Решение № 24 от 11.06.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500167 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивната жалба на ищцата по гр.д.№168/20г. по описа на Окръжен съд Бургас- Д. Н. К. с ЕГН **********- непълнолетна, със съгласието на родителите си: К. Г. К. и Н. Д. К.- всички със съдебен адрес гр.Б., ул."***" №** чрез адв.С.П., против Решение № 358/13.11.2020г. на Бургаски окръжен съд, постановено по горното дело, В ЧАСТТА, отхвърляща заявената от ищцата претенция против ответното застрахователно дружество за обезщетение за неимуществени вреди, заради причинените й от ПТП на 27.05.18г. телесни повреди в размер над 40 000лв., до поисканите 100 000лв., ведно със законна лихва за забава от 19.07.18г. до окончателното му изплащане и В ЧАСТТА, отхвърляща претенцията за законна лихва за забава върху присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 40 000лв., за периода от 19.07.18г. до 14.01.19г. включително(след представена по делото уточняваща въззивната жалба молба от 15.02.21г.).

1

Въззивната жалба оспорва решението в обжалваните части като неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон (противоречащо на критерия справедливост и трайната съдебна практика по чл.52 от ЗЗД, с оглед причинените на ищцата телесни повреди). Моли се за отмяната му в горните части и за постановяването на ново, с което претенцията за обезщетение бъде уважена в пълен размер, ведно с лихва за забава от 19.07.18г., до окончателното изплащане.

Изложени са подробни съображения в насока, че справедливостта и установените по делото телесни повреди на ищцата изискват присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в пълния поискан размер от 100 000лв., предвид възрастта на пострадалото лице(***), максималния размер на дължимо от застраховател при такава увреда обезщетение от 10 000 000лв. към датата на настъпилото ПТП- 27.05.18г.

(визирано в закона), на база установения от съдебно медицинската експертиза по делото травматизъм и възстановителния период от нараняванията, при установена от съдебно- психологичната експертиза по делото лека степен на *** симптоматика на пострадалото лице, продължаваща до две години след произшествието.

Поддържат се твърдения и за придружаващи нанесените травми негативни последици за здравословното състояние на ищцата, като начална форма на остеоартроза на засегнатата става- нелечима, наличието на множество белези, водещи до обезобразяване по лицето и тялото на ищцата, квалифицирани от въззивника като тежка телесна повреда, останали необсъдени от съда, но установени от експертиза по делото.

По повод забавата са въведени доводи, че деликтът е осъществен на 27.05.18г., а лихвата следва да бъде начислена върху главницата от 19.07.18г., до окончателното изплащане, защото тогава ответното застрахователно дружество е било уведомено за настъпилото ПТП.

Не са ангажирани нови доказателства. Дирят се разноски.

Отговорът на въззиваем ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Позитано“№5ответник по горното дело, подаден чрез адв. М. С.- АК-Бургас, с адрес:

2 гр.Б.ул."***",вх.№ ***, ет.**, оспорва въззивната жалба като неоснователна и сочи решението на окръжния съд за законосъобразно и правилно в обжалваната част. Иска се потвърждаването му. Излагат се подробни възражения срещу оплакванията на въззивника.Не се ангажират нови доказателства и се претендират сторените в настоящото производство разноски.

Становищата на страните се поддържат от процесуалните им представители- адвокати и в проведеното пред Апелативен съд –Бургас открито съдебно заседание.

Служебната проверка по чл.269 от ГПК, извършена от Апелативен съд Бургас, сочи обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части.

По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на акта, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 432 от КЗ, подаден от пострадало лице-непълнолетната Д. Н. К., действаща със съгласието на родителите си К. и Н.К., против застраховател- ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, за осъждането му да й заплати сумата от 100 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП от 27.05.18г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, до окончателното плащане.

Според описаната в исковата молба фактическа обстановка, ищцата е пострадала от пътно-транспортно произшествие, станало на посочената дата на главен път I-6, в района на км. 456, по посока от гр. Карнобат към гр.

Айтос, когато лекият автомобил ***, управляван от баща й Н.К., бил ударен отзад от движещия се след него с превишена скорост л.а. ****, управляван от И. Г. М., застрахован с полица "гражданска отговорност" №BG*** ***, издадена от ответното застрахователно дружество и валидна за периода 06.01.2018г.-06.06.2019г. Ищцата била пътник в ударения автомобил. С 3 присъда №14 от 01.10.2019г. на Военен съд-Сливен по НОХД№34/2019г., водачът на второто МПС е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр. 4, б“а“, алт.2 вр. чл. 343 ал.1 б.“б“, ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК,причинило горепосоченото произшествие. Ищцата е описала подробно механизма на катастрофата. Заявява, че от удара лек автомобил **** изхвърчал от пътя и се ударил в крайпътно дърво.

Пострадалата била на задната седалка на автомобила, с поставен предпазен колан, но от удара стъклата се счупили и К. изхвърчала през задния прозорец на автомобила. Намерена след катастрофата в тежко състояние на десет метра от автомобила, тя била отведена в УМБАЛ Бургас, Спешно отделение, загубила съзнание, с болки в крайниците и тялото, с разкъсно-контузна рана 20 см. на дясната мишница, с данни за фрактура на талус и дислокация. Освен разкъсно-контузната рана, били установени още луксация на лява тазобедрена става, счупване с луксация на субталарна става на ляв крак, счупване на талус –надпетна кост и горен заден ръб на калканеус /костта на петата, свързваща двете кости на подбедрицата със стъпалото/, охлузване на дясна лицева половина. На 27.052018г. й била извършена операция на лява тазобедрена става. След това била настанена в Отделението по ортопедия и травматология, където била поставена в специално легло с цел пълно обездвижване и престояла там до изписването си за домашно лечение на 11.06.2018г., като продължила да спазва постелен режим напълно обездвижена до заздравяване на нараняванията. Луксацията на тазобедрената става довела до трайно затруднение в движението на левия крак за срок от около 8-10 седмици при обичаен ход на оздравителния процес, а счупването с луксация на субталарна става- до трайно затрудняващо движението на левия крак за срок до 4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.Травмите й причинили силни болки, обездвижване, невъзможност за самостоятелно обслужване, водещи до ограничения и затруднения на обичайния бит, необходимост от придружител за гледане и обслужване, като по този повод майка й ползвала отпуск по болест за общо 60 календарни дни. Лечението продължило с общо 19 броя физио процедури; ищцата била освободена от часовете по физическо възпитание за учебната 2018-2019г. При престоя си в болницата, от провежданото лечение получила бактериално увреждане на кръвта с развитие на бронхит пневмония, освен това посещавала психолог и имала страхова невроза и уплаха след удара. Била отправила до ответника 4 претенция за обезщетение на 11.01.2019г., която не била удовлетворена в предвидения в КЗ тримесечен срок.

Отговорът на ответника оспорва иска по размер. Дружеството съобразява установената в наказателното производство вина на дееца-водач, чиято „гражданска отговорност“ е застраховал, но приема, че тя не е изключителна. Поддържал е съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния от процесното ПТП резултат, т.к. е пътувала без поставен предпазен колан на задната седалка. Извежда това от факта, че К. е изхвърчала при удара извън превозното средство, а и защото майка й го заявила при прегледа на пострадалата в спешно отделение. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и установената пневмония. Счита размера на предявения иск за силно завишен, некореспондиращ на характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и с принципа на справедливост в чл.52 от ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие. Оспорва дължимостта на законна лихва за периода от датата на деликта до датата на уведомяването си.

Окръжният съд е присъдил с обжалваното решение в полза на ищцата неимуществено обезщетение в размер на 40 000лв., като е отрекъл наличието на предпоставки за съпричиняване от страна на пострадалата. Присъдил е компенсаторна лихва върху обезщетението от 14.01.19г., до изплащането й и е отхвърлил иска за обезщетение в останалата част- до пълния поискан размер на главницата и за лихвите за предходен период.

Страните не спорят по фактическата обстановка, релевантна за делото, която според този съд е безспорно установена на база събраните доказателства, както е изнесена в обстоятелствената част на исковата молба:

На 27.05.2018г.(според протокол от ПТП, издаден от ОД на МВР Бургас и присъда №14 от 01.10.19г. по НОХД №34/19г. по описа на Военен съдСливен, влязла в законна сила на 17.10.19г.), към 18.05ч., на път I-6, в района на км. 456 по посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, е осъществен сблъсък между лек автомобил ***, управляван от Н.К. и лек автомобил ***, управляван от И.Г.М..Последният е признат за виновен с посочената присъда за това, че при управлението на автомобила си е нарушил правилата за 5 движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДв.П, в резултат от което допуснал горепосоченото ПТП с лек автомобил ***, управляван от Н. Д. К. и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице(конкретно на Д.К. две средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК)-представляващо престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4 б“а“, алт.2, вр. чл. 343, ал.1 б“б“, алт.2, вр. чл. 342, ал.1 и чл.54 от НК.Наложено му е съответно наказание.

Двете съдебно автотехнически експертизи (на в.л. Г.-оспорена от дружеството и на в.л. И.- неоспорена) сочат механизъм на катастрофата, при който ударът на автомобила, в който е била пътник ищцата е от задна страна, в посока напред и отдолу нагоре, предвид разликата във височината на двете катастрофирали превозни средства. При това се е достигнало до счупването на задни седалки и задни стъкла на ударения отзад автомобил и до изхвърчането на ищцата на 3-4 метра извън него. И двамата експерта сочат, че при такъв механизъм на сблъсъка и с оглед скоростта на придвижване на идващия отзад автомобил(136 км/ч), фиксирането на ищцата с предпазен колан няма връзка с настъпването на нанесените й от произшествието увреждания- те биха били получени при всяко положение, поради счупването и изместването на самите седалки, към които е следвало да бъде фиксирана с оглед по- голяма безопасност пострадалата.

Безспорно установен е и травматизмът на ищцата:Д.К. е била откарана непосредствено след процесното ПТП в МБАЛ-Бургас, настанена първоначално в отделението по реанимация, после в Отделение по ортопедия и травматология в периода 27.05.2018г.-11.06.2018г., където са установени: луксация на тазобедрена става без циркулаторни и сетивни нарушения, оток и деформация на ляв глезен с фрактура на талус и дислокация, със запазена функция на ходилото, както и разкъсно-контузна рана – 20 см. на дясна мишница-поставена диагноза „луксация на лява кокса, счупване с луксация на субталарна става на ляв крак, порезна рана с лезия на десен брахиум и контузия на главата“. На 27.05.2018г. Д.К. е била оперирана, като е наместена безкръвно лявата тазобедрена става и с открита репозиция с метална остеосинтеза с винтове под обща анестезия, е фиксирано другото счупване.