Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 86 от 03.06.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Наказателно от частен характер дело 613/2022
Вид
Присъда № 86
Подписан
03.06.2024
В сила
11.10.2024
Състав
Никола Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.101, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.96, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към присъда №86/03.06.2024г. по НЧХД №613/2022г., изготвени на 12.07.2024г.

Постъпила е тъжба от ЕМ. Н. К. против подсъдимА. Р. Б. Н. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Съдът констатира, че с подаденА. тъжба частнА. тъжителка е предявила срещу подсъдимА. граждански иск за сумА. от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди. Съдът счете, че гражданският иск е своевременно предявен, но разглеждането му би затруднило наказателния процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане в него и отхвърли искането на частнА. тъжителка за конституирането й в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание частнА. тъжителка се явява лично и с назначен служебен повеР.к, който поддържа обвинението. Лично и чрез повеР.ка си моли подсъдимА. Н. да бъде признА. за виновна и да се осъди на наказание, за което предоставя на съда да го определи. Моли да бъде осъдена подсъдимА. да заплати направените от частнА. тъжителка разноски.

ПодсъдимА. Р. Б. Н. се явява лично и с упълномощен защитник в съдебно заседание. Не се признава за виновна и не дава обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана. Претендира направените по делото разноски.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следнА. фактическа обстановка:

ТъжителкА. ЕМ. Н. К. и подсъдимА. Р. Б. Н. били настанени в Затвора в ***** за изтърпяване на наложените им наказания „Лишаване от свобода“ по влезли в сила осъдителни присъди, като и двете били зачислени в Приемно отделение, във втора група. ТъжителкА. Е.К. била настанена в стая №210 заедно със свидетелките М. М. и И.Г.. ТъжителкА. Е.К. и подсъдимА. Р.Н. имали междуличностна непоносимост, поради това и не били близки.

На 22.05.2022г. тъжителкА. Е.К. била дежурна по почистването и метяла коридора пред стаите в отделението, където били настанени лишените от свобода. Останалите затворнички взимали хигиенен душ в общА. баня, след което всяка се прибирала в стаята си за тоалет. Около 19,00 часа докато тъжителкА. К. почиствала коридора от банята излязла подсъдимА. Н., минала по коридора покрай нея и се прибрала в стаята си №212. След по- малко от минута подсъдимА. Н. излязла от стаята си и неочаквано нападнала тъжителкА. К. като започнала да я удря с ръце и ритници в областта на лицето, главА. и други области по тялото, скубела я по косА. и като я хванала за косА. подсъдимА. я провлачила по цеЛ. коридор. ТъжителкА. К. се 1 отбранявала като се опитвала да се освободи от нападението на подсъдимА.

Н..

От виковете между двете жени от стаите излезли и други жени, лишени от свобода, за да разберат какво се случва, сред които били свидетелите Г. П., М. М., Д. Е., К. К., А. Б., Б. Я. и Л. Ц.. Всички тези затворнички се били събрали около двете жени и гледали боя, а в това време надзирателите в затвора чули за случващото се и веднага се намесили. СвидетелкА. А. Г., която била надзирател постови на групА. заедно с колежкА. си надзирател, св. К. И., която била на смяна като подвижен пост разтървали биещите се жени. Те ги разделили и ги затворили по стаите като служителите на реда предупредили и двете страни да не влизат в конфликт помежду си.

ВъзникнаЛ.т инцидент бил записан от охранителните камери в коридора на Затвора, който запис бил изгледан от дежурния главен надзирател, св. Н. С.. В деня на инцидента той бил на смяна и за случилото се между двете жени му било докладвано от надзирател, св. А. Г.. От изгледания запис от охранителните камери св. Н. С. установил, че тъжителкА. К. действително около 19 часа е почиствала коридора, когато е била нападнА. от подсъдимА. Н., която й нанесла удари, съборила я на земята и я дърпала за косА. като тъжителкА. единствено се защитавала, докато се намесили надзирателите, които ги разтървали.

Тъй като частнА. тъжителка К. имала наранявания по ръкА., по лицето и главА. надзирателят, св. А. Г. я завела за преглед от медицинското лице.

Инцидентът се бил случил в неделен ден и в медицинския център в затвора нямало на работа медицински фелдшер, поради което медицинска помощ на тъжителкА. била оказана от св. А.В., която също изтърпявала наказание лишаване от свобода и работела там като санитар. СвидетелкА. А.В. констатирала, че тъжителкА. има подутина по главА., поради което и направила студен компрес с лед и й дала обезболяваща таблетка аналгин.

На следващия ден 23.05.2022г. тъжителкА. К. била прегледана от медицинския фелдшер, св. Т. М.. СъщА. не констатирала наличие на белези от травми, фрактури или кръвонасядания и не било изписано медикаментозно лечение. Извършеният преглед от 23.05.2022г. бил отразен в травматологичен журнал на затвора.

НадзирателкА., св. А. Г. съставила докладна записка №607/22.05.2022г. до Началника на Затвора- ***** в която описала възникналА. физическа саморазправа между тъжителкА. Е.К. и подсъдимА. Р.Н.. Въз основа на депозиранА. докладна записка била образувана проверка, по която били изискани писмени обяснения от лишените от свобода, подсъдимА. Р.Н., тъжителкА. Е.К., св. Г. П., св. М. М. и св. А. Б.. По проверкА. било съставено становище от инспектор Р. Радкова- ИСДВР първа и втора група до началника на Затвора в ***** която обобщила възникналА. ситуация като физическа агресия спрямо тъжителкА. Е.К. от страна на подсъдимА. Р.Н. и във връзка с това било предложено за неизпълнение на задълженията си от страна на 2 подсъдимА. Р.Н. по чл.96, т.3 от ЗИНЗС и нарушение на забранА. на чл.97, т.4 от ЗИНЗС- употреба на физическа агресия по особено жесток начин с множество удари с ръце, крака и скубане и във вр. с чл.100, ал.1 и ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИНЗС- проява на агресивно поведение, спрямо подсъдимА. Р.Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС„Изолиране в наказателна киЛ.“ за срок от 14 дни.

По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че травматичните увреждания, причинени на тъжителкА. Е.К. са били вследствие на нанесени удари в областта на главА. и останалите части на тялото на пострадалА. и същите са осъществили смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак болки и страдания, без разстройство на здравето. Такива увреждания заздравявали и болките в болезнените области затихвали за срок от около една седмица.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

ГорнА. фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхнА. съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. М., Г. П., К. К., Л. Ц., Д. Е., Н. С., М. А., А. Г. и К. И., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, последователни, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото. Служителите от охранА. Н. С., М. А., А. Г. и К. И. са станали свидетели като освен, че са гледали записите А. Г. и К. И. са участвали при разтърваването на двете и подробно описват какво са заварили като са стигнали до биещите се. М. Александрова не е участвала в разтърваването, тъй като е отишла след като са били вече разтървани. Тези четирима свидетели са видели, че отначало до тях е била само една свидетелка, а именно М. М..

Съдът кредитира показанията на свидетелките Г. П. и М. М., тъй като те първи са видели случващото се между частнА. тъжителка и подсъдимА..

Опитали са се да ги разтърват, но през това време са излезли останалите затворнички и са пристигнали постовите да ги разтърват.

Съдът кредитира показанията на св. Д. Е., тъй като също веднага е излязла от стаята си след като е чула виковете и е видяла как подсъдимА. нанася побой на частнА. тъжителка.

Съдът кредитира и показанията на св. К. К., тъй като и тя по време на инцидента е била в края на коридора и е видяла как се е случило сбиването между частнА. тъжителка и подсъдимА..

Съдът дава вяра и на показанията на св. А.В., която е била в лечебницА. като санитар и е оказала медицинска помощ на частнА. тъжителка, направила й е компрес с лед и й е дала обезболяваща таблетка.

3

Съдът дава вяра и на показанията на св. Т. М., работеща като фелдшер при Затвора- гр. С..От нейните показания става ясно, че е прегледала пострадалА. във връзка с изготвенА. докладна записка за саморазправа между двете затворнички. Прегледа е бил през първия работен ден и тя не е констатирала белези от травми и наранявания.

Съдът не дава вяра на показанията на А. Б. в пълен обем, тъй като нейните показания противоречат на останалите. На нейните показания може да се даде вяра само в частта, в която свидетелства, че се е случило сбиване между частнА. тъжителка и подсъдимА., но в своите показания тя твърди, че едва ли не частнА. тъжителка е набила подсъдимА., което не кореспондира с показанията на изброените по- горе свидетели.

Съдът кредитира показанията на св. Б. Я. дотолкова, доколкото тя изказва свои впечатления за двете осъдени, частнА. тъжителка и подсъдимА., но не е присъствала по време на инцидента.

Съдът кредитира показанията и на св. Н. М. дотолкова, доколкото и тя съобщава само, че знае за възникнаЛ. конфликт между частнА. тъжителка и подсъдимА., че подсъдимА. й е казвала, че е провокирана от частнА. тъжителка, но също не е присъствала на инцидента.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспоР. от страните.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвенА. съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалнА. компетентност на съдебния експерт.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът счита, че подсъдимА. Р. Б. Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, затова че на 22.05.2022г. около 19,00 часа нанесла на ЕМ. Н. К. лека телесна повреда, изразяваща се в „болки и страдания без разстройство на здравето“.

Деянието подс. Н. е извършила с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя е била наясно, че нанасяйки удари в главА. и останалите части на тялото на частнА. тъжителка, ще я нарани в тези области. Съзнавала е, че с тези удари ще й причини също болка и страдание.

Въпреки това ги е нанесла и по този начин и е причинила описаните в съдебно- медицинскА. експертиза травматични увреждания.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в нискА. правна култура на подсъдимА. и в незачитане от нейна страна 4 на телеснА. неприкосновеност на околните.

Не бяха отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимА. Н..

Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимА. Н. многобройните осъждания и липсА. на съжаление за извършеното от нея деяние.

Съдът счита, че по несъмнен начин се установи от доказателствА. по делото авторството на деянието, че то е извършено точно от подсъдимА. Н..

Съдът намира, че това безспорно се доказа от подробно коментираните погоре показания на свидетелите М. М., Г. П., К. К., Л. Ц., Д. Е., Н. С., М. А., А.

Г., К. И.. Доказа се авторството на деянието и с факта, че показанията на тези свидетели кореспондират и със заключението на вещото лице по изготвенА. съдебно- медицинска експертиза.

Съдът счита, че следва да оправдае подсъдимА. Р. Б. Н. по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Видно е от приложенА. по делото съдебно- медицинска експертиза, че телеснА. повреда получена от частнА. тъжителка се изразява само в „болки и страдания без разстройство на здравето“.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимА. Н., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че на подс. Р. Б. Н. следва да се определи наказание за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Съдът счита, че следва да наложи на подсъдимА. наказанието „Глоба“ и същото следва да се определи в минимален размер от 100 лева.