като работата му в Германия няма да го затрудни да 1 отделя месечно по 300 лв. за издръжка на детето. Твърди, че възнамерява с детето и сестра си да почиват в Гърция, като ответникът не възразил да даде съгласие, но такова така и не получила и сега бил Германия и било невъзможно да получи съгласие. Твърди, че възнамерява да запише детето да учи английски език и с нея да пътуват до различни страни, да опознава култури и да развива кръгозора си. Поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи местожителството на детето при нея, да се определи режим на лични отношения на бащата с детето и да бъде осъден бащата да плаща на детето издръжка в размер на 300 лв. месечно, както и да бъде дадено заместващо съгласие детето да пътува с майката за срок до навършване на 18 години до всички страни от Европейския съюз, Великобритания, Сърбия и Турция, и за снабдяване с нужните за това документи /международен паспорт/ и получаването им.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М. Г.
Я..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:
С протоколно определение от 25.09.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК с № 359 от 23.07.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал на ищеца, че следва да докаже, че заедно с ответника са родители на детето; че за детето се грижи майката от раждането му до сега; нужния родителски капацитет у майката; нуждите на детето и възможностите на бащата да дава исканата издръжка; необходимостта детето да пътува извън България.
По делото е прието удостоверение за раждане от 11.03.2021 г. /л. 5 /, от което е видно, че детето Р.М.Я. е родена на *** г. в гр. Стара Загора от майка Ц. И. И. и баща М. Г. Я..
Прието е като писмено доказателство удостоверение изх. № 40/21.05.2024 г., издадено от „**** ЕООД гр. Раднево /л.6/, от което е видно, че майката на детето получавала през последната една календарна година месечен брутен доход от трудово възнаграждение около 1 419 лв. /базирано на 2 обща получена сума за 12 месеца/, както и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.17/, от което е видно, че същата не притежава недвижими имоти. Приети са и доказателства за здравословното състояние на детето /л.7-16/, от които е видно, че детето е боледувало, но не повече от обичайното за тази възраст.
По делото е приет социален доклад на ДСП-Нова Загора /л.38-39/, от който е видно, че детето Р.М.Я. е единствено дете на страните по делото, като от раждането му на ***г. било отглеждано в семейна среда. След навършване на една година на детето, родителите му се разделят, като ищцата напуснала семейното жилище и заедно с детето си отива да живее при своите родители.
Посочва се, че ищцата е водила детето при баща му, за да се виждат докато той е бил в България и тъй като по нейни думи бащата на детето в момента работи в Германия, то няколко пъти седмично бащата се обаждал чрез видеовръзка, за да се вижда с детето. Посочва се също, че двамата са имали нотариално заверено споразумение за режим на контакти с детето и месечна издръжка, но ответника не предоставял финансови средства за детето с изключение за празници, когато му е закупувал подаръци и еднократно му предоставил 300 лв. за издръжката му. Детето било записано в първа възрастова група при ДГ „Слънце” №6 в гр. Раднево.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Р.Т. И. и с в . В.И.Н., чиито показания са последователни, безпротиворечиви и съответстват на писмените доказателства по делото. От показанията на разпитания свидетел Р.Т. И., която е майка на ищцата се установява, че ответника повече от година не живее при ищцата и от месец май до сега е виждал само веднъж детето. Заявява, че майката на детето полага основни грижи за него, като те и другата й дъщеря й помагат. Свидетелства, че бащата на детето по никакъв начин не помага на ищцата в това число и финансово, като при последната му среща с детето му подарил чашка и одеалце за новородено.
От показанията на втория разпитан свидетел В.И.Н., която е леля по майчина линия на малолетното дете, също се установи, че страните по делото са разделени от година и три месеца, като грижи за детето полага само неговата майка. В отглеждането на детето помагат както тя и нейният съпруг, така и нейните родители, при които живее ищцата. Посочва, че ответникът не 3 е плащал издръжка за детето и не е участвал финансово по никакъв начин в отглеждането на детето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между родители по повод упражняването на родителските права върху децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че няма иск, няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение № 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да постанови упражняването на родителските права върху децата на този от тях, който е попригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на 4 детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се осъществяват личните отношения.
Майката и бащата не са постигнали съгласие по посочените в чл. 127, ал.
1 СК въпроси, но този спор не възпрепятства това да се определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо децата, съответно личните отношения и издръжката на другия родител. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпроса след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този 5 родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитие на детето е по – способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.
От всичко изложено е безспорно установено по делото, че майката е тази, която се е грижила за детето от раждането му до сега. От разпитаните свидетели и приетия социален доклад се установява наличието на добри социални и хигиенно-битови условия за отглеждането на детето в жилището, в което към момента се отглежда то. Майката има възможността да осигури необходимите условия за задоволяване нуждите на детето и може да разчита на подкрепата на членовете на разширеното семейство. Няма и спор между страните, доколкото не e подаден отговор на исковата молба, че майката е тази, която трябва да упражнява права спрямо детето и местожителството следва да е при нея, в подкрепа на което виждане са и всички събрани по делото доказателства.
Поради това следва да се упражняват родителските права спрямо детето от майката и местожителството на детето следва да е при майката, в подкрепа на което виждане са и всички събрани по делото доказателства.