Решение № 2322 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2322 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110217911 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. И. И. , ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител адв. Д. против електронен фиш серия К № 10786181/2024г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.

2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че издаденият фиш е незаконосъобразен – издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва да е извършил описаното нарушение. Сочи, че не е спазен шестмесечния срок за издаване на акта. Липсвала посочена дата на издаването му, както и издателя му. В допълнение се твърди, че не е посочено техническото средство, нито е приложен клип от камерата заснела нарушението, описанието на последното било неясно, не се установявало мястото на извършването му. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище, с което се иска отмяна на обжалвания акт по изложените в жалбата съображения като са посочени и допълнителни такива. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена, не се представлява.

Представено е писмено становище, в което е посочено, че обжалваният фиш е 1 законосъобразен и следва да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност по повод възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № В46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ATCC Cordon M2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На 14.03.2023г. средство за измерване от типа на горепосоченото с фабричен номер MD 1193 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.

На 01.02.2024г. в 16:03ч. в гр. София, по Софийски околовръстен път, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, се движел товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **********, собственост на „*****“ ООД, представлявано от Д. К. М..

Непосредствено до бензиностанция „***“ –*** горепосоченото техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ATCC Cordon M2 с фабричен номер MD 1193 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 72 км/ч., при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място.

Системата за контрол на скоростта била позиционирана в служебен автомобил е рег. № **********, за което бил съставен протокол, като същата била в стационарен режим на измерване и заснемала приближаващи се МПС.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – „*****“ ООД, представлявано от Д. К. М.. На последния в качеството му на законен представител на дружеството е съставен електронен фиш № 8628178.

Същият е подал срочно декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ведно с копие от СУМПС като изрично е посочил, че на посочените ден и час МПС е било управлявано от жалбоподателя Н. И. И., поради което и фишът е анулиран.

Вместо това е съставен обжалваният акт – електронен фиш серия К № 10786181, с който на Н. И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на автомобила – 69 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 19 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 03.11.2025 г. Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от жалбоподателя на 2

18.11.2025г.

Жалбоподателят Н. И. И. депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а депозирал жалба срещу електронния фиш.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, справка за одобрен тип средство за измерване и решение за одобрение типа на уреда, ведно с протокол за последваща проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 01.02.2024 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, копие на електронен фиш серия К № 10786181, както и веществените доказателства – фотоснимки, а също и декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от законния представител на собственика на МПС.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ATCC Cordon M2 с фабричен номер MD 1193, представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № МD 1193/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км.

/час при измерена скорост до 100 км. /час. Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на л. 10 от делото установява, че на процесната дата и място автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Върху фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 01.02.2024 г.

Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на „*****“ ООД. Видно от представената декларация от 12.05.2025 г. законният представител на собственик е посочил именно жалбоподателя Н. И. Н.ов като лицето, което на инкриминираните дата и час е управлявала заснетото МПС. В съответствие с изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП към декларацията е представено и копие на СУМПС на лицето, посочено в декларацията и именно от изложените доказателства съдът установи авторството на нарушението.

3

При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от правна страна се установява:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП срещу подлежащ на обжалване властнически акт, от което следва, че същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, респ. електронен фиш, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон ЗДвП. Съгласно т. 1. 3 на заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т.

2. 10 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издаване от началникът на група „Административна дейност“ в ОПП при СДВР на обслужваната територия.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС – като по този начин са спазени всички изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно закона представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че електронния фиш е издаден извън сроковете чл. 34, ал. 1-3 от ЗАНН. Съгласно мотивите на ТР № 4

1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. "той /електронният фиш – бел. съд/ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш“ тоест процедурата по съставяне на АУАН, а тя включва и давностният срок, в рамките на който същият може са бъде законосъобразно съставен е неприложима към електронния фиш. По – нататък в мотивите към ТР е посочено, че единствените задължителни реквизити на електронния фиш са тези, посочени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, сред които не е датата на издаването му. След като законът не поставя изискване за посочване датата на издаване на електронния фиш, то тогава не би могло да се извърши респ. да се изисква извършване на преценка за спазване на някакъв срок за издаването му. Невъзможността за извършване на преценка в какъв срок е издаден електронният фиш се дължи не на допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, а на обстоятелството, че такава преценка не се дължи от съда. Именно защото процедурата по издаване на електронен фиш се различава съществено от тази по съставяне на АУАН и издаване на НП не съществува законово изискване лицето, срещу което се съставя електронен фиш да бъде поканено за явяване и електронният фиш да се състави в негово присъствие.

Измерената скорост на движение на автомобила е 72 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 69 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 69 км/ч.