Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 382 от 06.06.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2862/2024
Вид
Решение № 382
Подписан
06.06.2025
В сила
08.07.2025
Състав
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Казанлък, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510102862 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Б. К. К., ЕГН **********, с адрес:

****, чрез адв. Б. Й. от САК, със служебен адрес: ****, против „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителния директор С.П.П., с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК да прогласи нищожността на договор за паричен заем Standard 14. № ****, сключен на **** год. между страните, поради противоречие със закона, както и поради заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В чл. 4, ал.

1 от договора страните са договорили, че заемателят се задължава в три дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: т. 1 поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни и да отговаря на определени условия или т. 2 Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл. 4, ал. 2 от договора уговорили, че „в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 1 100 лева, като тя се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 286,98 лева, а общото задължение по договора става в размер на 6 313,56 лева“. Ищецът усвоил 1 изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане за неустойка. От правна страна се изтъква, че клаузата за заплащане на неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Навеждат се доводи, че чрез посочената клауза се заобикаляли изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се целяла допълнителна печалба извън договорената възнаградителна лихва. Поради изложеното се предявява исковата претенция. При условията на евентуалност се претендира прогласяване нищожността на клаузи: чл. 1, ал. 3; чл. 4, ал. 2 във връзка с непредставяне по чл. 4, ал. 1 на обезпечение, както и на чл. 8, ал. 4. ал. 5 и ал. 6 от процесния договор за потребителски кредит за паричен заем Standard 14 № **** от ****.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който по същество се излага становище за неоснователност на исковата претенция.

Твърди се, че с клаузата за неустойка се целяло обезпечаване на кредита след предоставяне на заетата сума. Изтъква се, че договорът за кредит отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като бил сключен при посочено ГПР.

Навеждат се доводи за неоснователност на твърденията за нищожност на договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото същият съдържал информация за размера на ГПР, в който не следвало да се включва неустойката. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК, във вр. с чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск от „Вива кредит“ АД против ищеца с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 23 от ЗПК за осъждане да заплати на ищеца сума в размер на 1249,00 лева (хиляда двеста четиридесет и девет лева), частичен иск от 2279,77 лева (две хиляди двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № ****/**** г.. Претендира и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Имало приложена справка за плащанията на заемополучателят, като те били в общ размер на 1751,00 лева. Сумата, която се дължала от ответника по частичния насрещен иск била 3000,00 лв. – 1751,00 лв. = 1249,00 лева и отговаряла на цената на предявения иск, ето защо признава предявения частичен иск в размер на 1249,00 лева.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното о. с. з. Депозирал е молба, в която поддържа изложеното в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна 2 следното:

Между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14, № **** - ****. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за паричен заем заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. В чл. 1, ал. 3 от процесния договор било посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 649,78 лева. В чл. 2, ал. 1 от договора за паричен заем, заемодателят се задължавал да предаде в собственост на заемателя сумата от 3 000 лева, при следните условия: Размер на погасителната вноска 236,98 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане;

Срок на заема: 44 седмици; Брой вноски: 22; Фиксиран годишен лихвен процент на заема: 40,32%; Годишен процент на разходите на заема: 49,36%;

Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 5213,56 лева. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 8: „При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си.

Съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор“.

В чл. 4, ал. 1 страните договорили, че Заемателят се задължава в три дневен срок от усвояване на сумата но този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: т. 1 Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни и да отговаря на определени условия ИЛИ т. 2 Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Чл. 4, ал. 2: „В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 1 100 лева, като тя се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 286,98 лева, а общото задължение по договора става в размер на 6 313,56 лева“. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. В чл. 1, ал. 3 от процесния договор било посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 649,78 лева. В Чл. 8, ал. 2 е уговорено, че при забава на плащане на задълженията, дължи за-конна лихва върху дължимата сума за всеки ден на забава. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора в случай на предсрочна изискуемост с повече от 50 дни, следва заемателят да предостави на заемодателя съгласие на директен дебит, в случая че няма средства, от които Заемодателят да се удовлетвори на 61-ия ден забава, заемателя дължи 30 лева неустойка за 3 неизпълнение на това договорно задължение“. В ал. 5 е договорено, че в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120 - дневния период на забава да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, издадени от НАП и от Общината. В ал. 6 е предвидено, че в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 180 - дневния период за забава да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу заемателя. В случай, че заемателят не представи изисканият съгласно тази алинея документ или го предостави, но от него е видно, че срещу него има заведени изпълнителни дела, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лева.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 8081/15.05.2025 г., чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението към деня на сключване на договора за паричен заем Standard 14, №****¬****, законната лихва на ****г. е била в размер на 13,79%. Съобразно Приложение № 1 към формулата по чл.19, ал.2 от ЗПК в договорения ГПР от 49,36%, е включен само фиксирания лихвен процент в размер на 40,32%. Съобразно Приложение № 1 към формулата по чл.19, ал.2 от ЗПК, размерът на действителния ГПР, като към фиксирания лихвен процент и всички други разходи добави и всички разходи за потребителя: такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане в общ размер 1649,78 лева, както и неустойка вследствие непредставяне на обезпечение в общ размер 1100 лева. ГПР - 1279,46%. Действителният ГПР съдържа 92,78 пъти законната лихва определена към деня на сключваме на договора - ****г.. Извършените плащания от заемателя на задълженията по Договор за паричен заем № ****/****г. са в размер на 1751,00 лева. С тях са погасени: главница - 720,23 лева; Договорна лихва - 256,76 лева; Неустойка 308,00 лева; Такса експресно разглеждане - 466,01 лева.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит с твърдените клаузи, които го правят нищожен, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци и от там, че договорът е действителен.

Между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000 лева. Заемодателят е небанкова финансова 4 институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са посочени, императивно установени реквизити, които договорът следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.