Решение № 449 от 14.06.2019, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 449/14.6.2019г. 14.06.2019 година град Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският районен съд, ХVI-ти граждански състав

На 16.05. 2019 година

В публично заседание в състав:

Председател: Георги Георгиев при секретаря

Т.Къркеланова като разгледа докладваното от съдията Георгиев гражданско дело № 4821 по описа за

2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д.А.Б., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС, а именно – 1024, 00 лв. – главница, 98, 30 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.08.2014 г. до 20.07.2015 г.,405,98 лв.-лихва за забава за периода 21.08.2014 г. до 07.08.2018 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,както и направените по делото разноски в размер на 80,56 лв.

В исковата молба се посочва, че на 08.07.2014 год. между праводателя на ищеца – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника бил сключен договор за паричен кредит,отпускане на револвиращ кредит и ползване на кредитна карта ***. По силата на договора праводателя на ищеца предоставил потребителски кредит,под формата на финансиране за закупуване на стоки-преносим компютър в размер на 999,00 лв. и аксесоари-чанта за лаптоп в размер на 25,00 лв.,или общо в размер на 1024,00 лв. Кредита следвало да бъде изплатен на 12 месечни вноски,всяка в размер на 93,52 лв.,съгласно погасителен план.

Договорения лихвен процент бил в размер на 0.00 %,като годишния процент на разходите бил в размер на 17,74 %.Страните се договорили,че се дължи такса ангажимент в размер на 98,30 лв.,като общата стойност на дължимите суми по кредита бил в размер на 1122,30 лв. В чл.1 в условията на подписания договор предоставения потребителски кредит следвало да бъде изплатен пряко на търговския партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита-предмет на сключения договор,като последния се задължавало да върне така отпусната заемна сума,ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ответника не изпълнил всички свои задължения по договора и преустановил плащанията,като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 20.08.2014 г.,като считано от следващия ден длъжника изпаднал в забава,като се дължало договорно обезщетение за забава,чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва.Крайния срок за изпълнение на договора настъпил на 20.07.2015 г.,с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение-главницата,която била дължима ведно със законната лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.Дължала се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва,считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора. Дължимо било и уговореното обезщетение за забава от момента на изпадането в забава.На 10.01.2017 год. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника. По силата на изрично пълномощно ищецът уведомил ответника за извършената цесия,като се твърди,че пратката се върнала като непотърсена. С оглед на това в настоящото производство предстояло да бъде връчено уведомлението на ответника,приложено в едно с исковата молба.Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения си представител оспорва допустимостта и основателността на иска. Оспорва се легитимацията на ищеца поради липсата на валидно пълномощно на пълномощника на ищеца. Също така се оспорва,че цесията е съобщена на ответника,като нямало връчено уведомително писмо на длъжника,като счита,че приложеното уведомление за цесия не може да се връчи на длъжника с исковата молба с оглед на това,че в производството същия се представлява от особен представител.Правят се възражения,че претендираните вземания за главница,договорна възнаградителна лихва и лихва за забава са погасени по давност съгласно чл.111 ЗЗД. Отделно от това претендираната договорна възнаградителна лихва в размер на 98,30 лв. нямало договорена в представения договор,като това било такса ангажимент.Същата била нелоялна търговска практика съгласно ЗПП,като считат,че клаузата от договора била нищожна съгласно чл.10А,ал.2 ЗПК. В чл.68В ЗПП забранявала нелоялни търговски практики.Също така начислената след цесията от страна на цесионера лихва за забава не следвало да се дължи от ответника. Липсвали доказателства,че сумата по договора за потребителски кредит била преведена на продавача на стоката.Липсвал документ доказващ по категоричен начин доставянето на стоката,предмет на договора за кредит на кредитополучателя,като предаването на стоката бил елемент от фактическия състав на този вид договори за кредит.Договора за стоков кредит изисквал реално предаване на кредитополучателя на стоката,за която бил отпуснат кредита,чрез превеждане от кредитодателя по сметка на търговеца на сумата,представляваща цената на избраната стока.

Процесния договор бил недействителен съгласно чл.22 ЗПК,като в тази насока липсвала преддоговорна информация съгласно ЗПК,липсвал стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит съгласно чл.8 ЗПК,липсвали ОУ на дружеството кредитор съгласно чл.11,ал.2 ЗПК,като ОУ които били неразделна част от посочения договор не били подписани на всяка страница от страните. Не били посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 ЗПК начин-чл.10 ЗПК.Процесния договор не отговарял на изисквания на чл.11,ал.1,т.9А ЗПК и чл.33а ЗПК,като същия бил недействителен съгласно чл.22 ЗПК,с оглед на това,че не били спазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 ЗПК,като същия не пораждал правно действие по отношение на длъжника. Иска се постановяване на решение с което иска да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител,представя доказателства и моли за уважавяне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответника се представлява от назначен особен представител, чрез когото оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2018 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответницата да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство в размер на 80,56 лв. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за паричен кредит,отпускане на револвиращ кредит и ползване на кредитна карта *** от

08.07.2014 год., с посочени страни ответника , в качеството на кредитиполучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, в качеството на кредитодател,при уговорен размер на кредита, процент на лихвата и такси и др., ОУ по договора за кредит, сертификат № ***от 08.07.2014 год.,уведомително писмо с което БНП

„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД уведомяват „Тахнополис България“ ЕАД ,че между страните е сключен договор за финансиране/кредит/ с посочени характеристики,като в тази насока е представена фактура –дубликат за платена сума в общ размер на 1024,00 лв. Ответника не е оспорил подписа си върху посочените документи.Приложен е и договор за прехвърляне на вземанията от 10.01.2017 год., както и приложение 1 към него, по силата на които ищецът е придобил вземането срещу ответника по посочения кредит, в посочени в приложението размери.Представено е още потвърждение за извършената цесия, включително пълномощно № ***/2017 год., с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми посочените в Приложение 1 към договор от 10.01.2017 год. , съгласно изискванията на чл.

99,ал.3 от ЗЗД. Също така е предоставено уведомление за извършено прехвърляне на вземания адресирано до ответника.

По делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която след като се запознало с материалите по делото,направените справки и изчисления установило,че предоставения кредит на ответника бил в размер на 1024,00 лв.,като по процесния договор нямало извършени плащания. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-23.08.2018 г.,размерът на дължимото към ищеца по пера-главница,лихви,такси и разноски били в общ размер на 1534,52 лв.,представено в табличен вид таблица № 1 и № 2,като главницата била в размер на 1024 лв.,такса ангажимент за периода 20.08.2014 г.-20.07.2015 г. в размер на 98,30 лв. и лихва за забава за периода 21.08.2014 г. до 07.08.2018 г. в размер на 412,22 лв. Заключението следва да бъде кредитирано като обективно, пълно и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за паричен кредит,отпускане на револвиращ кредит и ползване на кредитна карта *** от 08.07.2014 г.

Безспорно се установява още от приетата ССЕ, че предоставения кредит на ответника бил в размер на 1024,00 лв.,като по процесния договор нямало извършени плащания.

Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника.

За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомление изходящо от цесионера, който по силата на договора за прехвърляне на вземанията и представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което длъжникът е уведомен за извършената цесия. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д.

12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.

Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Към исковата молба е приложено уведомление/ обсъдено по-горе в мотивите на съдебния акт/, изходящо от цедента и адресирано до ответника, с което го уведомява за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения представител ответника в хода на процеса. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. 12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. В случая старият кредитор е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответника за извършената цесия. Такова уведомяване не е осъществено до подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на особения представител на ответника,че цедента не е изпълнил задължението си по чл.99,ал.4 ЗЗД,да съобщи на длъжника за прехвърляне на дължимото вземане,т.е.изпълнение спрямо лице,което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД.