Решение № 15796 от 09.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15796 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110130905 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Т. С.“ ЕАД, срещу З. П. Н..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че за процесния период, ответникът е бил клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в: гр. С., ж.к. С., бл. .., вх. ., aп. ., абонатен № ..... Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 13 695,14 лева - главница, представляваща стойност за доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 07.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 1659,90 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2023г. до 26.02.2025г., сумата от 84,29 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната 1 лихва от 07.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,24 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2022г. до 26.02.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9462 от 28.03.2025 г. по ч.гр.д. № 13890/2025 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производство, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че от представените по делото доказателства, не се установява, че соченото от ищеца като отчетено потребление на топлинна енергия отговаря на обективната действителност. Сочи се, че твърдението, че самостоятелен обект в сграда, с квадратура от 77 кв.м., генерира реално топлинно потребление, чиято стойност възлиза на над 13 000 /тринадесет хиляди/ лева в рамките на два отоплителни сезона е несъстоятелно, нереалистично и противоречащо на житейската логика. Счита, че са начислени разходи за общо потребление, които надхвърлят многократно действително използваната от ответника услуга, което можело да бъде установено, чрез съпоставка между начислените суми за реално потребление на ответника и тези на собствениците/ползватели на други самостоятелни обекти в сградата. Алтернативно - ако отчетеното за всеки от периодите на потребление с еднаква цена за цялата сграда, се умножи по припадащия се дял от общите части на сградата, прилежащи на недвижимият имот – бивша собственост на ответника – 1.028 % ид.ч. от общите части. При тези твърдения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Постъпила е молба за даване ход на делото и становище по същество.

Ответникът се представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като недоказани.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: сумата от 13 695,14 лева - главница, представляваща стойност за доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 07.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 1659,90 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2023г. до 26.02.2025г., сумата от 84,29 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 07.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,24 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2022г. до 26.02.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9462 от 28.03.2025 г. по ч.гр.д. № 13890/2025 г. по описа на СРС, 32 състав 2

По иска с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с "Т. С." ЕАД при публично известни общи условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – НА за замяна на недвижим имот от 17.08.1989 г. и молба за открИ.не на партида от 10.10.1989 г., подадена от ответника, се установява, че З. П. Н. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, с което се е разпоредил в полза на трето лице, видно от представения по делото НА за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.2024 г.

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът З. П. Н., дължи заплащане на стойността на 3 ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска.

От заключението на приетата в хода на производството по делото, съдебно-техническа експертиза, се установява, че в процесния имот е имало 6 бр. радиатори с монтирани индивидуален разпределител на разход за отопление, в помещения: бокс, трапезария, детска стая, 2 спални и баня.

Уредите са отчетени през 2023 г. (без дата) и на 03.06.2024 г., за което са съставени отчетни формуляри с подпис на потребител, които са представени на вещото лице, както и са приобщени към доказателствата по делото (изискани от ФДР), като отчетените стойности кореспондират с посоченото в изравнителните сметки.

За периода, ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура 190 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.

Зс процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части.

Относно претенцията за БГВ.

По отношение на включената в претендираната главница стойност на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване фактическите предпоставки и размера на вземането. Съгласно даденото с доклада по делото разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи съществуването на облигационното правоотношение, доставянето на топлинна енергия в твърдените количества и възникването на задължение за заплащане на цената й в претендирания размер.

Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (Наредбата), количеството гореща вода за отделен имот се определя по показанията на индивидуалните водомери за топла вода, когато на всички отклонения от сградната инсталация към имота са монтирани индивидуални водомери и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т.

4 от Наредбата. Изключение от принципа на отчитане на действително измереното количество е предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, съгласно който количеството се определя при норма за разход 140 литра на обитател за едно денонощие, когато индивидуални водомери не са монтирани, същите са повредени, не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 от Наредбата, липсва или е нарушена съответната пломба или не е осигурен достъп за отчитането им. Следователно, начисляване на задължение на база 140 л. на обитател на ден не е алтернативен метод за определяне на потреблението, който може да бъде приложен по преценка на ФДР, а служебна норма, приложима при установяване на някоя от изрично предвидените в Наредбата предпоставки.. С разпоредбата на чл. 52, ал. 7 от Наредбата е предвиден е особен ред при изтичане срока на метрологичната проверка - когато лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ установи, че срокът на метрологичната проверка на индивидуалния водомер е изтекъл през отчетния период, то следва писмено да уведоми клиента за задължението в едномесечен 4 срок да заяви и представи уреда за последваща проверка, както и за последиците от неизпълнението. Именно неизпълнението на това задължение предпоставя приложение на чл. 52, ал. 8 от Наредбата и преминаване към определяне на количеството по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата.

От събраните доказателства не се установява, в процесния имот физически да е липсвал индивидуален водомер за топла вода. Напротив, от представените от третото лице помагач „Д.“ ООД отчетни формуляри е видно наличието на индивидуален водомер за БГВ, като в тях са отразени и отчетени показанията на същия. Следователно не е налице възможност за служебно начисляване в хипотезата на липса на индивидуален водомер. В заключението на СТЕ, вещото лице сочи, че в имота няма „узаконен“ водомер, а при изслушване в ос.з. пояснява, че водомер всъщност има, но „най-вероятно му е изтекла метрологията“, като се позовава и на отбелязване за липса на пломба и на начина, по който уредът е отразен в информационната система на ФДР. Съдът намира, че посочените констатации на СТЕ не доказват конкретното основание за преминаване към служебно начисляване на задължението за БГВ.