Решение № 1069 от 13.11.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Кюстендил, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20241520101617 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от А. К. В., ЕГН **********, от гр.

**********, ж. к. "******", бл. **, ет. *, ап. **, чрез пълномощника адв. Г. Д. от АК – Кюстендил, против В. В. Л., ЕГН **********, К. А. Л., ЕГН **********, и Е. В. Л., ЕГН **********, тримата от гр. *********, ул.

"*********", №**, да бъде обявен за недействителен по отношение на ищцата нотариален акт № 16 от 25.01.2024 г., том I, рег. № 282, дело № 15 от 2024 г., издаден от нотариус М. М., рег. № 696, с който В. В. Л. е продала на своята внучка Е. В. Л., собствения си недвижим имот в режим на СИО, а именно: ½ от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, Община Кюстендил, одобрени със Заповед № РД – 18 – 506/20.02.2018 г. На изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село *******, п.к. 2567, местност „****“, Община Кюстендил, с площ от 4501 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория замята осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 021032, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори 228811.21.33, ***, 22811.146, *** и ***.

1

В срока за отговор ответниците В. В. Л., К. А. Л. и Е. В. Л. изразяват становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответниците я оспорват чрез общия си процесуален представител. Събрани са писмени доказателства. Допуснат е разпит на свидетеля В. К. Л., баща на Е. Л. и син на В. и К. Л., на страната на ответниците. Свидетелят заяви пред съда, че от десет години живее и работи в Кралство Англия като всяка година се прибира за кратък период от време – седмица или две, в Република България. Твърди, че той е организирал сделката, сключена през месец август миналата година, прехвърлил пари на майка си да закупи недвижимия имот, а уговорката била след това тя да го прехвърли на дъщеря му Е. при следващото й посещение в България. Посочва, че знае за това, че майка му и сестра му (ищцата) „се съдят нещо за къщата, за това че не й помага…“, както и че дъщеря му знаела, че „се водят някакви дела“. Заявява, че „когато й връчиха изпълнително дело, разбрахме, че дължи някаква сума пари“. Спомня си, че родителите му прехвърлили имота на дъщеря му през пролетта на 2023 година. Заявява, че дъщеря му не е знаела за задълженията на баба й. Твърди, че майка му го посещавала всяка година във Великобритания за различни периоди от време, понякога оставала и по половин година. Не му споменавала, че е осъдена да заплаща на сестра му парични суми. Заявява, че дъщеря му Е. не е участвала в сделката за закупуване на къща в с. *******, той платил „къщата директно на нейно име“, а тя дошла „за да си прехвърли имота лично на нея“.

На основание чл.176 ГПК съдът зададе на ответника К. Л. следните въпроси, като го предупреди за последиците по ал.3 на с.чл.: „Бил ли е свидетел по делото, заведено от В. Л. срещу неговата дъщеря А. В. за разваляне на договор за издръжка и гледане и Е., неговата внучка, дали е знаела за това дело и че баба й е била осъдена да заплати разноски?“ Ответникът заяви пред съда, че е бил свидетел по делото, заведено от 2 съпругата му В. Л. против ищцата и негова дъщеря А. В. за разваляне на договор за издръжка и гледане. Не знае дали внучката му Е. е знаела за това дело и за това, че съпругата му е осъдена да заплати разноски.

На основание чл.176 ГПК съдът зададе на ответницата В. Л. следните въпроси, като я предупреди за последиците по ал.3 на с.чл.: „1. От кога се води делото срещу А. В. за разваляне на договор за издръжка и гледане?; 2.

Участвала ли е във всички заседания през цялото време?; 3. Колко пъти е пътувала извън България в периода 01.01.2019 г. до 01.06.2024 г. и живеела ли е в семейството на нейния син в гр. Лондон и нейната внучка?“ Ответницата заяви пред съда, че не помни от кога точно се води делото, но мисли че е от 2019 г. и е приключило през 2023 г. Счита, че се е явявала във всички заседания. Заявява, че в периода 01.01.2019 г. до 01.06.2024 г. е пътувала веднъж до Италия за снабдяване с документи за трудово-осигурителен стаж и всяка година, или четири пъти в зимния период е ходила да живее при сина си в Лондон. Когато живеела в Лондон и внучка й Е. живеела там, последната я водела на лекар и й помагала с превода на английски език.

От приложеното към настоящото гр. д. № 2123/2019 г. по описа на КРС се установява, че с Разпореждане № 260349/30.11.2023 г. КРС е постановил да се издаде на А. К. В. изпълнителен лист против В. В. Л. за сумите присъдени с Решение № 19/16.01.2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил по в. гр. д. № 10/2022 г. и Определение № 3427/09.11.2023 г. по гр. д. № 1604/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО, представляващи сторени деловодни разноски пред въззивната и касационна инстанции. На това основание е издаден изпълнителен лист от 30.11.2023 г. за сумата от 2420 лв., копие от който се открива в приложеното по делото изпълнително дело № 131/2023 г. на СИС при КРС /л.69 от делото/, образувано на 07.12.2023 г. по молба на взискателя.

По посоченото дело са предприети надлежни действия от държавния съдебен изпълнител, сред които е и изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника /л.84 от делото/. На разписката обективирана на гърба на поканата е отбелязано, че същата е връчена на длъжника В. Л. на 05.01.2024 г. В отговор на това, на 08.01.2024 от същата е подадено искане за намаляване на претендираните от насрещната страна разноски поради прекомерност.

От нотариален акт № 8, том II, рег. № 4449, дело № 194/2023 г на нотариус 3

М. М., рег. № 696 за продажба на земеделски недвижим имот, вписан в Служба по вписванията на 26.09.2023 г., е видно, че в същия е обективиран договор за покупко-продажба, по силата на който ответницата В. Л. е придобила собствеността върху Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, Община Кюстендил, одобрени със Заповед № РД – 18 – 506/20.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село *******, п.к. 2567, местност „****“, Община Кюстендил, с площ от 4501 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория замята осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 021032, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори 228811.21.33, ***, 22811.146, *** и ***, при данъчна оценка на имота от 644 лева и за продажна цена в размер на 3 000 лева, която била изплатена на продавачите, съобразно правата им, преди подписване на нотариалния акт.

От нотариален акт № 16, том I, рег. № 282, дело № 15/2024 г. на нотариус М.

М., рег. № 696 за продажба на земеделски недвижим имот, вписан в Служба по вписванията на 25.01.2024 г., е видно, че в същия е обективиран договор за покупко-продажба, по силата на който ответницата В. Л. и ответникът К. Л. са продали на третата ответница Е. Л. гореописания недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност по смисъл на Семейния кодекс, за сумата от 1 000 лева, която била изплатена на продавачите преди подписване на нотариалния акт.

Не е спорно между страните, че ответниците В. Л. и К. Л. са възходящи от втора степен на Е. Л. (нейни баба и дядо по бащина линия), както и че същите са се намирали в граждански брак помежду си при сключване на горните прехвърлителни сделки и имуществените им отношения са били уредени като СИО.

От заявеното от свидетеля В. К. Л., чиито показания съдът цени в светлината на чл.172 ГПК с оглед близките му роднински отношения с всички страни по делото, се установи, че свидетелят и неговата дъщеря - ответницата Е. Л., са знаели за водените между ищцата и първата ответница съдебни дела.

Твърденията на свидетеля, че той е предоставил на родителите си средствата да закупят процесния имот с уговорката те впоследствие да го прехвърлят на 4 дъщеря му остават неподкрепени от останалия събран доказателствен материал.

От личните отговори дадени от ответника К. Л. се установява, че не му е известно внучка му да е знаела за задълженията на баба си. От личните отговори дадени от ответницата В. Л. се установява, че същата в периода 01.01.2019 г. до 01.06.2024 г. е пътувала веднъж до Италия, а всяка зима е ходила да живее при сина си в Лондон. Когато живеела в Лондон и внучка й Е. живеела там, последната я водела на лекар и й помагала с превода на английски език.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.135, ал.1 ЗЗД. Искът по чл. 135 ЗЗД /action pauliana/ е средство за защита на кредитора срещу предприети от длъжника увреждащи действия, с които последният намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Тази характеристика определя целта, с оглед на която се предявява иска – да се постанови решение за обявяване на увреждащата сделка за недействителна по отношение на кредитора, който по този начин може да насочи изпълнението към прехвърленото имущество за удовлетворяване на вземането си, независимо че имуществото е преминало в патримониума на трето спрямо правоотношението между кредитор и длъжник лице /в този смисъл са мотивите на ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чиито правни разрешения са възприети и в ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГКТК на ВКС/.

С доклада по делото съдът разпредели доказателствената тежест като указа на страните, че е в тежест на ищеца да докаже и установи при условията на главно и пълно доказване фактите и обстоятелствата, от които претендира да черпи права-това,че първият ответник е бил осъден да му заплати парична сума,за събирането на което е образувано изп.производство за принудителното й събиране,като първите двама ответници с цел да попречат да реализира горното са продали свой имот,придобит в режим на СИО на третият ответник, при знание на последният за увреждането. Фактическият състав на иска включва доказването на двете му предпоставки-обективна и субективна.Субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание 5 на третото лице, правоприемник на длъжника-ответник, за увреждането на кредитора, - е част от фактическия състав на правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД, когато увреждащото действие е възмездно и вземането е възникнало преди длъжникът да го извърши – арг. от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Предпоставката не е условие за възникване на това право, когато увреждащото действие е безвъзмездно,какъвто казус не е настоящият.Когато вземането е възникнало след увреждащото действие, какъвто казус е настоящият с оглед твърдението на ищеца за датите на влизане в сила на съдебното решение,с което първият ответник е осъден да му заплати парична сума и осъществената от него и вторият ответник разпоредителна сделка с техни общи съсобствени имоти,нормата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква различен субективен елемент за възникване на правото - длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да увредят кредитора ( чл. 135, ал. 3 ЗЗД). Кредиторът е увреден (обективна предпоставка от фактическия състав), когато извършеното осуетява или затруднява възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е осребрил. За да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.