Решение № 772 от 05.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10983/2024
- Вид
- Решение № 772
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1, предл. I · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. I · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 772 гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110110983 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Г. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с правно основание:
1. чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата в чл.
3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 961463/13.11.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 32,89 лева, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави;
2. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 32,89 лева като неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът в исковата си молба твърди, че по силата на Договор за паричен заем № 961463/13.11.2023 г., сключен с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, е получила в заем сумата от 200 лева. В тежест на заемателя е начислено допълнително задължение в размер на 32,89 лева като такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема. Според ищеца, клаузата, уговаряща тази такса, е нищожна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това счита, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и нарушава чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В условията на евентуалност твърди, че накърнява добрите 1 нрави. Смята, че с тази сума ответникът се е обогатил неоснователно и дължи нейното връщане.
В отговора си на исковата молба ответникът „Кредирект“ ЕООД твърди, че исковете са неоснователни. Сочи, че клаузите в договора са съобразени със ЗПК, а оспорваната клауза не е задължителна – ищецът сам е избрал услугата за експресно разглеждане, като е бил информиран за стойността й чрез стандартизиран европейски формуляр (СЕФ). Ответникът отбелязва, че между страните са сключени общо 14 договора с идентична клауза, което според него предполага недобросъвестност от страна на ищеца с цел образуване на съдебни производства за неоснователно обогатяване чрез разноски. Твърди, че заемът е усвоен с цел увреждане на кредитора, а след това е върнат с лихвата и таксата. Оспорва твърденията за противоречие с чл.
19, ал. 4 от ЗПК и за накърняване на добрите нрави, като настоява за отхвърляне на исковете. При евентуално осъждане моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца поради злоупотреба с права.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I и III от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД. Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяване на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Всички искове и реплики са предявени в условия на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито едновременно нищожна и подлежаща на унищожение. Съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД), а след това – поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД). В съдебната практика, например Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., се приема, че нищожността поради неравноправност на клаузи се основава на противоречие с добрите нрави и следва да се разглежда след основанията за противоречие със закона.
Безспорно е установено, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 961463/13.11.2023 г., по силата на който ищецът е получил 200 лева, а с клаузата в чл. 3, ал. 2, т. 9 е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 32,89 лева. Предмет на разглеждане е действителността на тази клауза.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно преценява наличието на неравноправни клаузи. С уговорката в чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора финансовата тежест за предварителната оценка на платежоспособността по чл. 16 от ЗПК се прехвърля върху кредитополучателя. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира такси за допълнителни услуги, но според чл. 10а, 2 ал. 2 не може да изисква плащане за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за експресно разглеждане е свързана с процедурата по усвояване на кредита, което я поставя в противоречие с повелителната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Заплащането гарантира само „бърза обработка“, което е дейност по отпускане и усвояване на кредита, забранена за таксуване.
Освен това таксата не предоставя конкретна допълнителна услуга, а цели допълнителни плащания извън предвидените в закона, което нарушава чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не е установена разлика между обикновено и приоритетно разглеждане на документите, което допълнително подкрепя извода за противоречие със закона. Следователно клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
С оглед установената нищожност на клаузата отпада необходимостта от разглеждане на останалите евентуални основания за недействителност за накърняване на добрите нрави.
По втория иск – за неоснователно обогатяване е установено безспорно между страните, че ответникът е получил 32,89 лева. Същата се явява престирана без правно основание, поради което длъжникът дължи връщането й на основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Макар с оглед изхода на спора да е изпълнена хипотезата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в настоящия случай съдът намира, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, поради което разноски не му се следват. Това е така, защото се установи, че същият е инициирал 14 отделни съдебни производства по оспорване на договорни клаузи по 14 договори за кредит, които е сключил в непродължителен период от време, и скоро след това е изплатил изцяло.
Повтарящото се водене на 14 отделни съдебни производства, базирани на идентични договорни клаузи, ясно показва, че ищецът е използвал съдебния процес като инструмент за неоснователно обогатяване чрез присъждане на разноски. Присъждането на разноски в такъв случай би утвърдило такова поведение и би насърчило други страни да злоупотребяват с правото си за достъп до съда. Присъждането на разноски в такъв случаи би довело до неравнопоставеност и би накърнило доверието в съдебната система. Ако се допусне присъждането им на страна, която е злоупотребявала с процесуалните си права, това може да доведе до стимулиране на повторни злоупотреби и натрупване на излишни съдебни производства, респективно необосновано допълнително претоварване на съдебната система. От друга страна отказът за присъждане на такива следва да послужи като превантивна мярка, която обезпечава недопускането злоупотреби с процесуалните права, както и за утвърждаване принципите на справедливост и добросъвестност в съдопроизводството. В този смисъл исканията за присъждане на разноски както на ищцата, така и на процесуалният й представител, който е осъществявал адвокатска защита и по другите дела, следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на Г. М. Д., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, клаузата в чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 961463/13.11.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 32,89 лева, на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Г. М. Д., ЕГН: **********, сумата от 32,89 лева като неоснователно обогатяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4