Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1651 от 29.05.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1814/2023
Вид
Определение № 1651
Подписан
29.05.2023
В сила
29.05.2023
Състав
Лора Рангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1651 гр. Перник, 29.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720101814 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Пред окръжен съд – Перник е била подадена искова молба от А. М. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът е твърдял, че с постановление от 01.02.2015 г. по ДП № 11/2015 г. по описа на ОДМВР – Перник е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 115 от НК. С определение от 03.02.2015 г. по ЧНД 21/2015 г. по описа на ОС – Перник му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като фактическото задържане е продължило от 01.02.2015 г. до 20.10.2015 г., когато с определение от 12.10.2015 г. по ЧНД № 290/2015 г. по описа на ПОС, потвърдено с определение от 20.10.2015 г. по ВЧНД № 989/2015 г. по описа на САС, е изменена в по-лека, а именно „домашен арест“, която е продължила до 18.10.2021 г. Твърдял е, че така приложените по отношение на него мерки за неотклонение са незаконосъобразни, тъй като са продължили твърде дълго, през който период не са били налице предпоставките за вземането им по чл. 57 от НПК – опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Посочил е, че мярката за неотклонение е продължила след изтичането на осем-месечния срок по чл. 63, ал. 4 от НПК. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си да отмени или да измени в по-лека взетата по отношение на него мярка за неотклонение след отпадане на необходимостта от нея. Твърдял е, че в резултата на взетите мерки за неотклонение е търпял множество неимуществени вреди, които е описал подробно.

Посочил е също, че производството по делото е продължило твърде дълго от 01.02.2015 г. до 18.10.2021 г. Приключило е с присъда № 18/14.06.2016 г. по НОХД № 369/2015 г. по описа на ПОС, потвърдена с решение № 331/12.07.2017 г. по ВНОХД № 800/2016 г. по описа на САС, отменена с решение № 23/23.03.2018 г. по НД № 1252/2017 г. по описа на ВКС и делото върнато за ново разглеждане, изменена с решение № 10011/08.02.2021 г. по ВНОХД 430/2018 г. по описа на САС, оставена в сила с решение № 60157/18.10.2021 г. по НД № 540/2021 г. по описа на ВКС, влязла в сила на 18.10.2021 г. С нея е бил признат за виновен за извършено престъпление по 1 чл. 115 от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години.

Счита, че наказателното производство и взетите по отношение на него мерки за неотклонение са продължили неразумно дълъг период, през който той е търпял подробно уточнени по вид, характер и интензитет неимуществени вреди.

Искането към съда е било да осъди ответника да му заплати обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане под стража, от домашен арест и за продължителен период на наказателно производство в размер на 30000 лв.

Във връзка с дадени указания от съда в открито съдебно заседание, проведено на 25.04.2023 г. ищецът е уточнил, че за иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ претендира обезщетение от 20000 лв., а за иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ – от 10000 лв.

С определение № 393/26.4.2023 г. по гр. д. № 45/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил на компетентния съд – Районен съд – Перник. Приел е, че двата обективно съединени иска са облигационни с цена под 25000 лв., поради което не са му родово подсъдни и на основание чл. 104 от ГПК, компетентен да ги разгледа е Районен съд – Перник.

Производството пред Районния съд е образувано в настоящото дело. С разпореждане от 5575/04.05.2023 г. съдът е констатирал нередовност в исковата молба и е дал конкретни указания на ищеца за отстраняването им.

Разпореждането е връчено на пълномощник на ищеца на 17.05.2023 г. В определения срок е постъпила молба с вх. № 11006/25.05.2023 г. С нея конкретизират обстоятелствата, на които се основават двете кумулативно заявени искови претенции и се уточнява размера им. Искането към съда е да осъди ответника да му заплати както следва: сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради незаконосъобразно продължилите мерки за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 02.10.2015 г. до 21.10.2015 г. и „домашен арест“ от 21.10.2015 г. до 18.10.2021 г., взети по ДП № 11/2015 г. по описа на ОДМВР – Перник и по НОХД № 369/2015 г. по описа на Окръжен съд - Перник и сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоправдано дълга продължителност на цялото наказателно производство за периода от 02.02.2015 г. до 18.10.2021 г. Претендират се и законни лихви върху двете главници от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане

С оглед така изложеното, настоящият състав намира, че пред него са предявени за разглеждане два кумулативно съединени осъдителни облигационни иска, с цена на всеки, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, от по 26000 лв. Уточняването на исковите претенции, респективно техния размер е по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, тъй като исковата молба е била нередовна. По тази причина, не се касае за изменение размера на първоначално предявените искова, а до конкретизиране на първоначалната искова претенция.

Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са подсъдни като първа инстанция 2 на окръжния съд. По силата на чл. 119, ал. 1 от ГПК съдът следи служебно за родовата подсъдност на образуваното пред него гражданско дело. В настоящия случай двата кумулативно съединени граждански искове са с цена на всеки надвишаваща 25000 лв. Следователно те са подсъдни по рода си на окръжния съд.

Затова и на основание чл. 122 от ГПК производството пред Районен съд – Перник следва да се прекрати и да се повдигне спор за подсъдност пред Апелативен съд – София между Районен съд – Перник и Окръжен съд – Перник.

Предвид изложеното и на основание чл. 122 от ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1814/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ПОВДИГА спор за подсъдност пред Апелативен съд – София между Районен съд – Перник и Окръжен съд – Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

ДЕЛОТО да се изпрати на Апелативен съд – София.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 3