Решение № 74 от 27.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Стара Загора, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М.Ж.Т. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255500600137 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба защитника на подсъдимия Ю. А. А. по НОХД № 2/2024г. по описа на РС – Казанлък, адв. И. Х. от АК – Габрово, против постановената по това дело присъда № 105/29.10.2024г., с която подсъдимият Ю. А. А. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец март 2021 г. до месец ноември 2023 г. в с. Шейново, общ.

Казанлък, след като е осъден с Решение № 90/2020 г. по гражданско дело № 117/2019 г., по описа на Окръжен съд град Стара Загора, влязло в законна сила на 05.06.2020 г., да издържа свой низходящ - детето си А.Ю.А., род. на ***, чрез неговата майка и законна представителка З.А.П., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две или повече месечни вноски, а именно 33 месечни вноски по 160 лева месечно или общо 5280 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66 ал.1 от НК така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

По делото не са присъдени разноски поради липса на такива.

Оплакванията в жалбата са за неправилност поради липса на 1 субективен състав на деянието – счита, че той не е баща на детето /въпреки, че произходът му е установен с влязло в сила Решение по гр.д. № 117/2019г. по описа на ОС – Стара Загора/, по което обаче същият не се е явил и е бил представляван от особен представител. Поради което счита, че не е налице пряк умисъл от негова страна –той нито е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е предвиждал и искал настъпването на неговите последици. Прави алтернативно искане за намаляване на вида и размера на наложеното наказание и евентуално изменение на присъдата. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника, който заявява, че неговият подзащитен не е знаел за съдебното решение, бил е представляван от особен представител, с което е признат за биологичен баща на детето, поради което отсъства субективния елемент от състава на престъплението по чл. 183 от НК.

Алтернативно поддържа и другото им искане- присъдата да бъде изменена като с оглед чистото съдебно минало и добрите характеристични данни да му бъде наложено наказание пробация, или наложеното наказание лишаване от свобода/ което е близо до максималния размер/, да бъде намалено.

Подсъдимият Ю. А. А. в предоставената и дума за лична защита и при последната си дума заявява, че поддържа казаното от неговия защитник.

Представителят на ОП-Стара Загора намира жалбата за частично основателна единствено по отношение размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което счита, че трябва да бъде около 5-6 месеца. По отношение на оплакването за несъставомерност на деянието от субективна страна намира изложените доводи за несъстоятелни. Наред с това отбелязва и факта на предишното прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия за същото деяние, от който „бонус“ той не се е възползвал и не си е взел бележка.

След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД № 2/2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и с оплакванията и доводите в жалбата, и анА.зира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 105/29.10.2024г подсъдимият Ю. А. А. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец март 2021 г. до месец ноември 2023 г. в с. Шейново, общ. Казанлък, след като е осъден с Решение № 2

90/2020 г. по гражданско дело № 117/2019 г., по описа на Окръжен съд град Стара Загора, влязло в законна сила на 05.06.2020 г., да издържа свой низходящ - детето си А.Ю.А., род. на ***, чрез неговата майка и законна представителка З.А.П., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две или повече месечни вноски, а именно 33 месечни вноски по 160 лева месечно или общо 5280 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66 ал.1 от НК така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

По делото е безспорно установено, че с Решение № 90/13.03.2020г. по гр.дело № 117/2019г. по описа на ОС Стара Загора, в сила от 05.06.2020г., подс.

Ю. А. А. е бил признат за биологичен баща на детето А.З.А., родено на *** от майка З.А.П. с ЕГН **********.. Със същото решение подс. Ю. А. А. бил осъден да заплаща на детето си А.Ю.А. чрез неговата майка и законен представител - З.А.П. месечна издръжка в размер на 160 лв.,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-16.10.2019г., до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване. Действително в това производство подсъдимият не е участвал, тъй като не е бил намерен поради това, че се е намирал в чужбина, и по делото го е представлявал особен представител. Отново поради обстоятелството, че не е бил намерен на адреса, не му е било връчено копие от съдебното решение, и особеният представител не е могъл да му съобщи за същото. По тази причина първото наказателно производство / по ДП № 284 ЗМ 36/2021г. по описа на РУ Казанлък, пр. № 3733/2020г по описа на РП Стара Загора, ТО- Казанлък/, което е било за неплащане на издръжка за минал период, е било прекратено на основание чл.

24, ал.1, т. 1 от НПК- липса на субективен елемент от състава на престъпленито. Едва в хода на воденото ново ДП № 284 ЗМ 36/2021г. по описа на РУ Казанлък, при разпита му подсъдимият е узнал за вмененото му с влязлото в сила решение на ОС Стара Загора задължение за ежемесечно заплащане на издръжка за малолетното му дете Алекс. Освен това правилно е прието, че твърдението в молбата до ВКС, че бил узнал за решението по гражданско дело № 117/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в края на месец февруари 2024г. при връчване на призовка за разпоредителното заседание по настоящото НОХД № 2/2024г.по описа на КРС, не отговаря на истината. Видно от материалите по ДП № 284 ЗМ 36/2021 г. по описа на РУ3 Казанлък, приобщени към доказателствения материал по настоящото дело, още на 22.03.2021г., същият е узнал за това при разпита му като свидетел по това ДП. Въпреки узнаването от негова страна за ежемесечното му задължение за заплащане на издръжка, подс. Ю. А. не е заплатил нито една месечна вноска, не е виждал детето си, не се е интересувал от него и не полагал никакви грижи за него, в това число и финансови. Така за периода от месец март 2021 г. до месец ноември 2023 г. подс. Ю. А. не заплатил 33 месечни вноски по 160 лева месечно на обща стойност 5280 лева. Поради което е напълно неоснователен и не намира опора в доказателствата по делото довода на защитата, че подсъдимият не бил заплатил дължимата издръжка за инкриминирания период, тъй като нямал представа за осъждането си да плаща издръжка, поради това че детето е негов биологичен син. Събраните по делото гласни и писмени доказателства не подкрепят тази защитна теза на подсъдимия. Същият е в трудоспособна възраст, здрав психически и физически, работи и се издържа от работа в Германия, поради което РС обосновано е приел, че липсват обективни причини, поради които задълженото лице да не може да изплаща задължението към детето си.

Поради което законосъобразно с присъдата подсъдимият е признат за виновен и осъден по вмененото му обвинение.

Въззивният съд също намира, че при така установената фактическа обстановка районният съд обосновано е приел и, че в случая деянието на подсъдимия А. е извършено умишлено по смисъла на разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият добре е съзнавал общественоопасния му характер /че не е платил дължимата месечна издръжка на малолетното си дете, за която е осъден с влязло в сила съдебно решение, като самото задължение няма бъдещ характер, а касае неотложни текущи нужди на детето, и неплащането и може да доведе до неблагоприятни последици за него, предвиждал е неговите общественоопасни последици, и е искал, а не само е допускал настъпването им. Прекият умисъл е безспорно установен, вкл. и от обясненията на самия подсъдим, който заявява, че не е плащал издръжка, защото се е съмнявал, че детето е негово. При това положение съмненията му за произхода на детето е трябвало да се решат по съдебен път като същият е разполагал с иск за оспорване на бащинство. Вместо това същият е напуснал майката, която е имала проблеми с бременността, и е останал да живее в Германия като напълно се е дезинтересирал от детето. Поради което следва да 4 се приеме, че всъщност се е укривал от отговорност. Освен това на адреса, на който са живели с майката на детето, е била неговата майка, която му е съобщила за раждането на детето. Поради което деянието и е извършено умишлено, при пряк умисъл, както правилно е приел РС. Законосъобразни са изложените в тази насока мотиви на районния съд, че обстоятелството, че не е съгласен със съдебното решение и бил подал молба за неговата отмяна по извънредния способ пред ВКС, не променя задължението му да спазва съдебното решение, което не е отменено.

В случая не е налице непреодолима пречка за изпълнение задължението на дееца. Събраните по делото доказателства сочат, че решението, с което подс.А. е осъден да заплаща дължимата издръжка /Решение № 90/13.03.2020г. по гр.дело № 117/2019г. по описа на ОС Стара Загора, в сила от 05.06.2020г./е произвело своето действие и по делото е безспорно установено, че от този момент осъденият е проявявал умишлено бездействие към задължението с и да изплаща присъдените А.ментни задължения, като при повече от две месечни вноски, е осъществил от обективна страна и субективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК.

Досежно наказателната отговорност съдът правилно е преценил наличните смекчаващи отговорността обстоятелства- липсата на предишни осъждания и сравнително добри характеристични данни. Правилно са отчетени и отегчаващите такива - дългият период на неизпълнение на съдебното решение относно присъдената издръжка и голямата обща стойност на същата, а именно 33 месечни вноски /по 160 лева месечно/ или общо сумата от 5280 лева, но неправилно в мотивите е посочено, че наказанието се определя при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, тъй като то е в размер на 10 месеца лишаване от свобода, съвсем близо до законовия максимум. Като резултат обаче е правилно, тъй като е налице още едно неотчетено от съда отегчаващо вината обстоятелство- знанието за това, че майката на детето е бременна, изоставянето им и проявената незаинтересованост от живота им. Както правилно посочва и представителя на прокуратурата в настоящото въззивно производство- подсъдимият не се е възползвал от дадения му бонус- прекратяването на наказателното производство за предишен период поради липса на субективна съставомерност на деянието, а вместо това е продължил неизпълнението на 5 задължението си.

Предвид което въззивният съд намира, че и в тази и част присъдата е законосъобразна. РС обосновано е отказал да постанови исканото алтернативно наказание пробация, тъй като е приел, че предвид ниското му правно съзнание, незачитането на установения в страната правов ред и пълната липса на критично отношение към извършеното деяние, то няма да изиграе възпираща и превъзпитаваща роля спрямо него. Въззивният съд напълно се солидаризира с този извод и счита, че направената от РС преценка, че за целите на наказанието по чл.36 от НК, а именно индивидуалната и генералната превенция биха се постигнА. именно с налагането на такова по вид и размер наказание, каквото е постановено.

При индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода” съдът законосъобразно е определил същото в размер близък до максималния /до една година/, а именно десет месеца ЛС, и по нататъшно намаляване на този размер би било неправилно. С оглед добрите характеристични данни на подсъдимия А. и липсата на данни за други противообществени прояви, съдът правилно е отложил изпълнението на това наказание на основание чл.66, ал.1 от НК за минимален изпитателен срок от три години. Този размер не се явява прекомерно висок предвид проявената престъпна упоритост - упоритото му несъобразяване със законите на страната и влезлия в сила съдебен акт, с който същият е осъден да заплаща дължимата на малолетното си дете.