Определение № 619 от 18.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Габрово, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Г. Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Г. Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500349 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Профи кредит България" ЕООД- София, срещу Разпореждане №746/31.03.2025г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №115/08.05.2025г. /неправилно озаглавено решение/ по ч.гр.д. № 445/2025г. на PC- Севлиево, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. Х. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Севлиево, .............., за сумите: главница в размер на 1371 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 546,33 лв., дължимо за периода 01.11.2015г. до 01.07.2017г.; и законна лихва в размер на 2808,36 лв., дължима от 01.07.2017г.- датата на изтичане на погасителния план до 27.03.2025г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесиите суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Прието е, че неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство- чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски 1 кредит "профи кредит стандарт" № 5015064877 от 04.06.2015г., сключен между И. Х. И.- кредитополучател, и "Профи Кредит България" ЕООДкредитодател, дружеството се е задължило да предостави на посоченото физическо лице потребителски кредит в размер на сумата 1500 лева, за срок от 24 месеца, ГПР 49,90%, ГЛП 41,17 %, размер на вноска- 92,73 лева. Посочено е, че дължимата сума по кредита е 2225,52 лева. След закупените „допълнителни услуги" общото задължение по кредита става в размер на 3725,52 лева, а размера на вноската- 155,23 лева.

В случая, както правилно е посочено и от първата инстанция, налице е нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като претендираната сума за "допълнителни услуги" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Посочената в договора общо дължима сума не съответства на действителната такива, а разхода за „пакет допълнителни услуги“, който е пряко свързан с предоставения по договора паричен кредит съгласно гореизложените императивни разпоредби на чл. 19 ал.1 ЗПК е пар.1 т.1 от ДР на ЗПК, не е включен при изчисляване размера на ГПР /изрично посочено в т.5.2 от ОУ към договора/. Както е посочил и първоинстанционният съд, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане в обжалваната част, е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид констатираното нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая, тъй като по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, което не е оспорено в частната жалба, не е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита.

На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №746/31.03.2025г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №115/08.05.2025г. /неправилно озаглавено решение/ по ч.гр.д. № 445/2025г. на PC- Севлиево в обжалваната част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3