Решение № 695 от 24.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Плевен, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430106022 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от молба от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ”Сан Стефано” №25, ЕИК ***, чрез пълномощника Л. А. Г. - юрисконсулт на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ”Сан Стефано” № 25 против Н. Б. А., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : на основание съобщение по ч.гр.д. №2687/2023г. по описа на Районен съд Плевен, се предявява настоящият установителен иск, който се обосновава със следното : „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №25, с ЕИК *** (ВиК Плевен) е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 16.05.2023г. е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. №2687/2023г. по описа на Районен съд Плевен е издал заповед за изпълнение за сумата 1392,69 лева - главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури от 29.04.2020г.- 27.03.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2023г. до окончателното й плащане, сумата 179,00 лева - лихва за 1 забава за периода от 29.05.2020г. до 12.05.2023г., както и сумата 31,43 лв. внесена държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Излага се, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Плевен е предоставяло на Н. Б. А., ЕГН **********, в качеството на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, услуги на обект с адрес: ***, за които са издадени фактури в периода от 29.04.2020г.- 27.03.2023г. За посочения адрес, ответникът по делото има открита партида в регистрите на ВиК Плевен с ИТН *** /абонатен номер ***/.

Между ВиК оператора, от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен.

Съгласно чл. 8, ал.1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответният регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен или местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Съгласно Общите условия, задължение на Вик оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонат), от своя страна е длъжен да заплати Вик услугите в установения между страните срок и размер.

Цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и чл. 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г.

2

В настоящият случай операторът е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги. От своя страна абонатът не е изпълнявал редовно задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги, за което е направен опит от страна на ВиК оператора да уведоми абоната по реда на чл.

67 от Общите условия с Покана за доброволно плащане. Адресът е посетен от служители на ВиК на 23.01.2023г., както и на 24.01.2023г. за връчване на покана за доброволно плащане. И при двете посещения на адреса не е открит никой. За всяко от посещенията е изготвен констативен протокол, екземпляр от който е залепен на вратата или пощенската кутия на адресата с указание да се осигури достъп.

След неплащане в указания срок със заповед на управителя на ВиК № 82/27.02.2023г. е разпоредено прекъсване на захранването и водоподаването на абоната. Същото не е направено, тъй като на адреса не е намерено лице, което да осигури достъп на ВиК служителите до измервателното тяло.

Адресът е посетен на 07.03.2023г., като при посещението е изготвен констативен протокол, екземпляр от който е залепен на вратата или пощенската кутия на адресата с указание да се осигури достъп.

Посочва се изискуемото и непогасено вземане към абоната към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 16.05.2023 г.по посочени фактури, за които се твърди, че са станали изискуеми, съгласно чл.31 ал.2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г. и съгласно чл.33 ал.

2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г., потребителят разполага с 30- дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.

Претендираната с подаденото заявление по чл.410 от ГПК главница се формира като сбор от всички суми по гореописаните фактури. Съгласно чл.42 и чл.44 от Общите условия на Вик оператора, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на Вик оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Това дава право на ВиК оператора да иска обезщетение за забава под формата на законна 3 лихва за забава, считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка от посочените фактури до датата на предявяване на настоящата искова молба( датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по отношение ответника Н. Б. А., ЕГН **********, съществуването на вземания на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр.

Плевен, с ЕИК ***, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2687/2023г. по описа на Районен съд Плевен, включващи: 1392,69 лева - главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури от 29.04.2020г.- 27.03.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2023г. до окончателното й плащане, сумата 179.00 лева- лихва за забава за периода от 29.05.2020г. до 12.05.2023г.

Претендират се разноски по делото , вкл. направените в заповедното производство.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител адв. Н. Т. Я., който изцяло оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва факта на реално потребление на ВиК услуги от страна на ответника Н. Б. А. за процесния период. Посочва, че в чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. изрично е посочено кой е „потребител" на услуги на ВиК, а именно: „собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване". Заявява, че от никое от представените доказателства с исковата молба не се установява ответникът да е собственик на имот с горецитирания адрес. Няма доказателства за твърдяните облигационни отношения между ВиК дружеството и Н. А.. Последният не е бил обвързан с облигационни отношения по доставка на ВиК услуги с ищеца по делото.

Такива отношения биха възникнали ако между ищцовото дружество и ответника е имало сключен договор за доставка на ВиК услуги. Видно е от представените доказателства, че такъв договор не е сключван, а и в исковата молба не се твърди такова обстоятелство.

Посочва на следващо място, че разпоредбата на чл. 3 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. се намира в дълбоко противоречие с нормите на европейското 4 право, което има превес над националното право. Твърди, че разпоредбата на чл. 3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. е в противоречие с въведената с чл. 9 от ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО на ЕП и на СЪВЕТА от 20 Май 1997 година, относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние, забрана на непоръчани стоки, а именно: „Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар; държавите-членки вземат мерки, необходими за освобождаване на потребителя от всякаква насрещна престария, в случай на непоръчана доставка, като мълчанието не съставлява съгласие.", която правна норма на европейското законодателство е транспонирана в националното такова чрез приемането на нормата на чл.62 от Закона за защита на потребителите, съгласно която: (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.(3)

Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал.1 не се смята за съгласие."

Посочва, че няма доказателства за това ответникът да е собственик на имота, респ. дали има качество на клиент и потребител на ВиК услуги по смисъла на закона.

На следващо място посочва, че за основателността на предявения иск е необходимо ищецът да докаже извършването на доставки по договор за продажба на ВиК услуги, като установи по безспорен начин действителното количество доставена, отведена и пречистена вода.

Заявява, че приложените като доказателства фактури не са подписани от служител на ищцовото дружество, нито върху тях има отбелязване от съответната счетоводна програма, че същите са електронни фактури. Счита същите за нередовни и ги оспорва. Заявява, че не е налице яснота защо 5 фактурите не са за поредни месеци, а са за периоди през един, през два месеци и пр.; защо във всяка фактура има отчет по два водомера, и защо на някои фактури има отчет само за единия или втория водомер, а на някои за двата едновременно.

Заявява, че следва да се установи и дали ищцовото дружество е изпълнявало всичките задължения по отчитане и осчетоводяване редовно, и добросъвестно, съгласно изискванията на закона. За това отново носи доказателствената тежест ВиК ЕООД - гр. Плевен, т.к. от тези факти извлича изгодни за себе си правни последици.

Като се позовава на т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прави възражение за изтекла погасителна давност относно посочените в исковата молба вземания по

:

Фактура

№0054850387/29.04.2020г. и Фактура № 0055113381/ 30.07.2020 г.

Прави искане към съда за отхвърляне на исковете.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.Г., която поддържа исковете е навежда доводи в о.с.з.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Н.Я., който оспорва искщовете.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявените искове са допустими, а по същество – основателни и доказани и следва да бъдат уважени.