Решение № 5237 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5237 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100513402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. Т. П. срещу решение от 23.04.2024 г. по гр.д. №21409/2023 г. на Софийския районен съд, 176 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Сити Кеш” ООД сумата от 1775,13 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №397957 от 14.02.2020 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2022 г. по ч.гр.д. №11388/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост.

Жалбоподателят поддържа, че целия договор противоречи на закона, поради което е изцяло нищожен и не поражда права и задължения. Твърди, че проверката за неравноправни и нищожни клаузи, извършена от първоинстанционния съд, е непълна. Счита, че поради правото на защита на потребителя не се дължи и главницата по кредита. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Сити Кеш” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъди потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове за възнаградителна лихва и лихва за забава са отхвърлени изцяло, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13 т.1 ДРЗЗП, както и че процесният договор е за потребителски кредит, който попада под уредбата на ЗПК, за което и по делото не се спори.

Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвен процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,88 %. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.

Освен това, съгласно разпоредбата на пар.1 т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги. В ЗПК е установена забрана за уговаряне на такси и комисионни за присъщи на кредитора дейности по 2 отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и управлението на кредита /арг. чл.10а ал.2 ЗПК/, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява изцяло недействително на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд и противно на твърденията на въззивника във въззивната жалба, че СРС не е извършил пълна проверка за неравноправни клаузи.

Правилата, уреждащи правните последици от недействителността на договорите за потребителски кредит са уредени в разпоредбата на чл.23 ЗПК, която е императивна по своя характер, а за приложението на императивните материално правни норми съдът, включително въззивната инстанция, следи служебно. Съобразно чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В тази връзка, както е приел и първоинстанционният съд, ако недействителността се установи в производство по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА р е ш е н и е №7418 от 23.04.2024 г., постановено по гр.д.

№21409/2023 г. по описа на СРС, ГО, 176 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Д. Т. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, да заплати на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

******** на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата в размер на 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3