Решение № 287 от 10.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия К. при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Н. Джурковски Наказателно дело за възобновяване № 20221000600745 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е искане от адвокат Д. З., упълномощен защитник на осъдения М. Л. Н., с ЕГН **********, в момента изтърпяващ присъда в затвора - София, ЗО Казичене, с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.424 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 140/2021 г. на СОС, НО, 2 възз. св. по отношение на деянието по чл.142а ал.4, вр.ал.1 НК.

В искането се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание за деянието по чл.142а ал.4, вр. ал.1 НК. Твърди се, че М. Л. Н. не е бил осъждан, няма криминални регистрации, няма административни наказания. Сочи се също, че по делото е установено, че той се е грижил добре както за своите три деца, така и за детето на пострадалата А. И., което заедно с майка му е отгледал от невръстна възраст; както и че финансовото обезпечаване на семейството е било основно негова грижа. Изтъква се, че от представените пред въззивния съд договори и платежни документи е видно, че преди задържането си той е реализирал високи доходи от трудовата си дейност. Излагат се и доводи, че децата не са травмирани от поведението му, тъй като след изменението на МНО в домашен арест Р. и А. незабавно са пожелали да живеят с него и са се пренесли в дома му; че синът на А. И. - св. Д. П. също се е изказвал ласкаво за пастрока си; както и че самата пострадала не възприема за справедлив този размер на присъдата и е поискала от въззивния съд той да се намали, за да може М. да се грижи за децата си, вкл. и финансово. Във връзка с 1 последното се сочи, че и пострадалата не възприема осъдения като заплаха за себе си, а напротив - намира, че семейството й ще бъде много затруднено от това продължително отсъствие на бащата и невъзможността му да се ангажира с издръжката му.

В искането се излагат и аргументи, че без да бъде омаловажавано поведението на осъдения, не може да не се отчетат показанията на незаинтересованите свидетели-съседи на семейството му - С. М. Р. Ц., В. В., Б. Г., М. М., които имат преки и непосредствени впечатления от техния семеен живот и които твърдят, че А. И. често е провокирала М. Л. Н.; че в скандалите е участвала наравно с него, което не оправдава, но обяснява в някаква степен действията на М. Н., предвид ниския праг на търпимост, който е имал към инкриминирания период. Прави се оплакване, че неправилно едностранчиво са тълкувани показанията на родителите на А. И.. Изтъква се, че от всички събрани доказателства не може да се направи извода, че М. Л. Н. е непоправимо зъл и опасен човек, което да налага неговото дълготрайно отстраняване от обществото.

Твърди се, че фактически от момента на задържането му на 25.01.2019 г. до настоящия момент М. Н. не е бил на свобода - за година и два месеца е бил задържан под стража, а след това до привеждане на присъдата в изпълнение - под домашен арест, а от м.март 2022 г. изтърпява наказанието си лишаване от свобода. Сочи се, че за тези 3 години и 5 месеца изолация от обществото, които ще се зачетат за 2 години 5 месеца и половина, предвид приравняването на домашния арест към задържане под стража, осъденият не се е отклонявал нито за момент, не е влизал в конфликт с никого, като има добро поведение и при изтърпяване на наказанието си.

Развиват се съображения, че за този млад, неосъждан преди това човек, целите на чл.36 НК няма да се изпълнят с още 4 години и 6 месеца затвор; че той все още има възможност да се впише в обществения живот, че все още има възможност да възобнови дейността на строителната си фирма, да присъства в живота на децата си, да ги издържа, още повече, че децата му са много привързани към него, нуждаят се от баща си, посещават го при свижданията в ЗО Казичене и отделянето им от него за още 4 години и половина, колкото е остатъкът от присъдата след приспадането на задържането му под стража и домашния арест, възприемат като наказание и за себе си.

Въвеждат се и твърдения, че междувременно майката на осъдения - Р. Е., която е подпомагала сина си при отглеждане на децата по време на домашния му арест и е била голяма опора както за сина си, така и за децата, се е разболяла от „лимфаденитис коли билл”, което представлява възпаление на шийните лимфни възли, което заболяване, наред с другата тежка симптоматика, препятства говора, а впоследствие й бе установено и увреждане на уретера, пиелона и десния бъбрек, което се свързва с онкологично заболяване.

С оглед на това се изтъква, че понастоящем самата тя вече се нуждае от грижи, поради което децата на М. Н. - А. и Р., се гледат от семейството на брат му К. Н.. В тази връзка се твърди, че майката на децата, св.А. И., не е проявила желание или претенции да се грижи за тях, нито ги подпомага финансово.

2

Прави се и оплакване, че в решението на СОС по ВНОХД № 140/21 г. не е вярно зачетено времето на задържане под стража на осъдения М. Н.. Сочи се, че след задържането му на 25.01.2019 г. на М. Л. Н. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” на 29.01.2019 г., която е изпълнявана до 29.04.2020 г., след което с определение на съда по НОХД № 524/19 г. същата е била променена в „домашен арест”, изпълнявана до задържането му за изпълнение на присъдата по ВНОХД № 140/21 г. на Софийски окръжен съд и привеждането му първоначално в Софийския затвор, а впоследствие в Затворническо общежитие Казичене. Във връзка с това се твърди обаче, че в мотивите на решението на Софийски окръжен съд по ВНОХД 140/2021 г. на стр.1 от същото, ред 7 отдолу-нагоре е записано, че мярката за неотклонение на М. Л. Н. „задържане под стража”, взета на 29.01.2019 г., е изпълнявана до 29.04.2019 г., след което същата е променена в „домашен арест” от 30.04.2019 г., което, според изготвилият искането защитник, не е вярно, тъй като мярката за неотклонение на М. Л. Н. „задържане под стража” е изпълнявана до 29.04.2020 г., а мярката за неотклонение „домашен арест” се изпълнява от 30.04.2020 г. Заявява се, че в съдебния акт следва вярно да се отрази времето на задържане под стража на осъдения.

Предвид гореизложените съображение се претендира да са налице основанията на чл.422 ал.1 т.5 НПК, тъй като с постановеното решение е допуснато нарушение на чл.348 ал.1 т.3 НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на осъдения М.

Л. Н. - адвокат Д. З. - поддържа искането за възобновяване в заявените рамки /само по отношение на деянието по чл. 142а, ал.4 вр. ал.1 от НК/ и на посочените в него основания.

Заявява, че оплакването е за явна несправедливост на наложеното наказание за посоченото престъпление. Твърди, че подзащитния й не е осъждан до настоящия момент, няма криминални регистрации, няма дори административни наказания; че се е грижел добре за трите си деца и за детето на пострадалата А. И.; че е осъществявал трудова дейност, от която е реализирал високи приходи; че децата му не са травмирани от поведението му и след изменение на мярката му за неотклонение в домашен арест веднага са отишли да живеят при него. Сочи, че и пострадалата И. също не приема за справедлив този размер на наказание на осъдения, като в съдебното заседание пред СОС, проведено на 10.05.2021 г., е поискала наказанието му да бъде намалено, за да може същият да продължи да се грижи финансово за семейството си. Претендира се, че не са отчетени показанията на незаинтересовани свидетели по делото, каквито са С. М. Р. П., В. В., Б. Б. и М. М., които са съседи на семейството на осъдения, познават много добре семейството му и които твърдят, че И. е участвала наравно с Н. в скандалите и че го е провокирала. Защитникът счита, че неправилно са тълкувани и показанията на други свидетели. Според защитника не може да се приеме осъденият М. Н. да е до такава степен опасен за обществото, че това да налага дълготрайното му отстраняване от него. В тази връзка сочи, че той е задържан на 25.01.2019 г. и че до настоящия момент, което е 3 години и 8 месеца, той е изолиран от обществото.

Изтъква, че съобразно потвърдителното решение на СОС осъденият Н. трябва да изтърпява наказание още 4 години и половина, при което, според защитника, той реално ще бъде 3 отстранен от обществото общо 8 години и 2 месеца. Счита, че за този млад и неосъждан човек целите на чл. 36 от НК няма да се изпълнят с още 4 години и половина затвор.

Защитникът излага и доводи, че все още има възможност той да присъства в живота на децата си и да ги отглежда. Акцентира и на обстоятелството, че децата му са изключително привързани към баща си, нуждаят се от него, посещават го редовно в затвора и че приемат този остатък от 4 години и половина затвор като наказание за самите себе си. Развиват се и съображения, че в случая не без значение е и здравословно състояние на майката на осъдения М. Н., която до този момент била изключителна опора на сина си и помагала в отглеждането на децата, но че в момента самата тя вече се нуждае от грижи и от сериозни финансови средства с оглед на тежкото си здравословно състояние. Сочи се, че децата на осъдения понастоящем се отглеждат от брата му - К. Н., самият който има три деца, тъй като майката на децата - пострадалата А. И. - не е пожелала да се грижи за тях, нито ги подпомага финансово. Според защитника в случая погрешно е зачетено времето на задържане под стража на осъдения, доколкото било отразено, че задържането му под стража е продължило от 29.01.2019 г. до 29.04.2019 г., което не е вярно. Предвид така изложеното защитникът на осъдения моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде уважена молбата за възобновяване и да бъде намалено наказанието.

В съдебно заседание пред САС осъденият М. Н. поддържа изложените от защитника му доводи и съображения, като в предоставената му последна дума моли да бъде уважена молбата за възобновяване на делото.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Намира, че е наложено справедливо наказание, съответстващо на извършеното престъпление. Моли да не бъде уважено искането за възобновяване.

Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните и материалите по делото, в пределите на правомощията си в настоящото производство намери следното:

С присъда № 260004 от 12.11.2020 г., постановена по НОХД № 524/2019 г. по описа на РССливница, М. Л. Н. е признат за виновен в това, че в периода от края на месец декември 2018 г. до около 13:00 часа на 24.01.2019 г. в жилищна кооперация в гр. ***, обл. ***, ул.

„***” № **, вх. *, ет. *, ап.* в условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, а именно:

1.На неустановена дата в периода от края на месец декември 2018 г. до 22.01.2019 г. чрез силно огъване наляво на втори пръст на лявата ръка причинил на А. А. И. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментна ориентирана по надлъжната ос на костта фрактура на проксималната /първата след китката/ фаланга на втори пръст на лявата ръка, довела до трайно затруднение движението на левия горен крайник - престъпление по чл.

129, ал.2 вр. ал. 1 от НК.

4

2. На неустановена дата в периода от 22.01.2019 г. до около 13:00 часа на 24.01.2019 г. чрез силно стискане на лявото ухо на пострадалата с пръстите на двете си ръце причинил на А.

А. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ушния хрущял с последваща ясно забележима деформация на лявата ушна мида, довело до обезобразяване на лицето на пострадалата - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.2, във ал.1, вр. чл.54, вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години.