Решение № 364 от 07.07.2020, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1191/2019
- Вид
- Решение № 364
- Подписан
- 07.07.2020
- В сила
- 04.08.2020
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.11, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.24, ал.1, т.1 и т.10 · Закон за местните данъци и такси
- чл.24, ал.1, т.1 и т.10 · Закон за местните данъци и такси
- чл.24, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.62 · Закон за местните данъци и такси
- чл.64, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 07.07.2020 г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На осми юни Година две хиляД.и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
С. Г.
Секретар: М.М.
Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1191 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв.
А. С. заявява, че на 14.04.2011 г. „М Д.С." ЕООД, *** придобил чрез покупка комплекс „П." - гр. П. по С.лата на
Нотариален акт за продажба на недв. имот № г. по описа на нотариус Н.Б., рег. № на НК. Комплексът представлявал съвкупност от пет поземлени имота и сградите, находящи се върху тях, индивидуализирани към момента на придобиването им като: УПИ VI, УПИ VIII, УПИ VII, УПИ X и УПИ XI, квартал втори, по плана на град П., обл. С., съответно с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № *** и № *** по КККР на гр. П..
Сочи, че след придобиването на имотите същите били декларирани в Дирекция „Местни данъци и такС." при о.П.б. съответно с партиди: ***.
Заявява, че за тези имоти за 2014 г. са платили следните местни данъци и такС.: за имота, деклариран под партида *** - 381,78 лева, платени в брой на 30.04.2014 г.; за имота, деклариран под партида *** - 315,44 лева, платени в брой на 29.04.2014 г.; за имота, деклариран под партида *** - 205,32 лева, платени в брой на 30.04.2014 г.; за имота, деклариран под партида *** - 93,82 лева, платени в брой на 30.04.2014 г. и за имота, деклариран под партида *** - 539,40 лева, платени в брой на 30.04.2014 г. Твърди, че общо платените от „М Д.С." ЕООД, *** местни данъци и такС. за 2014 г. възлизат на 1 535,76 лева.
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че през 2016 г. О.П.б. предявила срещу дружеството ищец – ревандикационен иск за имот „П.". С решение № 375/05.12.2016 г., постановено по гр. дело № 114/2016 г. по описа на Окръжен съд С., потвърдено от ПАС (Решение № 92/15.05.2017 г., постановено по в.гр. дело № 143/2017 г. на ПАС) и от ВКС (Решение № 154/25.02.2019 г., постановено по к. гр. дело № 4370/2017 г. на ВКС) е признато за установено, че имотът, придобит от „М Д.С." ЕООД, *** е публична общинска собственост, не може да бъде обект на разпоредителни сделки и същият е собственост на О.П.б.
Заявява, че съгласно цитираните съдебни решения имотът винаги е бил общинска собственост и въпреки, че дружеството-ищец се легитимира като негов собственик с нотариален акт за покупко-продажба, това дружество никога не е придобивало собствеността върху имота.
Предвид горното, за „М Д.СИ" ЕООД, *** в действителност не е възниквало задължение за заплащане на местни данъци и такС. за този имот, пораД.което счита, че заплатените суми се явяват недължимо платени и с тях ответната О.се е обогатила без основание за сметка на дружеството-ищец.
Сочи, че практиката на Върховен административен съд е категорична, че в подобни случаи е неприложим специалния ред, предвиден в разпоредбата на чл. 129 от ДОПК за връщане на недължимо платените суми (данъчни задължения) и ощетеното лице има право да предяви иск срещу обогатилия се за негова сметка по реда на гражданското съдопроизводство.
Счита, че ответната О.се е обогатила без основание за сметка на „М Д.СИ" ЕООД, ***, тъй като дружеството-ищец е платило на Общината за 2014 г. сума в размер на 1 535,76 лева, представляваща данък „недвижими имоти" и такса „битови отпадъци" за имот „П.", собственост на О.П.б. Недължимо платената сума подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Исковата сума може да бъде платена по следната банкова сметка: *** „М ДИ С." ЕООД, ***.
Моли съда да постанови решение, с което да осъД.О.П.б. със седалище и адрес на управление гр. П., БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета С.Х.Р. да заплати на „М ДИ С." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от С.М.С. - управител сумата 1 535,76 лева - недължимо платени местни данъци и такС. за имот „П." за
2014 г., с която сума ответната О.се е обогатила без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски.
Съгласни са, при наличието на предвидените в закона предпоставки, да бъде постановено: решение по признание на иска, съгласно чл. 237 от ГПК; неприсъствено решение, съгласно чл.239 от ГПК. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. С., която моли съдът да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника О.П.б. чрез адв.
Р. Р., с който заявява, че оспорва изцяло исковата молба.
В отговора на исковата молба пълномощникът на о.П.б. адв.
Р. Р. заявява, че оспорва изцяло искова молба вх.номер: 5866/30.04.2017 г., подадена пред РС-К., II състав, по гр.дело 1191/2019 година.
Сочи, че действително на 14.04.2011 г. е изповядан нот. акт № *** г. на Нотариус Н.Б., вписан в службата по вписванията при РС-К. като акт № 65, том 6, дело 2609/2011 г., с който ищцовото дружество е закупило от ЕТ "П.-П. " посочените в исковата молба имоти и с влязло в законна С.ла решение по гр. дело 114/2016 г. на ОС – С. е уважен предявен от Община П. срещу ищцовото дружество установителен иск за признаване правото на собственост върху процесните имоти.
Счита, че дори да се приеме, че ищцовото дружество действително е заплатило на о.П описаните в исковата молба суми, като дължими за имотите местни данъци и такС., предявеният иск е недопустим, пораД.следното:
Претенциите
С. по настоящото дело ищецът основа на твърдения, че е заплатил на Общината за 2014 г. сума в размер на 1 535,76 лева, представляваща данък "недвижими имоти и такса „битови отпадъци" за имот „П.", собственост на О.П.Б.
Претендира връщане на сумата като недължимо платена. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е допустим единствено в случай, че ищецът не претендира с друг ред за защита. СубС.диарният характер на този иск се подчертава изрично и в т. 8 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Сочи, че в конкретния случай, ищецът разполага със специалния ред, предвиден в разпоредбата на чл. 129 от ДОПК за връщане на недължимо платени на Общината суми. Формираната практика на административните, а и на гражданските съдилища, съгласно която ощетеното лице има право да предяви иск срещу обогатилия се за негова сметка собственик по реда на гражданското производство, касае хипотеза, в която недвижимият имот е такъв подлежащ на данъчно облагане, действителният собственик е „данъчно задължено лице" , а едно трето лице изпълни (плати) чуждо задължение, чрез което плащане задълженото лице (собственика на имота) си спестява средства за сметка на имуществото на платилото задължението. Счита, че ако конкретния случай се приеме, че мотивите на постановеното решение по гр.дело по гр.дело 114/2016 г. на ОС-С. имат обратно действие и от тях следва извода, че процесните имоти не са преставали да бъдат собственост на О.П.Б. доколкото О.П. е освободена от задължението да плаща данък недвижими имоти за процесните имоти (чл. 24. (1) т.1 и т. 10 от ЗМДТ) и от задължението да плаща такС. битови отпадъци, Общината – като собственик на имота не е имала и няма задължение за заплащане на сумите, платени от ищеца.
Следователно в конкретния случай ищецът не твърД.да е погаС.л задължения на О.П.Б., чрез което Общината да си е спестила средства, а в случай че е заплатил исковите суми, то същите са недължимо платени и редът за възстановяването им е предвидения в ДОПК.
В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е допустим, то заявява, че същият е изцяло неоснователен, освен пораД.гореизложеното и пораД.следното:
Постановеното решение по гр. дело 114/2016 г. на ОС – С. счита, че няма обратно действие и от изповядването на нотариалния акт, приложен към исковата молба до влизането на решението в сила ищецът е дължал местен данък и такса битови отпадъци за процесните имоти.
Твърди, че през процесния период имотът се е ползвал от трето на настоящото дело лице, а именно: „МТ-ГП-ГРУП" ООД с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр.
П., , представлявано от Г.Т.П. и П.Т.П. Сочи, че това е видно от мотивите на приложените към исковата молба съдебни решения. Съгласно ЗМДТ и актовете по прилагането му данък „недвижими имоти" и такса „битови отпадъци" за имоти- общинска собственост се дължат от ползвателите им. Т.е., в случая с плащането на твърдените суми е изпълнено задължение на едно трето на настоящото дело лице, към което ищецът следва да насочи претенциите си.
Заявява, че се твърди, че плащанията в полза на Общината са извършени на 29.04.2019 г. и на 30.04.2019 г. От тези дати до образуване на настоящото дело (в период по-дълъг от 5 години) ищецът не е предявявал никакви претенции срещу ответника за връщане на заплатените суми, следователно правото на ищеца да претендира връщане на заплатените от него суми, описани в исковата молба се е погасило по давност.
Ето защо, с настоящия отговор прави и възражение за изтекла погасителна давност, на основание което следва съда да отхвърли претенциите на ищеца, предявени по настоящото дело като неоснователни.
ПораД.всичко гореизложено, моли съда да прекратите производството по настоящото дело, пораД.недопустимост на предявения иск, евентуално, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба, като неоснователна и недоказана, както и да присъД.в полза на доверителя му направените по делото разноски. В съдебно заседание адвокат В. Т., в качеството й на пълномощник на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Представя по делото писмени бележки.
С протоколно определение от 08.05.2020г., постановено по настоящото дело съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на иска по размер, като същия се счита за предявен за сумата от
1 729.82 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № г. по описа на нотариус Н. Б., с рег. № . на НК. От същия се установява, че Теньо Георгиев Паунов, в качеството му на едноличен търговец, упражняващ търговска дейност под фирмата „П.“ ЕТ продава на търговско дружество „М Д.СИ“ ООД, представлявано от управителя С.М.С. следните недвижими имоти, придобити чрез даване вместо изпълнение и покупко-продажба, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота сграД.с идентификатор
***
По делото е представена Приходна квитанция от 30.04.2014 г., от която се установява, че ищцовото дружество е заплатило сумата от 381 лева, представляваща данък недвижим имот и такса битови отпадъци. Представена е и приходна квитанция от 29.04.2014 г., видно от която ищецът е заплатил сумата от 315,44 лева данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Представена е и приходна квитанция от 30.04.2014 г. на стойност 205.32 лева – данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Представена е и квитанция от 30.04.2014 г. на стойност 93,82 лева – платен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; Приходна квитанция на стойност 539,40 лева – данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и Приходна квитанция от 30.04.2014 г. на стойност 194,06 лева, представляваща данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.
По делото е представено Решение № 375/02.12.2016 г., постановено по гр.д. № 114/2016 г. по описа на Окръжен съд – С., с което е признато за установено по отношение на „М.“ ЕООД, че ищецът О.П.б. е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в поземления имот сгради: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***.
Разпечатката съдържа 49 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6af8b1c-1dae-4c65-9092-7c20bcec6b77