Решение № 73 от 14.03.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. гр.Велинград, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101336 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н. В. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „Младост 2“, бл.217, ет .10, ап.49, и съдебен адрес: гр.София, ул. „Ген. Й. Гурко“ № 49А, ет. 3, ап. 9, против Община Велинград, представлявана от кмета Коев, с която са предявени иск с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума от 650 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 233,14 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 24.10.2021 – 24.10.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за 2001 г. наследодателката му С..Н.М е призната за собственик на 2/3 идеална част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и представляващ парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника. Твърди се, че тази част от процесния имот попада в двора на Основно училище „Георги Бенковски“, като от момента на възстановяване на собствеността до 1 настоящия той се ползва от него, тъй като ответникът му го е предоставил.

Поддържа се, че по този начин Община Велинград е лишила наследодателката му от възможността свободно да използва собствеността си, поради което на основание чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение. Поддържа, че ответникът многократно е канен да заплати обезщетение за ползването на имота, но такова не е получавано. Излага, че наследодателката му подала искова молба (служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за ползването на имота, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003 г. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IV отделение, по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г., ответникът е осъден да заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползата на съсобствения имот за съответния период. Твърди се, че и след това ответникът продължил да отказва да заплаща обезщетение, поради което отново бил предявен иск, по който с Решение № 104/17.06.2013 г., по гр.д. № 1715, по описа на ВКС за 2011 г. искът бил уважен. Впоследствие между страните били водени още множество дела, по които исковете били уважени, въпреки това ответникът продължавал да не плаща обезщетение. Предвид изложеното се моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 650 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 197,88 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г. Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Велинград. Исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че парцел II – 2480 от кв. 424 по плана на гр. Велинград от 1983 г. е с площ от 1370 км. и не е идентичен с поземлен имот № 7696, който е с площ от 2729 кв. м., поради което обезщетение следва да се изчисли върху 2/3 от имот с площ 1370 кв. м. Твърди, че макар и да се полза от училището, то Община Велинград не го е предоставила за ползване. Това е станало още през 1950 г.

Липсвал акт или действие, което да се определи като „предаване“. Твърди, че Община Велинград не ползва имота лично, както и че ищецът не е лишен от възможност свободно да ползва имота. Намира, че е налице злоупотреба с права от Ц., тъй като следва претенцията да се предяви в едно производство, а не за всеки месец с отделно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се 2 установява, че страните са съсобственици на имот с пл. № 7696, от кв.424, по КРП на гр. Велинград от 2004г. при квоти 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид. част за ответника. Съсобствеността е възникнала, след като с влязло в сила Решение от 14.06.2001 г. по гр. дело № 633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик наследодателката на ищеца и негова майка С..Н.М /починала на 30.04.2021г./ е призната, на осн. чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, за собственик на 2/3 ид. части от парцел II-2480 в кв. 424 по РП на гр. Велинград от 1983г. и Община Велинград е осъдена да предаде владението на имота. Ищецът е единствен наследник по закон на Стефка Мандова.

Спорът в случая се отнася до идентичност между парцел II – 2480 в кв.

424 по действащия план на гр. Велинград от 1983 г. без доказателства за площта на имота по посочения план и ПИ 7696 по действащия план на града, който е с площ от 2729 кв. м.

По делото е представен препис от Акт за публична общинска собственост № 12 от 28.03.2006 г., от който е видно, че публична общинска собственост е следният имот: 8378/9750 ид. ч. от УПИ II за училище с обща площ от 9750 кв. м. в кв. 424 по плана на гр. Велинград, ведно с описаните в него сгради, които не са предмет на делото. От посочения акт се установява, че УПИ II с площ 9750 кв. м. е образуван от два имота: имот пл. № 2480 с площ 7692 кв. м. и 1/3 от частта от имот пл. № 7696 с площ 2058, попадаща в УПИ, целият с площ от 2729 кв. м., който имот е отреден за училище.

Видно от отбелязването в заглавната част от скица № 808/22.07.2013 г. имот № 7696 с обща площ 2729 кв. м. попада в УПИ II за училище и улица, а съгласно графичното изображение на скицата, имот № 7696 попада и в УПИ VII – 2481. Т. е. след постановеното решение на Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001 г., легитимиращо наследодателката на ищеца като собственик на имота, е настъпило изменение в плана на гр. Велинград, което е засегнало и процесния имот. В скицата са посочени като собственици на имота Община Велинград с дял 1/3 и Стефка Мандова, наследодател на ищеца Ц. при собственост от 2/3 ид. ч., като основание за правата се сочи вписаното на 14.04.2009 г. Решение на ПОС.

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за идентичност между имотът, описан в Решение на ПОС от 14.06.2001 г. и поземлен имот № 7696 с обща площ от 2729 кв. м., като ищецът не е представил такива. Тъй като в негова тежест е да докаже съсобствеността в твърдения обем, и той не е сторил това, съдът е длъжен да приеме твърдения факт за неосъществен. Безспорно съсобственост в имот № 7696 с площ от 2729 кв. м. има между Община Велинград и ищеца Н. Ц., но последния не е доказал обема с оглед настъпилите изменения в плана на гр. Велинград. Не е доказано, че целият имот с площ от 2729 кв. м. се ползва от ОУ „Георги Бенковски“.

От горното съдът прави извод, че площ от 2058 кв. м. от ПИ 7696 попада в УПИ II, която част се ползва за училище и от която ищецът е лишен да 3 ползва.

От приетата и неоспорена от страните ССЕ се установи, че наемната цена за 1 кв. м. от имота за периода възлиза на 0,50 лв. Изводът върху каква площ следва да се начисли обезщетение следва да се направи от съда и като взе предвид горните изводи, обезщетението следва да бъде начислено върху 2058 кв. м. или – 2058 х 0,50 лв. = 1029 лв. За 2/3 ид. ч. за ищеца възлиза на 686 лв. Претенцията на ищеца възлиза на 650 лв.

По отношение на претендираното обезщетение за лихви за периода от 24.10.2021 г. до 24.10.2024 г., съгласно ССЕ е прието, че размерът на обезщетението за забава възлиза на 234,57 лв. Съобразно горните изчисления на съда за дължимо обезщетение върху 2058 кв. м. задължението за лихви надхвърля извода на вещото лице, но размерът на претенцията е по-ниска, а именно 233,14 лв., поради което съдът дължи произнасяне до последния размер.

С оглед на горните фактически изводи, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Хипотезата на чл. 31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Приложима е в отношенията между съсобственици по повод ползването на обща вещ. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Препятстването от страна на ползващия съсобственик, макар и по силата на правомерно поведение, на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл.31 от ЗС право на обезщетение. То е средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, съсобственикът има право на парично обезщетение.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

4

Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.

Лично ползване по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващия съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ /този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС/.