Решение № 939 от 21.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Пловдив, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330114626 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от Д. Й. Т. против „Ай Тръст“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 515, 80 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2017 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 15.09.2021 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кредисимо“ АД е сключен договор за потребителски кредит .... По силата на така сключения договор в полза на ищцата бил отпуснат кредит в размер на сумата от 700 лв.

В договора било установено, че ищеца следва да върне сумата от 879, 71 лв. на тринадесет погасителни вноски, всяка в размер от 67, 67 лв. Сочи, че е установен годишен лихвен процент от 41, 24 % и годишен процент на разходите от 50 %. Поддържа, че с разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит било установено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение чрез осигуряване на банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с посочен от заемодателя поръчител в срок от 48 часа.

Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2017 г. между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поел задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за 1 поръчителство. По силата на така сключения договор за поръчителство длъжникът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, установено в Приложение № 1 към договора в размер на сумата от 51, 58 лв. на месец, платимо на погасителни вноски на падежа на съответното плащане по кредита за периода на действие на договора за кредит. Твърди, че в изпълнение на възникналите задължения по договора за предоставяне на поръчителство е заплатила сумата от 515, 80 лв., която счита за недължимо платена, поради недействителност на договора за предоставяне на поръчителство и на договора за потребителски кредит, неразделна част от който е договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че сключеният с „Кредисимо“ АД договор за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща двукратния размер на договорната лихва при обезпечени кредити, е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Твърди, че не посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето по вноски.

Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите се формира от аритемтичния сбор на кредита и разходите по кредита и не може да бъде определен. Сочи, че в договора за кредит не е посочено от какви пера се формира общо дължимата сума. Поддържа, че със сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочено разпределението на вноските измежду дължимите суми.

Твърди, че след включване в годишния процент на разходите и на възнаграждението за поръчителя, представляваща скрито възнаграждение по договора за кредит, се достига до заобикаляне на разпоредбата на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това прикриване е санкционирано с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение за поръчителство са недействителни, както поради недействителност на целия договор за кредит, така и на самостоятелно основание – поради противоречието им с добрите нрави, с материалния закон и поради установяването им при заобикаляне на закона. Поддържа, че възнаграждението за поръчителство е недължимо и на основание чл. 10 а ЗПК, доколкото представлява възнаграждение за услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че клаузата за клаузата за заплащане на възнаграждение по обезпечителния договор е недействителна, тъй като уговарянето й е с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК – чл. 21, ал. 1 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай 2

Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва твърденията за недействителност за договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен, след като потребителят се е запознал предварително с него, като последният е имал възможност да избере да сключи необезпечен кредит, респ. да представи банкова гаранция. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Изразява несъгласие с доводите на ищеца за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, в който смисъл цитира съдебна практика. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включен в годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че сключването на договора за поръчителство не е свързано с управлението и усвояването на кредита. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита. Сочи, че възнаграждението е дължимо на поръчителя, а не в полза на кредитора по договора за кредит, който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство.

Допълнителен аргумент в тази насока бил, че договорът за кредит е сключен преди договора за предоставяне на поръчителство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск, като оспорва качеството на ищеца на затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По делото е представен Договор за потребителски кредит ....., сключен между Д. Й. Т. и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е поел задължение да предостави на кредитополучателя Д.

Й. Т. сумата от 700 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 879, 71 лв. на 13 месечни вноски, всяка в размер от 67, 67 лв. Установен е годишен процент на разходите от 50 % и годишен лихвен процент от 41, 24 %. В Приложение № 1 към Договора са установени конкретните параметри на договора за кредит, като е обективиран и погасителен план.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2017 г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията му по договор за потребителски 3 кредит, по силата на който в полза на Д. Й. Т. е предоставен заем в размер на сумата от 700 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че за поемане на задължението на поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че поръчителят поема задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на главницата от 700 лв., възнаградителна лихва, обезщетение за забава и всички разходи по кредита. В разпоредбата на чл. 2.1. от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че възнаграждението за поръчителя е от 51, 58 лв. на месец до края на периода на действие на договора за кредит, като е обективиран погасителен план за изпълнение на задължението по договора за кредит – на 13 месечни вноски с падеж на първата на – 20.05.2017 г. и падеж на последната – на 20.05.2018 г.

Представен е и Договор за поръчителство от 18.04.2017 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът е поел задължение да отговаря за задълженията на потребителя пред кредитора.

По делото е постъпила молба от ответника – л. 28, в която посочва, че ищцата е погасила сумата от 515, 80 лв. по договора за предоставяне на поръчителство.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 67, 67 лв., като е установен месечен лихвен процент от 41, 24 % и годишен процент на разходите от 50 %. В договора е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с 4 възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.