Решение № 141 от 24.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Перник, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500110 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1069 / 21.11.2025г. по гр.д.№ 1785/2025 г. по описа на РС-Перник съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 срещу Агенция „Пътна Инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089 иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1354,31 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета № *** и ликвидационни разходи за определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 20.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца пред РС-Перник „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявеният иск да бъде уважен. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установяват всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск. Поддържа, че за да отхвърли исковата претенция, районният съд е приел, че по делото се установява „случайно събитие“, което изключва отговорността на ответника, в каквато връзка не били наведени доводи в отговора на исковата молба.

Поддържа, че по делото не са налице данни за периода от време, през който 1 установеният на пътното платно предмет- автомобилна гума- не е бил отстранен от същото, както и че съдът е изградил решаващите си изводи в тази връзка върху предположения. Навежда доводи, че съгласно ЗП и ППЗДвП ответникът е институцията, която следва да взема своевременно мерки за отстраняване на препятствията на пътното платно и за осигуряване на условия за безопасно движение.

Претендира разноски. В законоустановения срок от ответника по жалбата е постъпил отговор, с която се моли първоинстанционното решение да бъде потвърден като правилно и законосъобразно, постановено при задълбочен анализ на доказателствата по делото. Претендират се разноски.

Третото лице- помагач на страната на въззиваемия-ответник: „Автомагистрали“ ЕАД, депозира становище за неоснователност на жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което съдът не намира за необходимо отново да ги преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК, касаещо фактическата обстановка, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

След преценката на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т.

2 от КЗ във вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец, заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца, както и размера на дължимото 2 обезщетение, и предпоставките на чл. 49 от ЗЗД-вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие на противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

Ищецът твърди, че на 28.04.2020 г., при движение по АМ „Струма“ край с. ***, водачът Й.Т. преминал с автомобил „Шкода Октавия“, рег. № *** през необозначен и необезопасен предмет (гума) на пътното платно. В резултат по автомобила били причинени материални щети по автомобила, застрахован при ответното дружество със застраховка с „Каско +“, валидна в периода 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., като повредите били подробно описани в уведомление за щета и опис-заключение по преписка № ***. На увреденото МПС бил извършен ремонт, възложен на „ЕКСПЕРТ СЕРВИЗ СОФИЯ“ АД, за което била е издадена фактура за 1339,31 лв. с ДДС, изплатена от застрахователя на 19.06.2020 г. Изложени са съображения, че с плащането за ищеца се породило правото на регресен иск спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за сумата от 1354,31 лв. (вкл. 15,00 лв. ликвидационни разходи), доколкото по силата на чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът бил отговорен за поддържане на пътищата. На ответника била изпратена регресна покана, но последният не е изплатил дължимата сума. При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1354,31 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета № *** и ликвидационни разходи за определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 20.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърденията за наличие на необозначен и необезопасен предмет (гума) на пътя, както и причинно следствена връзка между него и претърпените от автомобила вреди. Оспорва предпоставките за суброгация и валидността на извършеното плащане. Позовава се на липсата на протокол за ПТП, изготвен от органите на Пътна полиция, с който да се установи мястото на произшествието, наличието на препятствие (гума) на пътното платно, конкретният механизъм на ПТП и действителните щети по автомобила.

Оспорва начина на изчисляване стойността на вредите, респ. стойността на необходимите разходи за ремонт. Посочва, че не е ясно при какви условия е станало ПТП (скорост, част от денонощието, лента на движение и др.). В тази връзка в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на ПТП с нарушението на правилата за движение по чл. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП досежно избора на подходяща скорост, адекватната реакция при възприемане на пътната обстановка, съответно – спиране или намаляване на скоростта при възникване на опасност. Поддържа, че дори 3 на пътния участък да е имало гума, възникването на препятствието не може да се вмени във вина на ответника и същото представлява случайно събитие, като в тази връзка цитира съдебна практика.

С определение от 10.06.2025 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника дружество „Автомагистрали“ ЕАД и е приел за съвместно разглеждане в производството предявения от ответника обратен иск.

В срока за отговор третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД изразява становище за допустимост, но неоснователност на главния и на обратния иск.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че по делото не са спорни фактът на настъпването на ПТП с участието на л.а. „Шкода Октавия“, рег. № ***, застрахован при ищцовото дружество, както и че участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Приел е за установено, че ПТП е настъпило на 28.04.2020 г., при движение по АМ „Струма“ край с. ***, като водачът Й.Т. преминал с автомобил „Шкода Октавия“, рег. № *** през необозначен и необезопасен предмет (гума на ТИР) на пътното платно, в резултат на което по автомобила били причинени материални щети – предна броня, ляв халоген, десен халоген, маркуч течност за чистачки, теч на антифриз, радиатори. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, в т.ч. и заявеното от св. Т. при разпита му, съдът е приел, че се касае за случайно и внезапно попаднал предмет на пътното платно, който се е появил на магистралата непосредствено преди настъпване на ПТП, като в тази връзка подробно е анализирал изложеното от свидетеля, че при шофиране с разрешената скорост при спазване на ограниченията внезапно забелязал необозначена гума от ТИР в лявата лента на пътното платно, която не успял да избегне, вследствие на което настъпило ПТП, като на около едва 400-500 метра напред забелязал спрял ТИР, чийто водач сменял гума и около него имало полицаи. Той разпознал, че гумата на пътя е от този ТИР, тъй като лично видял как водачът подменя гумата. Тъй като автомобилът, управляван от свидетеля, можел да се движи на собствен ход, не бил съставен протокол за ПТП от служителите на полицията.

Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на пар. 1, т. 19 ППЗДвП се сочи, че "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че на пътното платно е имало предмет, който представлява препятствие по смисъла на цитираната разпоредба и именно този предмет – гума на ТИР, е причина за настъпилото ПТП. Съобразно установеното в съдебната практика, 4 при повреждане на автомобил или телесната цялост на пострадало лице в резултат на сблъсък с намиращ се на пътя предмет държавата в лицето на АПИ (съответно общината, ако пътят е общински) отговаря на основание чл. 49 ЗЗД – за неизпълнение на задълженията на наети от нея лица. В такъв случай се поставя въпросът дали ответникът е имал обективно достатъчно време да установи наличието на предмета на пътя, за да реагира и да го отстрани. В съдебната практика се застъпва становището, че е налице случайно събитие, ако предметът е изпаднал от движещия се непосредствено отпред автомобил, защото при тези условия АПИ не би бил в състояние да реагира своевременно.

Такъв е и конкретният случай. Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи, че възражение в този смисъл не е било въведено своевременно от ответника, доколкото от подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответната агенция изрично навежда довод, че самокатастрофирането на застрахования при ищеца лек автомобил се дължи на случайно събитие. При това съдът намира, че по делото не се установява неизпълнение от страна на ответника на вмененото му задължение за поддържане на пътя, тъй като процесното ПТП е настъпило в резултат на случайно събитие – изпаднала гума от ТИР от непосредствено движещ се пред застрахования лек автомобил камион, през която е преминал лекият автомобил и вследствие на което са му причинени процесните щети.

Константно в съдебната практика като "случайно събитие“ се приема обстоятелство, което е непредвидимо, има извънреден характер, липсва предвидима закономерност за осъществяването му или се осъществява по такъв начин, че длъжникът, макар и да полага усилия да престира надлежно по договорно правоотношение, не може да го избегне. Доколкото случайното събитие е непредвидимо, то същото е и непредотвратимо. В случая вредоносният резултат е произтекъл именно от такова случайно събитие – намираща се на пътното платно гума на ТИР от движещо се непосредствено пред увредения лек автомобил превозно средство, като посочената причина за настъпване на произшествието има случаен, извънреден характер и по преценка на съда същата не би могла да бъде предвидена и предотвратена.