Определение № 437 от 13.10.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. Разград, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500276 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 998/ 01. 09. 2023 г. по ч. гр. д. № 565/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И.

Х. и солидарно задължения с нея И. Т. Х. за заплащане на сумите: за разликата от 2 227.52 (две хиляди двеста двадесет и седем лева, петдесет и две ст.) лева до претендираните с заявлението 4 325.30 (четири хиляди триста двадесет и пет лева, тридесет ст.) лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2021 г., до изплащане на вземането; 1 669.74 (хиляда шестстотин шестдесет и девет лева, седемдесет и четири ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.05.2022 г. до 05.06.2022 г.; 82.36 (осемдесет и два лева, тридесет и шест ст.) лева – лихва за забава за периода 26.09.2021 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; 207.45 (двеста и седем лева, четиридесет и пет ст.) лева – лихва за забава за периода 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 29.08.2023 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40005558392/ 25.08.2021 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 182.52 лева – платена държавна такса, и до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор. Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. Х. и солидарно задължения с нея И. Т. Х. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 4 325.30 (четири хиляди триста двадесет и пет лева, тридесет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2021 г., до изплащане на вземането; 1 669.74 (хиляда шестстотин шестдесет и девет лева, седемдесет и четири ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.05.2022 г. до 05.06.2022 г.; 937.52 (деветстотин тридесет и седем лева, петдесет и две ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 1 903.72 (хиляда деветстотин и три лева, седемдесет и две ст.) лева възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 82.36 (осемдесет и два лева, тридесет и шест ст.) лева – лихва за забава за периода 26.09.2021 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; 207.45 (двеста и седем лева, четиридесет и пет ст.) лева – лихва за забава за периода 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 29.08.2023 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40005558392/ 25.08.2021 г., както и деловодни разноски в размер на 182.52 лева – платена държавна такса, и 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Приел е, че плащането на закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправно договорени от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на 2 районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.

Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.

19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст в размер на 1250 лева и Флекси в размер на 2 500 лева при уговорен лихвен процент 41 % и ГПР 49, 22 % върху главница от 5 000 лева, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата 1 669.74 (хиляда шестстотин шестдесет и девет лева, седемдесет и четири ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.05.2022 г. до 05.06.2022 г. ; 82.36 (осемдесет и два лева, тридесет и шест ст.) лева – лихва за забава за периода 26.09.2021 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; 207.45 (двеста и седем лева, четиридесет и пет ст.) лева – лихва за забава за периода 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 29.08.2023 г. , законосъобразно районният съд е приел, че не се дължи. Отчитайки правото 3 на вземане само за неплатена главница, задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит. Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, както е постановил и районният съд.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, отчитайки правото на вземане на заявителя само за неплатена главница, че задължението на длъжника за връщане на дадената в заем сума е в размер на 2 227.52 лв. Безспорно е, че длъжникът е погасил част от задължението си по договора с плащане на 8 вноски в размер на всяка от тях 346.56 лв., поради което задължението му за плащане за главница е в този размер. Неоснователен е изложеният довод в частната жалба, че съдът е извършил прихващане на платеното от длъжника. В случая не е налице хипотезата на прихващане на насрещни вземания по смисъл на чл. 103 от ЗЗД и съдът не се е позовал на тези правила.

Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 998/ 01. 09. 2023 г. по ч. гр. д. № 565/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. Х. и солидарно задължения с нея И. Т. Х. за заплащане на сумите: за разликата от 2 227.52 (две хиляди двеста двадесет и седем лева, петдесет и две ст.) лева до претендираните с заявлението 4 325.30 (четири хиляди триста двадесет и пет лева, тридесет ст.) лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2021 г., до изплащане на вземането; 1 669.74 (хиляда шестстотин шестдесет и девет лева, седемдесет и четири ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.05.2022 г. до 05.06.2022 г.; 82.36 (осемдесет и два лева, тридесет и шест ст.) лева – лихва за забава за периода 26.09.2021 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; 207.45 (двеста и седем лева, четиридесет и пет ст.) лева – лихва за забава за периода 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 29.08.2023 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40005558392/ 25.08.2021 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 182.52 лева – платена държавна такса, и до 180.00 (сто и осемдесет) лева – платена държавна такса, и до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в 4 противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.