Решение № 314 от 20.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София) като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600670 по описа за 2021 година

С присъда № 260012 от 16.04.2021 г. на ОС-Враца, постановена по НОХД № 45/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият И. Б. И. - роден на *** г. в с. ***, обл. ***, българин, български гражданин, жител с. ***, обл. ***, ул. „***" № 10, с основно образование, неженен, с едно дете, безработен, осъждан, с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 30/31.08.2018 г. в дома си в с. *** умишлено е умъртвил живеещата с него на семейни начала З. С. Т. на 31 години, б.ж. на с. ***, обл. ***, като убийството е извършено с особена жестокост - чрез нанасяне на множество удари по главата, тялото и крайниците, в резултат на което й е била причинена съчетана травма, довела до състояние, несъвместимо с живота, като по този начин е осъществил състава на престъплението, визирано в чл. 116, ал.

1, т. 6, предложение 4 вр. чл. 115 от НК, поради което и на основание този текст и във връзка с чл. 54 НК е осъден на 17 (седемнадесет) години "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг" режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗИНЗС, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието и по особено мъчителен начин.

Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият И. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 31.08.2018 г. до влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати на Н.З. Т. и И.И. Б., действащи чрез особения си представител адв. Б. Н., сумата от по 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума 1 считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявените граждански искове същите са оставени без уважение като неоснователни и недоказани.

С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати на Н. Н. К. от с. *** сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявения граждански иск същият е оставен без уважение като неоснователен и недоказан.

С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати на С. Н. А. от с. ***, обл. *** сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на предявения граждански иск същият е оставен без уважение като неоснователен и недоказан.

С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена самоличност, е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Враца направените по делото разноски в размер на 1310,17 лв. /хиляда триста и десет лева и 17 ст./, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВрОС сумата от 1719,40 лв., разноски в съдебното производство, както и д.т. в размер на 14 600 лв.

С присъдата подсъдимият И. Б. И., с установена по делото самоличност, е осъден да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ гр. София сумата от 4600,00 лева, от които 2650,00 за служебния защитник адв. Г. А., участвал по НОХД 455/2019 г. и НОХД № 45/2020 г. и двете по описа на Окръжен съд гр. Враца, както и на ДП № 1121/2018 г. по описа на РУ-Враца; сумата от 1200,00 лева за особен представител - адв. Б. Н., участвала като такава на ДП № 1121/2018 г. по описа на РУ-Враца и сумата от 750,00 лева за повереник - а.Н., участвал като такъв на ДП №1121/2018 г. по описа на РУ- Враца.

С присъдата е постановено представените по делото веществени доказателства да бъдат унищожени поради липса на стойност след влизане на присъдата в сила.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от а.С. – служебен защитник на подсъдимия И. Б. И. - с молба въззивната инстанция да преквалифицира деянието като измени първоинстанционната присъда и намали наложеното наказание лишаване от свобода по справедливост. В частност подалият жалбата защитник моли да бъде уважено направеното пред ОС-Враца искане деянието да бъде преквалифицирано на такова по чл.122 от НК и да бъде наложено предвиденото в този текст наказание, като счита, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил това искане. Сочи, че видно от доказателствата по делото подсъдимият от самото начало е съдействал за разкриване на обективната истина, както и че сам е звънял два пъти на тел.112, за да бъде оказана медицинска помощ на съпругата му и че това обстоятелство се е потвърдило и в съдебния процес. Счита също, че наказанието, което му е наложено - в размер на 17 години лишаване от свобода, не е справедливо. В тази връзка моли да бъде взето предвид, че И.И. е неосъждан и че се е грижел за детето си, което след неговото задържане е настанено при 2 приемно семейство.

Подалият жалбата защитник претендира също, че в случая от гледна точка на резултата и от гледна точка данните за подсъдимия не са налице допълнителни неблагоприятни моменти, които да характеризират деянието като “изключително тежко престъпление”. Твърди се, че действително подсъдимият е признат за виновен за престъпление убийство, но че този белег е елемент от престъпния състав и поради това повторно не може да влияе върху резултата.

А що се отнася до личността на подсъдимия И.И. се изтъква, че данните за него не разкриват невъзможност за превъзпитание и необходимост за изолиране от обществото за повече от 17 години. В тази връзка се излагат доводи, че следва да бъдат взети предвид не само отегчаващите вината обстоятелства, а и смекчаващите такива. С оглед на това се аргументира оплакване, че определеното наказание е явно несправедливо и че като такова следва да бъде намалено. Предвид гореизложеното и подалият жалбата защитник моли на основание чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК въззивният съд да се произнесе със съдебен акт, с който да измени първоинстанционната присъда като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и като намали наложеното наказание 17 години лишаване от свобода, отчитайки всички смекчаващи вината обстоятелства, да определи едно справедливо наказание.

Срещу присъдата в частта й относно размера на присъдените обезщетения за причинени им неимуществени вреди е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. Н. от АК Враца, повереник на гражданските ищци и частни обвинители Н. Н. К. и С. Н. А.. Твърди се, че всяка една от последните в качеството й на граждански ищец не е доволна от така присъдения размер на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди. Заявява се, че присъдените обезщетения са значително занижени, тъй като не са съобразени с правилата за справедливост и съдебната практика. С оглед на това подалият жалбата повереник моли да бъде изменена атакуваната присъда в гражданско-правната й част, като бъде присъдено обезщетение за претъпените неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на пострадалата З. Т., в пълния претендиран от гражданските ищци размер - съответно 150 000 лв. на Н.К. и 100 000 лв. на С.А.. Излагат се доводи, че именно тези претендирани размери са съответстващи на изискванията на чл.52 от ЗЗД, на трайната съдебна практика в подобни казуси и най-вече на действителните болки и страдания на доверителите му.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Б. Н. в качеството й на особен представител на малолетните деца - частни обвинители и граждански ищци - Н.З. Т. и И.И. Б. срещу присъдата в частта й, с която предявените за разглеждане граждански искове от Н.З. Т. и И.И. Б. са отхвърлени за разликата от 150 000 лв. до 250 000 лв. като неоснователни и недоказани. Подалият жалбата особен представител счита, че присъденият размер на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от гражданските ищци, а именно - по 150 000 лв., е занижен, не е справедлив, не е съобразен с факта, че те губят майка в ранна детска възраст и тя няма да присъства в живота им; че майката е основната фигура в живота на всяко човешко същество; че загубата й не може реално да се остойности или възмезди; че последиците от тази загуба ще се проявяват занапред през целия живот на двете деца. Затова 3 моли да бъде изменена присъдата на Врачанки окръжен съд в обжалваната гражданскоправна част и да бъде присъдено обезщетение на Н.З. Т. и И.И. Б. за претъпените от тях неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на майка им - пострадалата от престъплението З. С. Т., в пълния предявен размер за всеки от тях, а именно - по 250 000 лв.

Счита, че този размер на обезщетение е справедлив и отговаря на загубата им и на действителната болка и страдание, които понасят и ще понасят двете деца през остатъка от живота си, както и на критериите и смисъла, вложени в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика на съдилищата по подобен вид дела.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП заявява, че не установява основания за отмяна или за изменение на първоинстанционния съдебен акт и затова предлага да бъде потвърден изцяло. В този смисъл намира въззивните жалби за неоснователни. Предлага да бъде потвърдена и взетата най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража".

В заседанието пред въззивния съд адвокат Б. Н., особен представител на малолетните граждански ищци и частни обвинители Н.З. Т. и И.И. Б., счита, че въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Моли да бъде уважена подадената от тяхно име въззивна жалба и да бъде присъден пълния предявен размер на гражданските искове за всяко едно от двете деца, като счита, че с този размер ще се репарират причинените им неимуществени вреди предвид възрастта, на която са, когато губят майка си, съответно - Н. на 5 години и И. на 11 месеца и с оглед на това, че не е известно какви ще бъдат пораженията върху тях за в бъдеще.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Н. Н. К. и С. Н. А. – адвокат Р. Н.

- моли да бъде изменена атакуваната присъда в гражданскоправната й част, като бъде увеличен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на гражданските ищци Н. Н. К. и С. Н. А. за вредите, причинени им от деянието на подсъдимия И.. Счита, че определеното от първата инстанция обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева на Н.К. – майка на пострадалата З. Т. - и 15 000 лева на С.А. – сестра на пострадалата - не съответства напълно на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Заявява, че с оглед вида и степента на причинените им болки и страдания от найтежката загуба на дъщеря и на сестра е видно, че се касае до значителни по степен вреди от неимуществен характер. Намира, че определеният размер на обезщетения не е съобразен и с обществено-икономическата обстановка в страната към момента. Счита, че в процесния случай относно размера на причинените неимуществени вреди пострадалите би следвало да бъдат овъзмездени по адекватен начин.

По отношение на наказателноправната част на атакуваната присъда повереникът адвокат Н. изразява становище, че същата е законосъобразна, а жалбата на подсъдимия и защитника му е неоснователна. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствените средства и доказателствата, както и че е дал точна правна оценка на установените факти. Намира обвинението за безспорно доказано. Заявява също, че наложеното на подсъдимия И. наказание е необходимото, за да бъдат осъществени целите, 4 визирани в чл. 36 от НК. С оглед на това моли жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия в лицето на адвокат С. заявява, че изцяло поддържа въззивната жалба. Счита, че пред Окръжен съд–Враца не са били събрани безспорни доказателства за извършено от подзащитния й деяние по чл. 116 от НК. Твърди, че от назначената СТЕ се потвърждава, че подсъдимият не е упражнявал физическо насилие над жена си и детето си, като от записите става ясно, че пострадалата е измислила такова насилие над детето си. Сочи, че от същата експертиза се потвърждава, че подзащитният й няколко пъти се е обаждал на тел. 112 за помощ и накрая сам се е опитал да помогне на жена си, докато дойде линейката. Счита, че присъдата на Окръжен съд - Враца е постановена, без да има свидетели на случилото се между подсъдими и жена му и още повече, че от СМЕ било потвърдено, че по тялото липсват външни белези. В тази връзка претендира, че не е станало ясно дали тя е паднала, както твърди той, или нещо друго се е случило. Защитникът изразява и несъгласие с изводите на Окръжен съд – Враца, че подсъдимият е целял да причини увреждания на жена си и че е допускал, че ще причини нейната смърт. Изтъква, че от обсъжданата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза се установява, че от възможния момент на получаване на кръвоизлив в мозъка до изпадането й в кома тя е била в съзнание, говорила е и е извършвала ежедневните си действия, като в тази връзка се излагат доводи, че подсъдимият не е медицинско лице, за да може да направи извод, че се е намирала в т.нар. „светъл период“. Като безспорен определя факта, че когато е видял тежкото й положение, подсъдимият веднага се е обадил на тел. 12 и е извикал линейка. Заявява, че не е било установено, че подзащитният й е целял смъртта на жена си или че е допускал тя да умре, като дори напротив - че той се е грижил за нея и детето й, работил е и е осигурявал прехраната й и ежедневните й нужди.