Определение № 61 от 24.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. София, 22.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600067 по описа за 2024 година

Софийската окръжна прокуратура (СОП) е подала по реда и в срока по чл. 249, ал.3, вр. гл. 22 НПК частен протест срещу обявеното в разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 620/23 г. на СОС протоколно Определение № 924/18.12.23 г., с което съдебното производство (с подсъдим – сръбският гражданин М. М., за престъпления по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал.1 и по чл. 281, ал.2, т.1 и 5 НК) е било прекратено, а делото – върнато за отстраняване на съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, допуснати при изготвянето на обвинителния акт.

Ако трябва да се обобщи, тезата на прокурора е, че – изразявайки несъгласие с правната квалификация на предявените транспортни нарушения (ЗДвП), първоинстанционният съд неправилно е оценил като съществени пороци по чл. 248, ал.1, т.3 НПК тези въпроси, които може да разреши „по същество“ с присъдата си (чл.

301, ал.1, т.2 НПК).

САС прецени, че следва да потвърди оспореното с частния протест определение поради следното:

Окръжният съд действително може да търпи известна критика, че си е позволил на този етап от развитието на делото да анализира правотата на юридическите изводи на прокурора за приложимите извъннаказателни разпоредби при престъплението по чл. 342-343 НК, защото – дори и тезата му (като цяло) да е правилна, мястото й не е в разпоредителното заседание, а при постановяването на присъдата (ако тя е осъдителна) и преценката може ли без съществено изменение на фактите да се приложи друг материален закон (разд. 7 от Т.р.2/16-ОСНК).

Проблемът в обвинението, налагащ приложението на чл. 249, ал.1 НПК, обаче, може да бъде разгледан на друга плоскост, която вече „засяга“ съществено правото на защита, защото е свързана със задължението на прокурора да предяви (инкриминира) като факти онези обстоятелства, въз основа на които претендира правните си изводи.

И именно липсата им, последвана от голословно цитиране на произволно избрани разпоредби от ЗДвП, поставя в невъзможност подсъдимия да организира защитата си.

Сочените от СОП източници на правила за движение (чл. 20, ал.2, чл. 132, т.2 и чл. 133, 1 ал.1 ЗДвП), които според обвинението подс. М. е нарушил, следва да бъдат попълнени с конкретна фактология, подлежаща на общо основание на доказване в съдебната фаза на производството (чл. 102, т.1 НПК) – каква е максимално разрешената скорост в участъка при предприетото отклонение от главния път (с оглед твърдението, че инцидентът се дължи не на „превишена“, а на „несъобразена“ скорост – чл. 20, ал.2 ЗДвП); конкретно (като факти) с кой от всички изброени фактори водачът не се е съобразил (атмосферни условия, релеф, превозван товар и т.н.); кое (също като факт) е било „предвидимото препятствие“ (чл. 20, ал.2 ЗДвП), което е трябвало да бъде избегнато чрез спиране на управлявания автомобил; коя е възникналата „опасност за движението“, задължавала в случая подс. М. да намали скоростта или да спре (чл. 20, ал.2, изр. второ ЗДвП); има ли установена пряка причинна връзка между настъпилите смърт и телесни повреди и игнорираните от дееца правила за безопасно превозване на пътници (чл. 132, т.2 и чл. 133, ал.1 ЗДвП).

Едва след като прокурорът фактологично опише картината на събитията, които държи да квалифицира по горепосочените разпоредби, съдът би могъл при преценката си „по същество“ да решава тези ли са извършените нарушения или следва да бъде дадена друга (правилна) квалификация на деянието (чл. 301, ал.1, т.2 НПК). Именно в този смисъл произнасянето на СОС следва да бъде потвърдено, защото една от направените в него констатации касае именно непълнотата на фактите спрямо претендираните правни изводи, поради което – на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийският апелативен съд, НО, VIII състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 924/18.12.23 г. по н.о.х.д. № 620/23 г. на СОС в протестираната му част по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2