Решение № 14 от 12.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Плевен, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20254430202159 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №25-0938-001868 от 11.07.2025г. *** сектор в ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 182 ал.5 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП на Т. И. Д. с ЕГН ********** от гр.София, ул. *** административни наказания глоба в размер на 600лв, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.. на МВР са отнети общо 26 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Т. И. Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

За въззиваемата страна *** сектор в ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, не се явява представител и не изразява становище по 1 съществото на спора. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание. Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, същият да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт бл. №0695132 от 24.03.2025г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 17.01.2025г. в 12:36 часа на път I-3 при км 108+675, извън населено място с посока на движение от гр.София към гр.Плевен, жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Мерцедес АМГ“ с рег. № *** /собствен/ и е извършил следното: Управлява горепосоченото МПС със скорост 127км/час при ограничение 90 км/час за извън населено място.

Скоростта е установена с АТСС СПУСК ARH CAM S1 с номер 120ccb4, снимащо в двете посоки на движение и насочен към гр.Горни Дъбник и приспаднат толеранс от минус 3%. Снимка №120ССВ4/0139268.

Собственикът е поканен по съответния ред и получена лично покана на 12.02.2025г. Образувана преписка с рег.№ 316р-4137/2025г. по описа на СППОДМВР – Плевен, нарушение ЕЦОН №34910. АУАН е съставен в сектор ПППлевен в отсъствие на водача, съгласно чл.40 ал.2 от ЗАНН.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител П. И. К. и свидетеля Д. Д. П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – писмо УРИ 226р-28499/01.07.2025г. на зам. *** 02 РУ- СДВР, писмо рег. №226р-18705/29.05.2025г. на *** сектор „Пътна полиция“ – Плевен, плик *** №5300716840880, писмо УРИ 226р-18705/02.02.2025г. на *** 02 РУ – СДВР, докладна записка УРИ 226р-18706/02.05.2025г., писмо рег. №316р-11433/26.03.2025г. на *** сектор ПП-Плевен, писмо УРИ 226р2 9680/03.2025г. на зам. *** 02 РУ-СДВР, писмо рег.№316р-4137/28.01.2025г., покана за съставяне на АУАН, декларации по чл.188 от ЗДвП – 2 броя, справка за нарушител/водач, справка по история за ПС с рег. № ***, снимка №120ССВ4/0139268 от 17.01.2025г. – 2 броя, справка нарушител/водач, протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система АТСС СПУСК ARH CAM S1 с номер 120ccb4 с рег. №316р-4842/31.01.2025г. – 2 листа, Заповед рег. №316з-5040/23.10.2024г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, протокол рег. №316р-37597/25.10.2024г., Заповед №8121з-931/30.08.2016г., Заповед №8121з-172/29.02.2016г., Заповед №8121з-205/27.02.2018г., Протокол от проверка №148-СГ-ИСИС/28.10.2024г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. От показанията на актосъставителя К. и свидетеля П. се установява, че на 17.01.2025г. в 12:36 часа на път I-3 при км 108+675, извън населено място, е бил заснет с АТСС СПУСК ARH CAM S1 лек автомобил „Мерцедес АМГ“ с рег. № *** със скорост 127км/час след приспаднат толеранс с посока на движение към гр.Плевен. Според актосъставителя К. и свидетеля П. нарушението е било установено и заснето с АТСС СПУСК ARH CAM S1. В тази насока са и приобщените като писмени доказателства по делото справка по история за ПС с рег. № ***, снимка №120ССВ4/0139268 от 17.01.2025г. – 2 броя, справка нарушител/водач, протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система АТСС СПУСК ARH CAM S1 с номер 120ccb4 с рег. №316р-4842/31.01.2025г. – 2 листа, Заповед рег. №316з-5040/23.10.2024г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, протокол рег. №316р-37597/25.10.2024г., Заповед №8121з-931/30.08.2016г., Заповед №8121з-172/29.02.2016г., Заповед №8121з-205/27.02.2018г., Протокол от проверка №148-СГ-ИСИС/28.10.2024г.

От показанията на актосъставителя К. се установява, че същият е изпратил покана на собственика на лекия автомобил с марка „Мерцедес АМГ“ с рег. № *** Т. И. Д., която не се явила и не е попълнила Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която да посочи кое лице е управлявало автомобила и да представи копие на СУМПС на същото лице. Според свидетеля П. за извършеното нарушение - управление на МПС с превишена скорост, бил съставен АУАН от актосъставителя К.. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с установеното от тях управление на автомобила със скорост от 127 3 км/ч. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д. в нарушение, което не е извършил. В процесния АУАН липсва възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за управление на автомобила с превишена скорост, липсва и писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу тези констатации. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Д. не е доказал, че управляваният от него автомобил се е движил с разрешена скорост.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Т. И. Д. е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, но незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл. 182 ал.5 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория „Б“ за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а по скоростен път 120 км.ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.В процесния случай по безспорен начин се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви, че процесният лек автомобил се е движил извън населено място със скорост 127 км/ч., т.е. с 37 км/ч над допустимата скорост. Съгласно чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за превишаване на разрешената скорост от 31 до 40км/час извън населено място, а според ал.5 на същия член при системно нарушение по ал. 1, т. 4 - 5 и 6, ал. 2, т. 4 6, - 6 и ал. 3, т. 4 - 6, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съобразно приложената от административнонаказващия

4 орган санкционна норма на чл. 185, ал.5 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.4-6, ал.2, т.4-6 и ал.3, т.4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011 година и цели санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява МПС със скорост над разрешената.

Според легалното определение, въведено с § 1, т.62 от ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече път в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Логическият и граматически анализ на тези две правни норми, разгледани поотделно и в съвкупност и съпоставени с разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, по мнение на съда, налагат еднозначен извод, че санкцията по чл.182, ал.5 от ЗДвП следва да намери приложение единствено и само, когато водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал.

3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който му е наложено наказание за такова нарушение. Очевидно, идеята на законодателя е да бъдат наказани значително по-строго водачи, които извършват нарушения по чл.21 от ЗДвП, при по-съществено превишаване на разрешената скорост на движение, при това системно, а не всички такива нарушения. При извод в противен смисъл, не намира логично обяснение факта, че законодателят е посочил в нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, при това изчерпателно, категория нарушения, при които водачът подлежи на санкциониране в условията на системност. В такава хипотеза, според настоящия съдебен състав и при сравнителен анализ с подобни правни норми, законодателната техника би била различна, например: „Когато нарушението по предходните алинеи е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.

Настоящата редакция на нормата на чл. 182, ал.5 от ЗДвП обаче не е такава, поради което, при санкциониране за системност, не следва да бъдат вземани предвид нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и, ал. 3, т. 4-6 на чл.182, от ЗДвП, независимо от това, дали са три или повече в едногодишния срок от влизането в сила на първото наказателно 5 постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за такова нарушение.

Този извод, отнесен към конкретния случай указва, че за да бъде наказан жалбоподателят Д. по реда на чл.182, ал.5 от ЗДвП, следва да е установено, че към датата на последното нарушение - 17.01.2025г. той е наказван три или повече пъти, с влезли в сила наказателни постановления или електронни фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и, ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от 17.01.2024 година.

Внимателния прочит и анализ на приобщените към административнонаказателната преписка писмени доказателства - справка за нарушителя Т. И. Д., се установява, че същият е санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и такива по чл.21 от ЗДвП. Действително от приобщената като писмено доказателство по делото справка за нарушител се установява, че жалбоподателят Д. е санкционирана с Електронен фиш серия К, № 8622157 от 1.02.2024г., влязъл в сила на 15.03.2024г. за нарушение по чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, с Електронен фиш серия К, № 8865823 от 22.03.2024г., влязъл в сила на 9.04.2024г. за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, с Електронен фиш серия К, № 8881949 от 27.03.2024г., влязъл в сила на 12.03.2024г. за нарушение по чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП и с Електронен фиш серия К, № 875886 от 7.04.2024г., влязъл в сила на 27.04.2024г. за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП. Т.е. в посочения по-горе едногодишен срок от 17.01.2024г. до 17.01.2025г., жалбоподателят е бил наказван за нарушения по ал. 1, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП с посочените по-горе електронни фишове.