Решение № 16972 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16972 гр. С., 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110139970 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу М.

С. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Д. 1, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, общ.

С., обл. С. (столица) и С. М. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Д. 1, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, общ. С., обл. С. (столица) и Ц. М. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Д. 1, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, общ. С., обл. С. (столица) кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва:

За М. С. Н.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 587,57 евро (1 149,19 лева), ведно със законна лихва за периода от 18.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 13.02.2025 г. в размер на 92,43 евро (180,78 лева), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 22,04 евро (43,11 лева), ведно със законна лихва за периода от 18.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 18.03.2022г. до 13.02.2025 г. в размер на 4,88 евро (9,54 лева),

За С. М. Н.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 146,89 евро (287,29 лева), 1 ведно със законна лихва за периода от 18.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 13.02.2025 г. в размер на 23,11 евро (45,20 лева), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 5,51 евро (10,78 лева), ведно със законна лихва за периода от 18.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 18.03.2022г. до 13.02.2025 г. в размер на 1,22 евро (2,39 лева),

За Ц. М. Н.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 146,89 евро (287,29 лева), ведно със законна лихва за периода от 18.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 13.02.2025 г. в размер на 23,11 евро (45,19 лева), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 5,51 евро (10,78 лева), ведно със законна лихва за периода от 18.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 18.03.2022г. до 13.02.2025 г. в размер на 1,22 евро (2,38 лева), които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 9613/25 г. по описа на СРС, 174 състав.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че ответниците дължат претендираните суми, в качеството на потребители на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответниците, с който се оспорват предявените искове.

Ответниците Ц. и С. Н.и, чрез назначения особен представител развиват доводи, че не са собственици или ползватели на процесния имот. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът М. Н. прави възражение, че имотът не се обитава, че е със свалени радиатори и че няма сключен договор с ищеца.

2

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за 3 битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

От представените по делото се установява, че правото на собственост върху процесния имот е принадлежало на ответника М. Н. и на съпругата му С.С. Н.. Видно от удостоверение за наследници С. Н. е починала на 08.07.2021 г. и нейни наследници по закон са тримата ответници в качеството на деца и съпруг, т.е. с равни наследствени дялове. Поради изложеното съдът намира, че ответнциите имат качеството на собственици на процесния имот, който не се оспорва, че е топлоснабден. Следователно тримата ответници са потребители на топлинна енергия през исковия период.

Съдът намира за ирелевантно възражението на ответника М. Н., че процесният имот е бил необитаван през исковия период. Дори имотът да не се е ползвал от това не следва отпадането на задължението за заплащане на топлинна енергия. Самият ответник в открито съдебно заседание заяви, че Топлофикация не е отчела ползваната топлинна енергия през исковия период, 4 доколкото не е бил осигурен достъп до имота. Житейски нелогично и неподкрепено от никакви доказателства остава твърдението на ответника М.

Н., че топлинната енергия не е била отчитана по вина на служител на топлинния доставчик, който отказвал да влезе в имота и да отчете доставената топлинна енергия, въпреки предоставения ключ от имота на съседи.

Общоизвестно е, че използваната топлинна енергия се отчита от служител на дружеството на две дати при посещение на обекта на място, а е възможно срещу допълнително заплащане да се уговори и допълнително посещение.

Следователно ответникът М. Н. твърди недобросъвестно поведение от служител проявено при шест последователни посещения на обекта за трите отчетни периода, предмет на иска.

Поради изложеното съдът намира искът за главница за топлинна енергия за изцяло основателен и следва да го уважи в претендирания размер срещу ответника М. Н..

Съдът следва да разгледа възражението за давност, релевирано от ответниците Ц. и С. Н.и, чрез назначения особен представител.

Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 18.02.2025 г. Следователно претендираната от ищеца цена за топлинна енергия е погасена по давност за 5 периода преди 01.01.2023 г. Поради изложеното съдът намира, че следва да уважи искът за топлинна енергия за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2024 г., която съдът на основание чл. 162 ГПК определя на приложените по делото фактури изчислява в размер на 1202,48 лв. или по 200,41 лв. за всеки от двмаата ответника, направили възражението. До тази сума искът следва да се уважи срещу оптветниците Ц. и С. Н.и, а за горницата да се отхвърли.

С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху задълженията за периода до 01.01.2023 г. е неоснователен срешу Ц. и С. Н.и, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в размер на 31,63 лв. срешу ответниците Ц. и С. Н.и, изчислен от съда с лихвен калкулатор, а за горницата следва да се отхвърли.