Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2421 от 18.06.2018, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 997/2018
Вид
Решение № 2421
Подписан
18.06.2018
Състав
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА КЪРПАЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н И Е № 2421 гр. Пловдив, 18.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА ПЕТРОВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 997 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу И.Д.Д., с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 131,75 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2013 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.11.2017 г.; сумата от 13,92 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.09.2014 г. – 19.11.2017 г.

Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, който се твърди да е топлоснабден. Поддържа, че за процесния период от 01.11.2013 г. до 30.04.2017 г. била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение „Техем Сървисиз” ЕООД, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 145,67 лв., включваща главница за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2017 г. в размер на 131,75 лв., както и обезщетение за забава в размер на 13,92 лв. за периода 02.09.2014 г. – 19.11.2017 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, поради което и бил предявен настоящият иск.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна И.Д.Д., чрез адв. Л.Л., със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Ответникът твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което бил ненадлежна страна и моли за прекратяване на производството като недопустимо. Освен това, поддържа, че процесният имот – обект *, на адреса в гр. **********, не бил топлоснабден – в имота нямало отоплителни тела, нито монтирани средства за дялово разпределение. Посочва, че имотът не бил част от етажната собственост, бил със самостоятелен вход и не участвал в общите части на сградата. Прави възражение за погасяване по давност на предявената искова претенция за главница периода от 01.11.2013 г. до 20.11.2014 г., както и за обезщетение за забава за периода 02.09.2014 г. – 20.11.2014 г. Възразява производството по делото да е допустимо, предвид наличието на друго дело – гр.д. № 8695 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XXI граждански състав, което имало за предмет част от периода, за който се претендира да е доставена топлинна енергия, а именно – 01.12.2013 г. – 30.04.2016 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 18372 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XV граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 11136/21.11.2017 г. В заповедта изрично е упоменато, че задължението е формирано след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, съгласно чл.154 ЗЕ. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. В законовия едномесечен срок, след изричните указания на съда, заявителят е депозирал искова молба за установяване на вземанията си по процесната заповед. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

Не е основателно възражението на ответника за частична недопустимост на предявения иск, поради наличие на друго висящо дело за същите суми. Предмет на настоящото производство е претенцията на ищцовото дружество за отдадена топлинна енергия – сградна инсталация, за периода от

01.11.2013 г. до 30.04.2017 г. за обект, находящ се в гр. **********. В действителност, установи се, че е налице и друго дело между същите страни – гр.д. № 8695 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XXI граждански състав, с предмет доставената топлинна енергия – сградна инсталация за същия обект, за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. От приложеното към исковата молба препис – извлечение (л.4), удостоверяващо конкретните периоди, за които се претендира топлинната енергия по настоящото дело, както и от представеното от ответника препис - извлечение (л.77), приложено към исковата молба по гр.д. № 8695 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, XXI граждански състав, се установява, че не е налице съвпадение на конкретните периоди за претендираните суми, макар и общият период формално да съвпада. Предмет на настоящото дело са сумите за доставена топлинна енергия от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г. (изравнителна сметка), от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г., от 01.03.2015 г. до 31.08.2015 г. и от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. Процесните периоди се потвърждават и от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена. Предмет на гр.д. № 8695 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XXI граждански състав, са сумите за доставена топлинна енергия за следните периоди: от 01.12.2013 г. до 31.12.2013 г., от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г., от 01.09.2015 г. до 30.04.2016 г., както и от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. – изравнителна сметка. От това следва, че не е налице идентичност между исковите претенции по двете дела, поради което и не е нарушена разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150, ал.1 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия в сградната инсталация през процесния период, ответникът да е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр.**********, както и ищецът да е изправна страна по договора и размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**********, ответникът е придобил собствеността върху магазин № * с площ от 49,41 кв.м., находящ се в гр. ********** (процесния обект), в подблоковото пространство на сградата, както и съответните за този обект идеални части от общите части на сградата.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ********** се установява, че ответникът и съпругата му са прехвърлили собствеността върху имота, ведно с съответните идеални части от общите части на сградата, на техния *** – Б. И. Д., като са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху процесния недвижим имот. Поради това, в качеството си на титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот, ответникът е придобил качеството на потребител съгласно посочената по-горе разпоредба.

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е потребител на топлинна енергия за сградна инсталация, предвид обстоятелството, че имотът не бил функционално свързан със сградата.

Както се посочи по-горе, ответникът ползва както самостоятелния обект, така и съответен процент от общите части на сградата. Поради това следва и да отговаря за отдадената в сградната инсталация топлинна енергия. Претенцията на ищеца за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е насочена към всички етажни собственици, доколкото топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, отоплява общите части (вътрешната част на сградата), които са съсобствени между всички етажни собственици. Фактът, че ответникът не потребява топлинна енергия за отопление на обекта, не би могъл да освободи етажния собственик от заплащането на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и отопляваща общите части на сградата. Доколкото ответникът е титуляр на вещно право на ползване, за него важат същите съображения.

В действителност, по делото е представено удостоверение с изх. № *********, издадено от Община Пловдив, видно от което няма жилищна сграда с административен адрес ул. *********. Установява се обаче, че в сграда с идентификатор № ********* с административен адрес гр. ********* има шест обекта в западната част на сградата с предназначение „за търговия”, с административен адрес: ул. *********. Така установените обстоятелства не разколебават извода на съда за дължимост на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Фактът дали на даден административен адрес е разположена една жилищна сграда и дали даден самостоятелен обект има самостоятелен вход е ирелевантен за настоящия казус. По делото се установи от представените титули за собственост, а също и от кадастралната схема на обекта, че последният е ситуиран в сграда № *, построена в поземлен имот с идентификатор № *********, независимо, че е отразен с административен адрес, различен от този на сградата.

На следващо място, по делото се установи от приета съдебно-техническа експертиза, приета по делото като неоспорена от страните, че през процесния период от 01.11.2013 г. до 30.04.2017 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок, в който се намира и обектът – магазин на ул. *********, е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. В процесния период в магазина не е имало отоплителни тела и тръбни разводки до същите за тяхното захранване.

Обектът не е функционално свързан с абонатната станция на ищцовото дружество; не са констатирани видими елементи от сградната инсталация; в имота не се ползва топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за БГВ. За имота се начислява само топлинна енергия за сградна инсталация, пропорционално на разпределената за отопляемите обекти от етажната собственост, съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От изложеното следва, че макар и процесният имот да не е топлоснабден и през него да не преминават отоплителни тела, доколкото последните се намира в сграда, в режим на етажна собственост, която е била топлоснабдена за процесния период, то и титулярът на вещно право на ползване на обекта, в този число и на идеални части от общите части на сградата е задължен да заплаща разпределена топлинна енергия за сградна инсталация.

Затова предявеният иск е доказан по своето основание. За установяване на размера на исковата претенция по делото е приета ССчЕ – л.99. Видно от нейното заключение за процесния период от 01.11.2013 г. до 30.04.2017 г. стойността на разпределената топлинна енергия възлиза на общо 131,75 лв.