Решение № 180 от 04.11.2025, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Разград, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500455 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Община- Курбат, с която в законоустановения срок се обжалва изцяло Решение № 144 от 30.07.2025г. на КРС по гр.д..№59/2024г. по описа на РСКубрат, с което са уважени изцяло исковите претенции на ищеца за присъждане на обезщетение за вреди в резултат от бездействие на ответника, от които: 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1114.94лв. обезщетение за причинени имуществени вреди ,двете ведно със законната лихва,считано от 23.09.2023г. и разноски1330лв. държ.такса и 5161.50лв. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.

Според жалбоподателя неправилно съдът е приел за безспорно доказани всички твърдени от ищеца факти. По делото не е безспорно установено, че на посочената дата и място, управлявайки електрическо превозно средство, ищецът е попаднал в необезопасен отвор на пътното платно. На ищеца е съставен АУАН, а в последствие и НП № 20- ***/ 2023г. на началник група към ОДМВР - гр. Разград, РУ - гр. Кубрат. В тези адм.актове е прието,че ищецът е виновен за ПТП, тъй като не е неконтролирал процесното ППС. По обжалваното НП липсва влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно АУАН и НП е установено виновно поведение от страна на водача на ППС, а от гласните доказателства се установява и неизправност в ППС-липса на светлини, както и необезопасяване на водача съответно с каска. Скоростта, с която се е придвижвал ищеца 1 също не е установена, при допустима такава от 25км./час.

Свидетелските показания установяват,че етажни собственици от блок в близост до пътното платно са наели фирма, за да се присъединят към канализацията, без да информират Община Кубрат по надлежния ред, но фирмата, която били наели, обезопасила участъка, което освобождава общината от отговорност.

Липсват доказателства за наличието на регистрирани други инциденти в посоченият пътен участък.

Ищецът е приемал имуносупресивни медикаменти, които оказват влияние върху координацията на движенията му, както и „би било трудно управлението на такъв вид превозно средство“, което отново доказва липса на виновно поведение на ищеца, който в предвид състоянието си е проявил житейска непредпазливост и е съпричинил увредата си.

Излага доводи за необоснована завишеност на за размера на обезщетението за неимуществени вреди, като несъобразено със съдебната практика.

Събраните доказателства не установяват и периода на отшумяване на травмите /физически и психически/.

Предвид липсата на предпоставките по чл.45 ЗЗД не може да бъде ангажирана гаранционнообезпечителната отговорност на общината за нейно бездействие по чл.49 ЗЗД.

Моли съда да отмени съдебното решение разноски. отхвърли исковете, като присъди сторените

С. Ш. С. е депозирал отговор в срок, като счита жалбата за процесуално допустима, но не основателна. Изложените в нея твърдения са необосновани,противоречащи на събраните то съда доказателства. Съдът не е обвързан от констатациите в КП и АУАН при решаванет она спора. Налице са преки доказателства установяващи пряка и непосредствена причинна връзка между пътния инцидент, получените болки и страдания от ищеца и бездействието на общината.Не се установява и твърдяното съпричиняване от страна на ищеца. НП е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което липсва виновно поведение от страна на ищеца.Липсата на каска не е причина за падане. Не са налице и доказателства за движение с несъобразена скорост на ищеца. Не е налице твърдяната житейска непредпазливост, поради здравословното му състояние като органотрансплантиран.

Неоснователен е и довода за липса на отговорност поради извършени дейности от трети лица.Задължение на общината е да осъществява постоянен контрол върху състоянието на общинските пътища и вземане на мерки по обезопасяването им при наличие на опасност.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна, като проявната й форма е осъществена чрез бездействие, при наличие на нормативно установено задължение за поддържане на общинските пътища. Необезопасяването и несигнализиране на неасфалтирания участък от пътното платно е пряко неизпълнение на вменени от закона и подзаконов нормативен акт задължения, в резултат на което са настъпили уврежданията на ищеца. Счита присъденият размер за справедлив.

2

Моли съда да остави в сила съдебното решение и да му присъди разноските пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.09.2023г. въззиваемият се прибирал от гости с електрическо ППС /тротинетка/, като около 20:45ч. на Т-образно кръстовище на улиците *** и *** попаднал в участък на пътното платно, който не бил покрит с асфалт, а само с пясък, предвид извършени преди това СМР. В резултат на това изгубил контрол на ППС и паднал паднал. При падането твърди,че изгубил съзнание, като се свестил се обадил на съпругата си и на Спешна помощ. На место служителите на Спешна помощ установили,че има счупен горен десен крайник, направили му превръзка, като по негово настояване той се отправил в гр.Ресе за лечение.

Притеснението на въззиваемия се усилило, тъй като бил бъбречно трансплантиран.

Престоял в Клиника Ортопедия и травматология към УМБАЛ „Канев“ от 07.09.23г. до 15.09.23г. Било проведено лечение и извършени множество изследвания. За престоя заплатил 229лв. На 26.09.23г. въззиваемият постъпил по спешност в Клиника по нефрология и диализа на същата болница поради появили се оплаквания.. Бил изписан след три дни.

След махане на гипса въззиваемият ходил на контролни прегледи, вкл. във връзка с появили се оток и болка на ръката и ограничение на движенията. В началото след инцидента се чувствал много зле,както физически поради получените травми и съпътстващите с това болки, както и психически предвид наличието на бъбречната трансплантация и евентуалната възможност за усложнения.Сюлейман предпочитал да лежи вкъщи, да не контактува с приятели.

По делото са установени получените увреждания: Счупване-изкълчване на костите на дясна предмишница (главичката на дясна лъчева кост и процесус короноидеус на лъчевата кост), наложило метална остеосинтеза. Деформация и флексионна контрактура на дясна лакътна става. Липса на консолидация и дислокация на фрагменти. Понижена чувствителност в зоната на лакътния нерв. Такова счупване на костите на предмишницата обичайно се получава при хиперекстензия в лакътната става, при което короноидния израстък на лакътната кост се чупи в резултат на авулзия на сухожилието на мишничния мускул, или откъсване от трохлеата на раменната кост. Поради анатомичната близост до короноидния израстък на лакътната кост се чупи главата на лъчевата кост. Останалите описани в медицинската документация увреждания следва да се разглеждат като усложнения на основната травма. Описаните увреждания в съвкупност обуславят трайно затрудняване на движенията в лакътната става на десен горен крайник. Според вещото лице няма връзка между полученото счупване на дясна лакътна става и наличните при С. заболявания на отделителната и сърдечно-съдовата системи. Няма данни при процесното ПТП от 07.09.2023 г. тойт да е получил увреждания на бъбреците

Непосредствено след инцидента въззиваемият бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта от пристигналите служители на сектор „Пътна полиция“. В последствие на С. бил АУАН и НП за нарушаване на чл.20, ал.1 от ЗДвП – „водачът не контролира ППС, което управлява“.

3

НП е отменено от Рс-Кубрат /анд №94/2024г./, като решението е потвърдено от Адм.съдРазград /канд №244/2024г./.

За интензитета и продължителността на претърпените физически болки и душевни страдания и притеснения са разпитани свидетелите А., А. и Р..

Пред първоинстанционнят съд е предтавен протокол от 12.08.2023г. от ОС на ЕС на ул.******** на което е взето решение за включването на ЕС към градската канализация.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, изслушаната експертиза, съдът намира,че по делото са установени правно релевантните факти, като районният съд е изложил обосновани мотиви за наличието на отговорността по чл.49 ЗЗД на Община-Курат. В този смисъл въззивната инстанция препраща към мотивите на районния съд. В допълнение следва да се отбележи,че освен релевантният параграф 7 т.4 ПЗР ЗМСМА, регламентиращ собствеността на пътя, на чл.31 от Закона за пътищата установяващ задължението на общината по изглаждането,ремонта и поддържането на пътното платно, пряко за ангажирана на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя има Наредба № 15 за управление на общинските пътища. Същата следва да се съобрази предвид направеното възражение на въззивника за липса на виновно поведение от негова страна, че не е бил уведомен за предприетите от ЕС действия по разкопаване на пътното платно с цел присъединяване към градската канализация.

В Глава IV Управление и контрол от Наредба №15 на Кмета на общината е възложено управлението на общинските пътища, като то може да се осъществи лично или чрез упълномощени негови служители. В разпоредбата на чл.40 е посочен обхвата на това задължение. Разгледана във връзка с чл.37 т.3, въведеното задължение за предоставяне на временно разрешение за отдели СМР, и правомощие за налагане на адм.наказания за установените за извършени дейности без разрешение. Горното предполага, че кмета на общината е проявил бездействие, като е допуснал осъществяването на СМР на пътното платно без разрешение,като не е взел мерки за отстраняването му. Предвид факта,че съставеното НП на въззиваемия е било отменено не се установява твърдняното виновно и противоправно негово поведение, касаещо възражението за съпричиняване. Твърдението на въззивника,че в посочения участък не е имало други инциденти е ирелевантно, непротивопоставимо на въведеното задължение по чл.40.

Неоснователен е довода на въззивника за необоснованост и завишеност на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 20000лв. В резултат на настъпилото счупване се е наложила оперативна интервенция-поставяне на метална остеосинтеза, гипсова имобилизация за 45 дни, последващо медикаментозно лечение и рехабилитация, като все още не е настъпило възстановяване. Нещо повече, естановено е усложнение /липса на срастване на костните фрагменти и тяхното разместване/, което е довело до ограничен обем в движението на раменната става.

Установени са вида и размера и на претърпените от въззиваемия имуществени вреди- за прегледи, физиотерапия, имплант, медицинско освидетелстване, пътни разходи във връзка с 4 провежданото лечение.

Предвид гореизложеното,въззивната инстанция намира,че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от спора, разноски се следват единствено на въззиваемия. Претендираните разноски за за заплащане на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, което е определил в размер на 4661.50лв./4250лв.+411.50лв./. Определянето на размера на адв.възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ става от съда, при преценка на фактическата и правна сложност на делото,проведените съдебни заседания,обема на извършената от адвоката работа, като съдът може да слезе и под установените минимални размери по Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа. В чл.7 ал.2 е посочен минималният размер при определен материален интерес. Каса е се за претендирано обезщетение за вреди с материален интерес 21114.94лв., като определеното минимално адв.възнаграждение е 2300.34лв., а не 4661.50лв.

Воден от горното,съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение №144/з0.07.2025г., постановено по гр.д..№59/2024г. по описа на РСКубрат, с което е уважен иска за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили от бездействието на ответника, от които: 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1114.94лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, двете ведно със законната лихва, считано от 23.09.2023г. до окончателното му изплащане.