Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1350 от 23.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 307/2023
Вид
Решение № 1350
Подписан
23.11.2023
Състав
Диана Коледжикова, Десислава Борисова Николова, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

ДесислА. Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500307 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5 1 7 от 13.09.2022 г. по гр. д. № 252/2021 г. на Благоевградски окръжен съд ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено на основание чл.

432, ал.1 от КЗ да заплати на З. М. Ш., С. А. Ш. и А. А. Ш. по 150 000 лева, а н а С. А. Ш. и А. Я. Ш. - по 100 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. С. Ш., настъпила при ПТП на 25.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 21.02.2021 г., като до пълните предявени размери от 250000 лв. исковете са отхвърлени. Отхвърлени са исковете на А.

С. Ш. и В. С. Ш. за заплащане на обезщетения от по 50000 лева.

Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителната част с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност – определяне на занижени обезщетение, които не отговарят на принципа за справедливост и посочена съдебна практика; необоснованост на извода за липса на основание за присъждане обезщетения на братята на починалия. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане в пълен размер на 1 претендираните обезщетения.

Ответникът обжалва решението в осъдителната част с оплакване за незаконосъобразност – несправедливо завишени размери на присъдените обезщетения, както и поради необоснованост – недоказаност механизма на ПТП, вината и противоправността в действията на водача, чиято отговорност е застрахована; необоснованост на извода за липса на принос на вредата от страна на починалия. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от З.

М. Ш., С. А. Ш., А. А. Ш., С. А. Ш., А. Я. Ш., А. С. Ш. и В. С. Ш. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. С. Ш., настъпила на 25.10.2020 г. в резултат на ПТП по вина на водач на автомобил, за който е сключена застраховка “Гражданка отговорност” при ответника. Твърди се в исковата молба, че на 25.10.2020 г. настъпило ПТП, причинило смъртта на А. С. Ш. като водач на лек автомобил. Децата на А. С. Ш. – ищците С. А. Ш. и А. А.

Ш., съпругата му З. М. Ш., родителите С. А. Ш. и А. Я. Ш. и братята А. С. Ш. и В. С. Ш. претърпели неимуществени вреди – загуба на подкрепа, радост и надежда. Ищците поддържали с починалия близки и хармонични отношения, разчитали на неговата помощ и подкрепа. Внезапната м у загуба им причинила душевни страдания и скръб.

За обезщетение на тези неимуществени вреди са претендирали сумата по 250 000 лева за всеки от първите петима и по 50000 лева за поселдните двама , със законната лихва от 25.10.2020 г.

Ответникът е оспорвал исковете. Направено е възражение за прекомерност на размера на претендираните обезщетения и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради управление на неизправен автомобил и без поставен предпазен колан.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.

269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за 2 неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразявайки оплакванията на жалбоподателите /чл.269, изр. второ от ГПК/ след преценка на доказателствата по делото, Софийски апелативен съд намира следното:

По въпроса за наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника. Механизмът на ПТП е изяснен чрез заключението по автотехническата експертиза, неоспорено от страните. ПТП е настъпило в лентата за движение на управлявания от А. С. Ш. автомобил, в която насрещно движещият се товарен автомобил навлязъл поради нарушение на правилата за движение от страна на неговия водач О.. В момента, когато товарният автомобил навлязъл в лентата за движение на управлявания от Ш. лек автомобил, разстоянието от около 64,80 метра не е било достатъчно за предотвратяване на удара чрез спиране от страна на последния, предвид дължината на спирачния път от около 87,80 метра. При настъпилия силен удар в предната лява част на лекия автомобил са причинени тежки деформации с нарушА.не на двигателния отсек, предното окачване и изместване на волана към вътрешността на купето. Уврежданията, причина за смъртта на Ш., се дължат на удар със значителна сила и притискане на тялото и органите между волана и облегалката на седалката. Отворената въздушна възглавница на водача показва, че той е бил с поставен предпазен колан.

Предпазният колан е ефективен при действие на инерционните сили, а в случая травматичните увреждания се дължат на притискане, за което наличието на колан е без значение.

При така установения механизъм на ПТП възраженията на ответника за липса на основание за ангажиране на неговата отговорност, която е функционално обусловена от отговорността на виновния водач, и за съпричиняване от пострадалия, са неоснователни. Категорично установено по делото е вината и противоправността на водача О., както и липса на принос от пострадалия Ш. в настъпването на неговата смърт.

Пред настоящата инстанция се спори и за справедливия размер на 3 обезщетения, които биха възмездили ищците за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на А. С. Ш., както и за наличие на материалноправна легитимация на ищците А. С. Ш. и В. С. Ш. да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат.

Настоящата инстанция намира, че двамата ищци не са сред кръга на лицата, имащи право на обезщетение на вредите, понесени от смъртта на А.

С. Ш., очертан с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1968 г.

В Постановление № 4 от 25.V.1961 г., раздел II, т. 2 е очертан кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди - най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Наи-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъи като поради естеството на съществувалата житеиска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. В Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е разяснено, че легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, са лицата, които са създали постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка заради съдържанието, на която търпят морални болки и страдания, сравними по интезитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Това налага извода, че на доказване в процеса подлежат както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и претендиращия вреди като преценката е при условията на пълно и главно доказване на факта на специалната връзка, между починалия и лицето, претърпяло неимуществени вреди.

Установените отношения приживе между А. С. Ш. и неговите братя ищците А. С. Ш. и В. С. Ш. не са от естество да обосноват извод за изключителност на отношенията – братята са били близки, между тях е съществувало разбирателство, помагали си. Такива са традиционните отношения между братя в българското общество. Твърдения за факти, обосновА.щи извод за изключителна близост не се съдържат и в исковата молба. Не е установено по какъв начин е засегната неимуществената сфера на ищците, изпитвали ли са те скръб, душевни болки и страдания от смъртта на А. Ш.. Неимуществените вреди дори при най-близки роднини не се предполагат, а подлежат на доказване чрез установяване на техни конкретни проявления. Такива доказателства в случая не са събрани. Няма данни и за необичайно, 4 изключително тежко преживяна скръб от смъртта на брата. С оглед конкретните житейски обстоятелства, установени чрез гласните доказателства, съдът приема, че между ищците и А. са поддържани отношения на емоционална близост и привързаност, а отражението на неговата смърт върху живота им не надхвърля по интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания, поради което ищците нямат право на обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди.

Ето защо предявените от А. С. Ш. и В. С. Ш. искове за неимуществени вреди са недоказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.

По справедливите размери на обезщетенията за останалите ищци. Във въззивната жалба на ищците не се оспорват фактическите констатации относно значимите за определяне на обезщетенията обстоятелства, спори се за правните изводи на съда за справедливите суми, необходими да обезщетят ищците за моралните им вреди.

Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя ответник оплакване за завишен размер на определените обезщетения за неимуществени вреди. Неоснователно е и оплакването на ищците за несправедливо занижени размери. Не се спори, че починалият А. живеел в сплотено семейство със съпругата и двете си деца, за които бил грижовен и всеотдаен родител. Живеел в една къща с родителите си и брат си В. – те на първия етаж, а той със семейството си на втория етаж. Братът А. живеел в друго село. Бил в добри отношения и с двамата.

Въззивният съд намира, че справедливото обезщетение на съпругата и двете деца на починалия, които към датата на смъртта му са били на 12 и на 15 години, е в размер 1 50000 лв. При определянето размера на обезщетенията за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от писмените и гласните доказателства: възрастта на починалия (37 години), родствената връзка с ищците - баща; отношенията на близост и взаимност между тях и починалия – живеели в едно домакинство като сплотено семейство в разбирателство и подкрепа. А. бил грижовен баща, когото майката не може да замести. След смъртта му децата тъгували, стоели си вкъщи. С. спрял да посещА. тренировките по футбол. От значение за размера на справедливото обезщетение са и обществено-икономическите 5 условия в страната към настъпване на вредата през 2020 г.

Неимуществените вреди са неизмерими в пари, поради което и следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта при обсъждане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за размера им. При определяне размера на дължимите обезщетения, които са адекватни на претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът обсъди и оцени в пълен обем съществувалите приживе между ищците и починалия близки взаимоотношения; възрастта му; обстоятелството, че починалият е подкрепял и обгрижвал децата си; тежките преживявания от смъртта му и лишА.нето от подкрепа; установените негативни емоционални изживявания по повод смъртта на баща им, обстоятелството, че се касае до лишА.не от грижа и бащина опора в периода на изврастването и пубертета, когато нуждата от баща е особено осезаема. Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл.52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 150000 лева би обезщетила ищците за претърпените неимуществени вреди. Същата сума е справедливо обезщетение и за съпругата, която останала без партньор и подкрепа на 34 годишни възраст с всички предизвикателства да отгледа сама двете деца.

В рамките на установените вреди са и определените обезщетения за родителите на починалия. Не се установяват вреди, които по интензитет и продължителност надхвърлят обичайните при сходни обстоятелства. Към датата на смъртта синът на ищците е бил на 37 години, създал е свое семейство. Отношенията му с родителите били добри, грижел се за тях, когато се налагало. Не са споделяли едно домакинство; живели са на отделни етажи в обща къща, но няма данни родителите да са били материално зависими от неговата подкрепа. Според свидетелските показания родителите тъжат, лицата им издА.т страдание, но няма данни за здравословни проблеми, възникнали в причинна връзка с преживяванията от смъртта на А. Ш., както и за други тежки вреди.