Решение № 242 от 14.09.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Варна, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20243001000166 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от синдика Г. П. С., срещу решение № 9 от 04.01.2024 г., постановено по т. д. № 572/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя, в качеството му на постоянен синдик на „Девня Автотранс“ АД /в несъстоятелност/, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността извършената от „Девня Автотранс“ АД /в несъстоятелност/ извършена непарична вноска /апорт/ в капитала на „ДаД Инвест 2016“ АД на следния недвижим имот, находящ се в гр. Девня, обл. Варна, Промишлена зона Девня-юг, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2018 г., заедно с реално построените в същия имот единадесет броя сгради, подробно описани в исковата молба.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон. Въззивникът намира за неправилен извода на съда за основателност на направеното от ответниците възражение за погасено по давност право на иск. Излага подробни доводи, че в случая става въпрос за потестативни права, по отношение на които не намира приложение институтът на погасителната давност по смисъла на чл. 120 от ЗЗД. Счита, че тя се прилага само за притезателните права, а относно преобразуващите права намира, че се преклудират със законово определен преклузивен срок. Твърди, че в настоящия случай срокът е преклузивен и е 1 започнал да тече от момента на откриване на производството. В евентуалност излага подробни доводи относно прекъсването и спирането на давностния срок. В тази насока оспорва изводите на съда, че налагането на общата възбрана на длъжниковото имущество, както и постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 от ТЗ не са измежду основанията за спиране и прекъсване на давността. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от ищеца иск.

Претендира присъждането на разноски в полза на масата на несъстоятелността. Няма доказателствени искания. В открито съдебно заседание, представлявана от процесуален представител адв. К. Н., поддържа правните доводи, изложени във въззивната жалба.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Девня Автотранс“ АД /в несъстоятелност/, чрез адв. В. Й., в който се излага становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Оспорва доводите на въззивника за неприложение на института на погасителната давност, като неоснователни. Счита, че в случая давността по чл. 110 от ЗЗД е започнала да тече от момента на твърдяната „увреждаща“ сделка – 11.02.2016 г., с оглед обявяването в ТРРЮЛНЦ от тази дата и че е изтекла преди предявяването на иска – 20.08.2022 г. В открито съдебно заседание поддържа становището си, изразено в депозирания писмен отговор.

Н я м а доказателствени искания. В дадения от съда срок е представила писмени бележки с вх. № 4954 / 5.07.2024г., с които изразява становище по съществото на делото.

Постъпил е писмен отговор и от „ДАД Инвест 2016“ АД, чрез адв. Т.

И., в който се излага подробно становище за неоснователност на въззивната жалба, които поддържа в открито съдебно заседание. Няма доказателствени искания. Претендира разноски. В определения от съдебния състав срок депозира писмени бележки по съществото на повдигнаия пред апелативната инстанция правен спор.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и като такава ангажира въззивната инстанция с произнасяне по същество.

Въззивната инстанция, с оглед на всички събрани по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед на доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното :

Пред ОС – Варна е предявена искова молба от Г. С. в качеството й на постоянен синдик на „Девня Автотранс“ АД /в несъстоятелност/, срещу „Девня Автотранс“ АД /в несъстоятелност / и „ ДАД Инвест 2016“ АД с искане да се обяви за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността извършената разпоредителна сделка – апорт от първия ответник, в капитала на второто дружество – ответник при първоинстанционното производство. В исковата молба се сочи, че с решение № 396 /25.06.2020г. по т.д. № 219 / 20г. по описа на ОС – Варна е обявена 2 неплатежоспособността на „ Девня Автотранс“ АД / в несъстоятелност / с начална дата 31.12.2017г., като длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството спряно. След възобновяването му ищецът е назначен за постоянен синдик, като в изпълнение на задълженията си е констатирал недостатъчност на имуществото за удовлетворяване вземанията на кредиторите на длъжника. Твърди се, че с извършената и оспорена разпоредителна сделка, вписана в Имотния регистър на 11.03.2016г., длъжникът е увредил своите кредитори, прехвърляйки чрез апорт описаните в исковата молба имоти във второто дружество – ответник като сочи, че те са свързани лица по см. на пар.1, т.5 и т.6 от ДР на ТЗ.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът „ДАД Инвест 2016 „ АД е оспорил предявената претенция като е релевирал възражение за недопустимост с оглед датата на атакуваната сделка – 11.02.2016г.

Визуализирал е твърдения, че увреждащият характер на сделката следва да се преценява към момента на извършването й като твърди, че към този момент длъжникът не е бил неплатежоспособен. Пред първоинстанционния съд е релевирал възражение за изтекла погасителна давност с оглед датата на оспорената процесна сделка – 11.02.2016г. и подаването на исковата молба на 20.08.2022г.

Ответникът „Девня Автотранс“ АД /в несъстоятелност/ в подадения в срок отговор също е възразил с твърдения за изтекла погасителна давност на предявения отменителен иск с оглед на датата на извършване на оспорената сделка и датата на предявяване на исковата молба от постоянния синдик на дружеството – длъжник. Възразява за наличието на увреждащ характер на сделката, както и твърди наличие на друго имущество на длъжника към момента на встъпване на Г. С. като негов синдик.

Първоинстанционният съд е приел за безспорни между страните или служебно известни му следните обстоятелства :

С решение № 396 / 25.06.2020г. по т.д. № 219 / 2020г. по описа на ОС – Варна , е открито производство по несъстоятелност на „ ДЕВНЯ АВТОТРАНС „ АД, ЕИК 103157075, гр. Девня, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2017г., след което производството по несъстоятелност е спряно. Същото е възобновено на 16.12.2021г. с определение № 261191 от същата дата по т.д.

№ 219 / 20г. като от посочения момент са прекратени правомощията на органите на длъжника и е назначен постоянен синдик – ищец в първоинстанционното производство.

Не се оспорва и обстоятелството, че двамата ответника са свързани лица по см.на пар.1, т.5 и т.6 от ДР на ТЗ с оглед на обстоятелството, че дружеството в несъстоятелност е учредител и собственик на 99, 9 % от капитала на „ ДАД Инвест 2016“ АД. Процесната сделка – апорт, чрез която се е учредило дружеството, е с дата 11.02.2016г., като в Имотния регистър апортната сделка е вписана на 11.03.2016г. Не се оспорва и датата, на която е предявена исковата молба пред ОС – Варна - 23.08.2022г.

3

От приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза се установява, че задълженията на дружеството в несъстоятелност са 91 035 лв. към 11.02.2016г. – датата на извършване на апорта, а към вписването му в АВп.- 11.03.2016г. са 94 217 лв. Съгласно списъка на приетите вземания единствен кредитор на длъжника е НАП като към относимите за правния спор дати публичните задължения на „ ДЕВНЯ АВТОТРАНС „ АД са съотв.

53 408 лв. и 53 936 лв. Безпротиворечиво се установява, че вземанията на НАП са били налични в една част към момента на апорта и са нараствали в последващия извършването на разпоредителната сделка период, което дава основание на първоинстанционния съд да приеме наличие на намерение за увреждане от страна на ответниците, при липса на оборване на такива факти от тяхна страна.

С оглед на гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи :

Окръжен съд Варна е сезиран с иск с правно основание чл. 649, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД. Същият е предявен в едногодишния / съгласно актуалната към момента редакция на чл.649, ал.1 ТЗ/ преклузивен срок, с оглед на датата на обявяване на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност на „ ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД по партидата на дружеството – 20.08.2021г. и датата на подаване на ИМ, видно от оттиснатия отпечатък на поставения върху пощенския плик щемпел – 20.08.2022г. Настоящият съдебен състав приема за допустим предявения иск, тъй като за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност , за да започне да тече този срок е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки : 1. Наличие на висящо производство по несъстоятелност и 2. Назначен синдик като носител на правото на иск.

Безспорно е , че началният момент на неподлежащия на спиране и прекъсване преклузивен срок по чл. 649, ал.1 ТЗ е обявяването в ТР на решението за възобновяване по чл. 632, ал.2 ТЗ, тъй като с него за първи път се назначава синдик в производството по несъстоятелност. Искът е предявен от лице с активна процесуална легитимация с оглед на качеството му като постоянен синдик на дружеството при възобновеното производство.

Предмет на въззивно обжалване е основният правен извод на първоинстанционния съд, че предявеният иск по чл. 649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД е погасен по давност, тъй като към момента на депозиране на исковата молба 20.08.2022 г. е бил изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Във въззивната жалба и депозираните по нея отговори не се оспорват изводите на съда за увреждащия характер на атакуваната сделка – решение по учредяване на АД с учредителна апортна вноска – специфичен прехвърлителен способ, който проявява транслативния си ефект с вписването на дружеството. Не се оспорва и свързаността на двете дружества – ответници, с оглед специфичните параметри на пар. пар.1, т.5 и т.6 от ДР на ТЗ с оглед на обстоятелството, че дружеството в несъстоятелност е учредител и собственик на 99, 9 % от капитала на „ ДАД Инвест 2016“ АД. В обжалвания съдебен акт е формиран 4 извод за основателност на поддържаното от ответниците възражение по съществото на спора, а именно за погасяване по давност на съдебно предявеното право да се претендира относителна недействителност на апорта поради изтекла обща петгодишна давност. Именно този основен правен извод на съда съставлява и основния предмет на въззивно обжалване и с оглед принципите на въззивното производство е предмет на произнасяне и на настоящия съдебен състав.

Въззивникът оспорва основателността и правилността на крайния правен извод на първоинстанционния съд. Във въззивната жалба подробно са развити аргументи за правната природа и естеството на предявения иск и твърдяната невъзможност категорията права, към която принадлежи предявения иск, да се погасяват по давност, а да се прекратяват с изтичане на преклузивен срок, респ. при липсата на законово определен такъв, същите да са безсрочни.

Настоящият съдебен състав е запознат с това доктринерно разбиране.

Така напр.Стефан Стефанов в „ Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността „ / изд. на Сиби, София, 2011г., стр. 210 - 211/ изразява становището, че срокът, с който се погасява Павловия иск, е преклузивен, а не давностен, тъй като този иск няма за предмет вземане, а потестативно право. „ Погасителната давност …. – посочва авторът, е приложима единствено за вземанията – това следва от същността и последиците на института / чл. 118 ЗЗД/ и от ясната и последователна терминология на ЗЗД, който визира единствено вземанията / чл. 110 – 120 ЗЗД/“. Същият автор коректно посочва, че на обратното становище стоят българската доктрина и съдебна практика.