Определение № 25872 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕ.ИЕ

№ 25872 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100507528 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 140179/22.04.2025 г. от Е. Д. М. срещу Решение № 5827/02.04.2025 г. по гр.д.

№ 3421/2024 г. по описа на СРС, 175 състав, с което районният съд е отхвърлил предявения срещу Софийски градски съд осъдитЕ. иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, претърпени във връзка с поставянето на белезници на ръцете и краката му по време на открити съдебни заседания по н.о.х.д. № 3555/2018 г., по описа на Специализиран наказатЕ. съд, провели се в периода в периода 06.11.2018 г. – 18.02.2020 г..

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема следното:

Страна в настоящото въззивно производство е Софийски градски съд като правоприемник на Специализирания наказатЕ. съд, ответник по претенцията на Е. М..

Съгласно чл. 2в ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се 1 разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Съгласно решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България, „Софийски градски съд е разгледал иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност. При тези обстоятелства, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора.“. От мотивите на решението следва, че съдът, в който е образувано дело, по което страна е самият той, не следва да го разглежда по същество, тъй като в противен случай биха били налице обективни съмнения в безпристрастността му.

С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, макар да не е посочено конкретно кой е компетентният съд, който следва да разгледа подадената жалба в случаите, когато ответната страна е въззивният съд, то при логическо и систематично тълкуване на нормата следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на най-близкия функционално компетентен съд, в случая Софийски окръжен съд.

В мотивите на законопроекта с вх. № 854-01-47/08.06.2018 г., внесен в 44то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ, се предлагат промени в чл. 7 от същия, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Б.Г. срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора, на изискването за обективна безпристрастност на същия.

Волята на законодателя е ясна – да се предвидят гаранции за обективна безпристрастност на съда, разглеждащ претенция по ЗОДОВ, включително такава по чл. 2в от същия, в случаите, когато въззивният съд е ответник по иска.

Практиката на съдиите в Софийски градски съд, когато страна по делото е самият съд, е на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК всички съдии един по един 2 да се отвеждат, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България. Броят на съдиите в СГС е повече от 160, което води до забавяне на разглеждането на делото и създава основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, каквато не би следвало да е волята на законодателя. Отделно от това, преценката за наличие на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК по принцип е на всеки един от съдиите. В този случай обаче, с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията, направено от ЕСПЧ в редица актове, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

В тази насока е и практиката на ВКС и САС – ОпредЕ.ие № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г. по описа на ВКС, ІV ГО, ОпредЕ.ие № 3241/25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1952/2024 г. по описа на ВКС, ОпредЕ.ие № 1171/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 798/2024 г. по описа на САС, ОпредЕ.ие № 1336/19.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1015/2025 г. по описа на САС, ОпредЕ.ие № 2109/15.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1019/2025 г. по описа на САС.

Настоящият съдебен състав счита, че не намира приложение в настоящия случай тълкуването, дадено с ОпредЕ.ие № 145/09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 568/2021 г. ІІІ ГО на ВКС, доколкото произнасянето на върховната инстанция касае производство по частна жалба, с която е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос – изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност. В настоящия случай по въззивната жалба съдът следва да се произнесе по същество.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството по в.гр.д.

№ 7528/2025 г. по описа на СГС, ІІІ-В въззивен състав и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на въззивна жалба с вх. № 140179/22.04.2025 г. от о т Е. Д. М. срещу Решение № 5827/02.04.2025 г. по гр.д. № 3421/2024 г. по описа на СРС, 175 състав, на Софийски окръжен съд.

ОпредЕ.ието подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението чрез Софийски градски съд пред Софийски апелативен съд.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4