Определение № 118 от 27.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Враца, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261400500063 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6669/05.11.2025 г. на адв. В. В. – процесуален представител на П. П. И. срещу Определение № 64/26.01.2026 г. на Районен съд – Оряхово по гр.д. № 511/2025 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил искането на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на Решение № 184/01.12.2025 г. по гр.д. № 511/2025 г. в частта за разноските, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение от 500 лв. на 400 лв. (204,52 евро).

Жалбоподателят твърди, че първоначално присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв. е минимално само за един от предявените искове, а в случая са предявени няколко иска, като неоснователно съдът е намалил възнаграждението и с още 100 лв. Оплаква се, че съдът бланкетно се е позовал на решението на СЕС, без да отчете действително извършените действия от процесуалния представител. Моли за отмяна на определението и за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Постъпил е отговор по частната жалба с вх. № 543/06.02.2026 г. от орк. Е.

К. като пълномощник на „Профи Кредит България“ ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Счита, че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил практиката на ВКС , както и правната и фактическа сложност на делото и положения труд, като повисоко възнаграждение би довело до обогатяване на едната страна за сметка на другата. Моли жалбата да се остави без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът намира същата за 1 допустима, а по същество основателна поради следното.

След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд неправилно е намалил отговорността за разноски.

Делото, по което са присъдени разноските, е с предмет два обективно кумулативно съединени иска – единият с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД с материален интерес от 7434,21 лв. и втори с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД с материален интерес от 184,63 лв. Независимо от основното производство е проведена процедура по чл. 82 ГПК за освобождаване на ищеца от такси и разноски, във връзка с която също е предоставена правна защита и са ангажирани доказателства и процесуални действия от страна на адвоката.

Проведени са две открити съдебни заседания, прието е заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, поискана именно от адвоката.

Съдът е уважил предявените искове изцяло, а след постановяване на решението адвокатът е бил ангажиран и с производство по чл. 248 ГПК, инициирано от ответната страна.

Отчитайки посочения обем от работа, както и материалния интерес по делото, съдът категорично не намира възнаграждение от 500 лв. за прекомерно. Рутинният характер на подобни производства не обезценява вложения адвокатски труд – професионалната намеса на адвоката предполага експертност и отговорност, а отчитайки актуалната финансова реалност в държавата и статута на адвокатската професия на такава със сериозно обществено значение и специални знания, то този труд не може да се оценява с обидно ниски парични стойности.

Посоченият размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв. е под минималния такъв съобразно Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която, макар и незадължителна за съда, служи за ориентир за справедливо заплащане на адвокатския труд. То кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, като принципите за пропорционалност и разумност на присъдените разноски, отчитайки и материалния интерес по делото, не са нарушени.

От всичко дотук въззивният съд намира, че възнаграждението не следва да се намалява под предлог прекомерност.

По разноските

В производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Производството по чл.248 ГПК се провежда след като делото е приключило в съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски. В този смисъл Решение № № 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3103 по описа за 2021 г.

2

Предвид всичко изложено дотук Окръжен съд – Враца намира, че жалбата следва да бъде уважена, а определението да се отмени като неправилно и ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 64/26.01.2026 г., постановено от Районен съд – Оряхово по гр.д. № 511/2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5041/15.12.2025 г. и правно основание чл. 248 ГПК на "Профи Кредит България" ЕООД за изменение на Решение № 184/01.12.2025 г. по гр.д. № 511/2025 г. по описа на Районен съдОряхово в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3