Решение № 129 от 17.07.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Русе, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър И.

Членове:

Ралица Герасимова

Пламен Дочев при участието на секретаря Недялка Неделчева в присъствието на прокурора Б. Ив. В. като разгледа докладваното от Александър И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600388 по описа за 2023 година Производство по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по Протест на Районна прокуратура – Русе, против Присъда (без номер) от 01.02.2023г., постановена по НОХД№ 1213/22г. по описа на Районен съд – Русе, с която подсъдимия В. Д. В., на основание чл.304 от НПК е признат за невинен и оправдан в извършване на престъпление по чл.215, ал.1 от НК - в това, че на 20.05.2020г., в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага придобил и укрил чужда движима вещ - велосипед, марка “Drag“, модел „R9”, с № 14102203269 EN147766, на стойност 760,00 лева, собственост на Л. В. Х., от гр. Русе, за която е знаел, че е придобита от другиго – от Д. М. К., от гр.Русе, чрез престъпление – кражба.

В протеста и допълнителните съображения към него се твърди неправилност на присъдата, поради необоснованост следваща от несъответна оценка на доказателствената съвкупност и в частност, за несъобразяване наличието на достатъчна такава, която да опровергае защитната теза и да обуслови постановяване на осъдителна присъда срещу В.. Освен това, развиват се съображения и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви (акцентира се на 1 необсъждане съдържанието и значението на показанията на св.В. за обвинителната теза, както и на установеното по фактите за поведението на подс.В. при първоначалните действия по проверка на обстоятелствата по случая от страна полицейските органи). Във връзка с първия довод се прави искане въз основа оценка на действителното съдържание на обвинителните доказателства, за постановяване от въззивната инстанция на нова осъдителна присъда по текста, въведен с обвинението, а алтернативно (във връзка с втория довод), се претендира отмяна на присъдата поради допуснатото съществено процесуално нарушение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

В съдебно заседание от представител на Окръжна прокуратура Русе, протеста се поддържа в цялост, като се акцентира на необоснованост на атакуваната присъда, предвид несъпоставяне и липса на анализ, на следващото от доказателствените източници, реализирането на която дейност би довело до изводи за доказаност на Д.ието и постановяване на осъдителна присъда по отношение на В..

Защитника на подсъдимия (адв.С.) развива съображения за неоснователност на протеста, правилност на присъдата и претендира за цялостно потвърждаване на същата, в каквато насока е и становището на подсъдимия.

Въззивната инстанция, след като съобрази доказателствената съвкупност приема, че изведеното по фактите в атакуваната присъда дава обективна картина на събитието, предмет на делото, в аспекта на също така явилата се правилна оценка на съдържанието на същностните за обвинението доказателства и по - конкретно – правилност на оценката за съмненост в наведеното с обвинителната теза и правилността в такъв случай (по аргумент на противното от принципа по чл.303, ал.2 от НПК и съобразно правилото по чл.7, ал.1 от НПК), установеното по фактите да се изведе преди всичко от доказателствените източници, противостоящи на тази теза. Или първо, във всеки случай, въззивната инстанция се солидализира с извода на първата, че визираните в мотивите несъответствия между източниците, значими за преценката относно наличие или липса на изискваните обективни и субективни признаци по осъществяване на Д.ие по чл.215, ал.1 от НК, и в частност недостатъчната за несъмненост за изискваното за съставомерността, 2 психологично отношение на В. (към момента на приемане от К. и оставяне на колелото във владение на В.), доказателствена информация – включително и косвената такава по възпроизвеждане на неговото поведение в следващи дни, след процесната дата, по отричането това да е станало пред полиц. служители, а и предвид също явяващите се косвени в подкрепа на обвинителната теза показания конкретно на св.В., в частта възпроизвеждаща заявеното от К. за предварителна тяхна уговорка и знание на В., че очакваният велосипед, ще бъде преди това противозаконно отнет от К., налагат решение за недоказаност относно този елемент от субективната страна на Д.ието (за знание на В. на 20.05.2020г., за престъпния произход на донесеният му от К., велосипед ).

Противно на соченото в протеста и допълнението към него, източниците и установеното като обстоятелства със значение за обвинителната теза (както показанията на св.В. в горепосочената им част, така и факта, че В. отрекъл през полицейските служители, че му е бил носен и съответно закупил и прибрал в свое владение процесния велосипед – и последното като индиция за знание за произхода на вещта, което и да го е мотивирало да прикрие случилото се от служителите), не са останали необсъдени първо като даденост и след това – без да се излага решение на съда, по каква причина отхвърля тази част от съвкупността, а приема за достоверен източник обясненията на подсъдимия в съдебното следствие и показанията на разпитвания вече като свидетел К. (анализа за това се съдържа на л.2 и л.3 от мотивите на присъдата и се споделя по идентичен начин и от въззивната инстанция, поради което не е нужно само да се повтаря и тук).

Всъщност и по - обстоятелствена оценка при съпоставянето на източниците с обвинителен и оневиняващ в аспекта на субективната страна характер, във всеки случаи обуславят паритет, а не несъмнена доказаност на една от тезите, което обуславя законосъобразност на крайния акт, по аргумент на противното от принципа по чл.303, ал.2 от НПК, съответно въззивната инстанция не приема, че мотивите на присъдата не са дали отговор на доказателствената съвкупност по изискуемият от чл.305, ал.3 от НПК начин така, че да тази дейност да е довела до съществено нарушение на процесуални правила, в това число обусловено и от оценка на липса на мотиви. В допълнение, с протеста се предлага установеното за поведението на подсъдимия, касателно отричането няколко дена по-късно, да му е била носена, и вземана от него процесната вещ, съответно промяната в това поведение (признанието в 3 противен смисъл), след като узнал от служителите за визуално възприеманите в записа, негови и на К. действия по отношение велосипеда, да се цени като обективиращо именно знанието на подсъдимия за престъпния произход на донесената му на процесната дата, вещ. Това поведение на подсъдимия обаче, не може да доведе до еднозначен извод за субективното отношение което показва в този аспект (би могло да е обусловено от друга причина ), не би могло априори да се оцени именно в искания от прокуратурата смисъл, и даже и наред с установеното (пак индиция) за изначално знание на подсъдимия за предстоящо донасяне на велосипеда и как К. ще се сдобие с него, не дават достатъчно сигурен, категоричен положителен отговор, че изискваното съставомерно субективно отношение към извършеното (така както е въведено с обвинението срещу В.), било налице у него като даденост на датата, когато се развило това събитие.

Предвид това, въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314, ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че не са налице изменителни или отменителни основания, поради което, на основание чл.338 от НПК, тя следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда (без номер) от 01.02.2023г., постановена по НОХД№ 1213/22г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4