Определение № 26508 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26508 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110112282 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 12282/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от М. И. В. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, като се в твърди, че на 01.12.2025 г., около 22:00 ч. в гр. София, ул. „Чепинско шосе“ с посока на движение от кв.

„Малашевци“ към село Чепинци се бил движел микробус „Ивеко“, модел „50Ц17“, рег. № ......., който бил управляван от К.И.. Поддържа, че в района на ***, водачът бил предприел маневра завой наляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като бил навлязъл в лентата за насрещно движение и отнел предимството на правомерно движещият се автомобил „БМВ“, модел „320Д“, рег. № .........., който бил управляван от Д.М., като било настъпило ПТП, за което бил съставен констативен протокол. Навежда доводи, че в следствие на ПТП-то, като пътник в микробуса, била претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от претърпени наранявания от открита рана по окосмената част на главата. Излага съображения, че след инцидента била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като имала силно главоболие, световъртеж, кървяща рана на скалпа. Твърди, че след обработването на раната хирургически, била освобедена за домашно лечение, като били дадени насоки за спазване на режим без физическа активност и натоварване. Поддържа, че в следствие на нараняването е изпитвала непрекъснати болки в главата, които не се повлиявали от медикаментозно лечение, а освен това имало замайване и световъртеж, което довело до хронично безсъние и панически реакции, както и загуба на ориентация в пространството. Инвокира доводи, че освен чисто физическите болки, имало и 1 предизвика психологически дискомфорт, като всичко това пречело на самообслужването в битов и хигиенен план, поради което имала нужда от чужда помощ. Излага съображения, че получената рана е била болезнена и при хирургичната обработка, като била загрозила външният й вид, а освен това за дълъг период от време била спряла обичайните си активности, като изпитвала и страх и уплаха от случилото се, като сочи, че физическите болки били в рамките на около 45 дни, а психическите травми продължавали и понастоящем. Твърди, че към момента на инцидента гражданската отговорност на виновния водач на микробус „Ивеко“, модел „50Ц17“, рег. № ....... е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/22/125000641433, с период на застрахователно покритие до 24.02.2026 г. Поддържа, че е сезирал застрахователя с искане за определяне на застрахователно обезщетение с писмена претенция от 12.01.2026 г., но въпреки това повече от три месеца липсвало произнасяне от застрахователя, като същият бил изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва от посочената дата. Навежда доводи, че справедливият размер на застрахователното обезщетение е в размер на 5000,00 евро. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдените болки и страдания, както и допускането на СМЕ и САТЕ по задачи поставени в искова молба, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията се оспорва. Твърди, че не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но оспорва механизма на процесното ПТП. Поддържа, че водача на микробуса не бил виновен за ПТП-то, като не го бил управлявал с несъобразен скорост, като не бил извършил и други нарушения на ЗДвП. Навежда доводи, че вината за ПТП-то било изцяло на водача на автомобил „БМВ“, модел „320Д“, рег. № .........., което обосновава. Прави възражение за съпричиняване, както с оглед поведението на водача на лекия автомобил, така и с оглед поведението на ищцата, като сочи, че същата била пътувала без поставен обезопасителен колан, съответно била пътувала права или не била заела определеното място в превозното средство. Излага съображения, че липсвала причинноследствена връзка между механизма на ПТП-то и уврежданията, които твърди, че е претърпяла ищцата. Инвокира доводи за недоказаност на твърдените неимуществени вреди.

Твърди, че претенцията е предявена в завишен размер. Поддържа, че не дължал мораторна лихва, тъй като главният иск бил неоснователен, съответно аргументира, че ако се дължала лихва, то следвало да се съобразят правилата на чл. 496 и чл. 497 КЗ, като вземането се дължало от по-късен момент от твърдения от ищеца. Прави доказателствени искания за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с механизма на ПТП-то, както и допускането на заключенията на СМЕ и САТЕ по задачи поставени в исковата молба, както и по реда на чл. 186 ГПК да се изиска информация от ТП на НОИ дали процесната злополука е декларирана като трудова, съответно да се изиска административната преписка, както и по реда на чл. 190 ГПК Да се задължи ищеца да посочи кой е бил негов работодател към момента на ПТП-то. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове се правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се 2 урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

С оглед на горното, съдът намира, че ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно – очертаните материални предпоставки за възникването на твърдяното от него право, както и размера на претърпените имуществени вреди, а ответника носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е заплати претендираното обезщетение. По отношение на възражението за съпричиняване (т. нар. компенсация на вини – compensatio culpae) – ответникът следва да установи пълно и главно обстоятелствата на които основава възражението си.

Между страните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) на 01.12.2025 г., около 22:00 ч. в гр. София, ул.

„Чепинско шосе“ с посока на движение от кв. „Малашевци“ към село Чепинци се бил движел микробус „Ивеко“, модел „50Ц17“, рег. № ......., като било настъпило ПТП с автомобил „БМВ“, модел „320Д“, рег. № .........., който бил управляван от Д.М.; 2) към датата на ПТП-то гражданската отговорност на водача на микробус „Ивеко“, модел „50Ц17“, рег. № ....... е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/22/125000641433, с период на застрахователно покритие до 24.02.2026 г.

Съдът счита, че следва да допусне представените искова молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне поисканото заключение на СМЕ и САТЕ по задачите формулирани в исковата и отговора на исковата молба.

Доказателственото искане е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, а с оглед предмета на правния спор и разпределената доказателствена тежест се явява и относимо и необходимо.

По отношение на доказателствените искания на ищеца и ответника за допускането събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че същите са направени своевременно, поради което са процесуално допустими, като не попадат в абсолютните или относителни забрани по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК. В тази връзка с оглед разпределената доказателствена тежест, настоящият съдебен състав намира, че искането на ищеца за допускането събирането на гласни доказателствени средства се явява и относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

На следващо място, съдът намира, че макар и доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства – препис от процесната застрахователна полица, да е направено своевременно, т.е. да е процесуално допустимо, то с оглед отделянето на спорното от безспорното, искането се явяване не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира, че доказателственото искана на ответника по реда на чл. 186 ГПК е направено своевременно, поради което същото е процесуално допустимо, но е неотносимо към предмета на правния спор, поради което същото следва да бъде оставено без уваженое.

3

По отношение доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да посочи, кое лице е му е било работодател към датата на ПТП-то, настоящият съдебен състав намира, че искането е процесуално недопустимо, тъй като по реда на чл. 190 ГПК може да се задължава страна единствено да представи писмени доказателствени средства, каквито не са посочени в процесното доказателствено искане. Ето защо, съдът намира, че следва да остави искането без уважение.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 08.10.2026 г. от 11:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 01.12.2025 г., около 22:00 ч. в гр. София, ул. „Чепинско шосе“ с посока на движение от кв. „Малашевци“ към село Чепинци се бил движел микробус „Ивеко“, модел „50Ц17“, рег.

№ ......., като било настъпило ПТП с автомобил „БМВ“, модел „320Д“, рег. № .........., който бил управляван от Д.М.; 2) към датата на ПТП-то гражданската отговорност на водача на микробус „Ивеко“, модел „50Ц17“, рег. № ....... е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/22/125000641433, с период на застрахователно покритие до 24.02.2026 г.