Определение № 955 от 16.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Перник, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500780 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. К. и Н. К. чрез адв. А. И. Д.- К. срещу Определение №3479/04.11.2025г. по гр. д. № 286/2024г. на РС- Перник.

В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна, с което е прекратено производството по делото на осн. чл.130 ГПК и връщане на делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по частната жалба – Х. С. и В. С. не са подали отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано въз основа на искова молба от К. К. и Н. К. срещу Х. С. и В. С., с която е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на УПИ № *** , кв.*** по действащия рег. план на *** , общ.

*** , одобрен със заповед № 437/05.03.1999 г., идентичен с парцел *** , в кв.*** по рег. план на *** , общ. *** , с площ по документи от 490 кв.м. и действителна площ, съгласно скица от 1

657 кв.м. при съседи: улица, парцел*** /*** /, между ищците от една страна и ответниците от друга страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Х. С. и В. С., чрез адв. А. са заявили, че също искат съда да разпредели правото на ползване върху процесния имот. Ответниците възразяват, че в делото не участват всички страни които са съсобственици върху процесния имот, като излагат доводи, че със Заповед № 437 от 05.03.1999 г. бил одобрен нов план за регулация на *** , съгласно който процесния имот е с площ не от 490 кв. м., а от 657 кв.м., като за придадените към имота 167 кв.м. не е ясно кой е собственика. Същевременно твърдят, че сметките по регулация не са уредени.

С обжалваното определение ПРС е приел, че следва да прекрати производството по делото, тъй като от приетите по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно техническата експертиза се установява, че процесният имот представляващ УПИ*** , в кв.*** по рег. план на *** е с площ от 657 кв.м., одобрен със Заповед № 437/05.03.1999 г, като ищците и ответниците са съсобственици на 490 кв.м. от този имот, а останалата част от имота от 167 кв.м. - придаваеми места, са собственост на трето лице. В тази връзка съдът в изпълнение на задължението си по чл.7, ал.1 от ГПК е дал многократно указания на страните в хода на делото, да посочат кое лице е собственик на останалите 167 кв.м. от процесния имот, като насочат иска и срещу това лице, но нито ищците, нито ответниците, посочили кой е собственик на тези 167 кв.м. от процесния УПИ, а ищците не насочили иска и срещу това трето лице.

При така установеното по делото, настоящият въззивен състав съобразява следното:

Съгласно установената съдебна практика, по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС съсобствениците са задължителни необходими другари - решение № 421/19.05.2010 г. по гр. д. № 581/2009 г., ВКС, I г. о. и др., а ако по делото не участват всички задължителни необходими другари, в рамките на правомощията си по чл. 7, ал. 1 ГПК, съдът следва да даде указания на ищеца за конституирането им и ако искът не бъде предявен спрямо неучастващия задължителен другар - да прекрати делото - решение № 179/18.10.2013 г. по гр. д. № 1981/2013 г., II г. о. и др.

Видно от твърденията на страните и от приложените писмени доказателства няма спор между страните относно наличието на съсобственост върху процесния имот и правата им -двамата ищци притежават общо 1/2 ид. ч., а двамата ответници притежават общо останалата 1/2 ид. ч. от процесния УПИ *** , в кв.*** по рег. план на *** , одобрен със заповед № 437/05.03.1999 г., а така също и че като съсобственици не могат доброволно да намерят начина за ползване на процесния УПИ *** , в кв.*** по рег.план на *** от 1999 г.

От събраните по делото доказателствата /и по-специално от заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно - техническа експертиза/ се установява, че процесният УПИ *** , в кв.*** по рег. план на *** е с площ от 657 кв.м., одобрен със Заповед № 437/05.03.1999 г, като ищците и ответниците са съсобственици на 490 кв.м. от този имот, а останалата част от имота от 167 кв.м. - придаваеми места.

2

Съгласно индивидуализацията в исковата молба процесният имот е урегулиран съгласно регулационния му статут по действащия рег. план от 1999г., а и по предходния от 1986г. Определящо значение и съществен белег за индивидуализация на имота са неговите граници и регулационен статут, а другите белези (като например площ и сигнатурата по рег. план) са съпътстващи и не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана, а площта може да бъде посочена различно и неточно в титула за собственост (Решение от 9 март 2004 г., по гр.д. № 2617/2002 г., на ІV г.о., Решение № 305/02.02.99 г., по гр.д. № 3473/97 г., на IV г.о. и др.).

Обстоятелството, че към процесния УПИ *** , в кв.*** са налице придаваеми части от имот не означава автоматично, че собственикът на придадената по дворущнорегулационния план част от имот към процесния е станал съсобственик на процесния, към който е придадена част от имот. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), в сила към сега действащия рег. план на *** от 1999г., собствеността на придадените по дворущнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Тоест, дворищнорегулационният план е имал пряко и непосредствено вещноправно действие за придадените към парцели части от имоти и с влизането му в сила собствеността върху същите се е придобивала от собственика на парцела към който се придават, поради което ищците и ответниците, като съсобственици на УПИ *** , в кв.*** по рег. план на *** , към който е придадена част от имот с площ от 167 кв.м., са станали съсобственици и на придаденото място от влизане в сила на плана, съразмерно на квотите на съсобствениците на парцела към който се придават придаваемите части.

На следващо място, неприлагането на дворищната регулация в 6-месечните срокове по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ и отпадането на отчуждително действие на заварените неприложени дворищнорегулационни планове (§ 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ) не е годен юридически факт (не е годно правно основание) за възникване на съсобственост върху дворищнорегулационните парцели с неуредени сметки по регулация. Решението по чл.32, ал.2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността, поради което само въз основа на твърдения, че трети лица притежават права, придобити на основание § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съдът няма основание да приеме, че има и други съсобственици, които следва да конституира в производството по чл.32 ал.2 ЗС. Още повече и че спор за съсобственост, повдигнат по време на висящото производство от трети лица, не е преюдициален и съдът не е длъжен да изчаква разрешаването му със сила на пресъдено нещо – определение № 339/7.07.2011 г. по гр.д. № 297/2011 г., ВКС, І г.о.

Освен това, няма пречка и по реда на чл. 214 ГПК /за каквито изявления на проц. представител на ищците са налице данни по първоинстанциното производство/ да се иска по чл. 32, ал. 2 ЗС разпределение на ползването на поземления имот (имота, за който е отреден дворищнорегулационният парцел с неуредени сметки по регулация, без „придадените“ части от съседни поземлени имоти на трети лица, които „се връщат“ в патримониума на бившите собственици) в хипотезата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

3

В обобщение - в настоящия случай при твърденията на страните и наличните към момента доказателства по делото, такива хипотези на недопустимост на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС – неучастващ в разпределението на ползване съсобственик /няма още един – трети съсобственик/ на процесния имот, не са налице, поради което обратният извод на РС в обжалваното определение противоречи на възприетото в практиката на ВКС.

По делото няма твърдения или данни, които да водят до извод за недопустимост на иска на друго основание, поради което и въззивната проверка не обхваща такова. Ако първоинстанционният съд счита, че е необходимо допълнително изясняване на определени факти от значение за спора, той може да постави въпроси на страните по реда на чл. 145, ал.

1 ГПК, като им укаже значението на тези факти по делото. По настоящата частна жалба предмет на контрол е допустимостта на иска при наличните по делото данни.

Предвид всичко гореизложено, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав на РС за разглеждане на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат по същество на делото.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3479/04.11.2025г. по гр. д. № 286/2024г. по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Перник за разглеждане на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС съгласно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Перник, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500780 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. К. и Н. К. чрез адв. А. И. Д.- К. срещу Определение №3479/04.11.2025г. по гр. д. № 286/2024г. на РС- Перник.

В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна, с което е прекратено производството по делото на осн. чл.130 ГПК и връщане на делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по частната жалба – Х. С. и В. С. не са подали отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано въз основа на искова молба от К. К. и Н. К. срещу Х. С. и В. С., с която е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на УПИ № *** , кв.*** по действащия рег. план на *** , общ.