Решение № 2181 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2181 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110135345 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 344, ал. 1 ГПК в своята първа фаза – по допускане на делбата.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. Г.ева Т. срещу В. Е. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на съдебна делба на следната движима вещ: лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № СВ 6325 КХ, рама:

WFO GXX GBB G7 L08 749, двигател: 7L08749, цвят: светлосив – металик, произведен на 31.08.2008 г., дизел, 1997 куб.см., 96 kW, 130 к.с. при квоти от по ½ идеална част за всяка от страните.

Ищцата твърди, че процесният лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег.

№ СВ 6325 КХ е придобит съвместно от страните, като уточнява, че същият е закупен по време на брака им, прекратен с влязло в сила на 17.01.2020 г. съдебно решение на СРС, 158 състав. Тогава съсобствеността върху тази движима вещ от СИО се е трансформирала в режим на обикновена имуществена съсобственост. До момента съсобствеността не е прекратена на друго основание. Всяка от страните притежава по ½ част от вещта. Уточнява, че от няколко години вещта се ползва само от ответника, който към момента живее в друга държава – Федерална Република Германия, където е и този автомобил. Моли съда да прекрати съсобствеността между страните на тази движима вещ при твърдените квоти.

Прави се искане по чл. 344, ал. 2 ГПК. Размерът на иска за обезщетение е увеличен от 300 на 325 лв. в хода на проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2026 г.

Ответникът В. Е. Т. е получил исковата молба в препис, ведно с приложенията към нея, чрез своя надлежно упълномощен процесуален представител – адв. С. на 02.07.2025 г., като не само в указания в чл. 131 ГПК 1-месечен срок, но и до настоящия момент, отговор на исковата молба не е подаден.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 27.11.2025 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. Идентично е поведението му и в 1 заседанието, проведено на 15.12.2025 г. , както и в последното такова от 29.01.2026 г.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

По иска по чл. 34, ал. 1 ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. В допълнение, съдът намира за необходимо да посочи, че всички събрани по делото доказателства, но и най-вече изслушаното по делото заключение по ССчЕ еднопосочно навеждат, че исковите суми са дължими от ответника.

Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По искането по чл. 344, ал. 2 ГПК:

По естеството си определението по чл. 344, ал. 2 ГПК е привременна мярка до приключване на делбата, няма самостоятелен характер и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. В този смисъл е и константната практика на ВКС /определение № 422/16.11.2020 г. по гр. д. № 1772/2020 г. на ВКС, І г.о.; определение № 17/02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 4099/2020 г. на ВКС, І г.о.; определение № 173/12.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2527/2020 г. на ВКС, І г.о. и др./.

Предявеното искане е привременна мярка и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акта на съда до приключване на делбеното производство. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението си по ал.1 или по-късно ако всички наследници не ползват наследствените вещи съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците, от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот съобразно правата си. Разпоредбата цели да се охранят правата на съделителите, като се осигури възможност всеки от тях да ползва имота - предмет на делба или да получи съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство като в решението по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него като са налице основание за това.

Произнасянето на съда по чл.344, ал.2 от ГПК представлява съдебна администрация на гражданските отношения.

Съдът счита, че няма нужда да излага по-подробни мотиви с оглед естеството на 2 процедурата по чл. 238 от ГПК, но за пълнота намира да отбележи следното.

По делото ищецът е ангажирал доказателства във връзка с тази претенция, като според приобщеното по делото заключение по САТЕ, действителната стойност на процесния автомобил е 8133 лева или 4158,34 евро. Експертът оценител сочи, че за периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. наемната цена на процесния лек автомобил е 325 лева или 166,16 евро – точно колкото претендира и страната. Ищцата има правото на ½ от тази сума или 162,50 лева с еквивалент от 83,08 евро.

При тези аргументи, съдът приема, че претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, имаща характер на такава за постановяване на привременни мерки е основателна и следва да се уважи, като същата има действие от влизане в сила на настоящото решение до окончателното приключване на делбата.

По разноските:

Разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата.

По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.

78 ГПК, такива обаче в процесния случай не са предявени, поради което и служебния дълг на съда да разпредели деликтната отговорност за разноски, ще се изпълни в хода на втората фаза – по извършване на делбата.

Когато в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал.2 ГПК, какъвто е настоящия случай. По такова искане съдът се е произнесъл с решението си по допускането на делбата. В тази част решението има характера на определение, тъй като може да бъде изменено от същия съд, съгл. чл. 344, ал. ЗГПК, т. е. няма окончателен характер. Крайният акт, с който съдът се произнася в производството е решението по извършване на делбата.

В делбения процес отделно не се присъждат разноски, същите се определят по правилата на чл. 355 ГПК с решението по извършване на делбата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 344, ал.1 ГПК, във вр. чл. 34, ал. 1 ЗС извършването на съдебна делба между Т. В. Т., ЕГН: **********, и В. Е. Т., ЕГН: **********, на следната съсобствена движима вещ: лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № СВ 6325 КХ, рама: WFO GXX GBB G7 L08 749, двигател: 7L08749, цвят: светлосив – металик, произведен на 31.08.2008 г., дизел, 1997 куб.см., 96 kW, 130 к.с. при следните квоти: за Т. В. Т., ЕГН: ********** - 1/2 идеална част за В. Е. Т., ЕГН: ********** - 1/2 идеална част.

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, на ответника В. Е. Т., ЕГН:

3

**********, ползването на процесната движима делбена вещ -лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № СВ 6325 КХ, рама: WFO GXX GBB G7 L08 749, двигател:

7L08749, цвят: светлосив – металик, произведен на 31.08.2008 г., дизел, 1997 куб.см., 96 kW, 130 к.с., за периода от влизане в сила на настоящото решение, с което се допуска делба между страните, до приключване на делбата.

ОСЪЖДА В. Е. Т., ЕГН: **********, да заплаща на Т. В. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 162,50 лева (или 83,08 евро) месечно - обезщетение за ползването на съсобствената на страните движима делбена вещ -лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № СВ 6325 КХ, рама: WFO GXX GBB G7 L08 749, двигател:

7L08749, цвят: светлосив – металик, произведен на 31.08.2008 г., дизел, 1997 куб.см., 96 kW, 130 к.с., за периода от влизане в сила на настоящото решение, с което се допуска делба между страните, до приключване на делбата.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението делото да се докладва на съдията за насрочване за разглеждане във втора фаза - извършване на делбата!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4