Решение № 3753 от 12.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3753 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20263110100244 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от „А.П.С Б. Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ No **, ап.** срещу А. С. П., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „О.П. П.“ No **, ап.**, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.

415 ГПК във вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка с чл.9 ЗПК и чл. 33 ЗПК, с които се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че А. С. П., ЕГН ********** дължи на „А.П.С Б. Б.” ЕАД, ЕИК ******** сумите както следва:

- сумата от 511,29 евро /1000 лева/, представляваща дължима главница по договор за кредит No *****/27.02.2020 г., сключен между А. С. П., ЕГН ********** и „С. К.“ ООД, като същото е прехвърлено в полза на „А.П.С Б.

Б.” ЕАД, ЕИК ******** с рамков договор за покупко продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 140,24 евро /274,28 лв./, представляваща договорна възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит No *****/27.02.2020 г., сключен между А. С. П., ЕГН ********** и „С. К.“ ООД, като същото е прехвърлено в полза на „А.П.С Б. Б.” ЕАД, ЕИК ******** с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., 1 начислена за периода от 27.02.2020 г. до 27.02.2021 г.;

- сумата от 189,31 евро /370,27 лева/, представляваща дължима лихва за забава за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2025 г. вкл. като за горепосочените суми е налице издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. No 2968/2025 г. по описа на РС – Варна В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява , че между „С. К.“ ООД и ответника е сключен договор за кредит No ***** от 27.02.2020 г. по електронен път, по силата на който заемодателя „С. К.“ ООД е предоставил на заемателя сумата от 1000 лева, а заемателят се е задължил да я върне в срок до 21.02.2021 г. на 12 броя месечни вноски от по 81,64 лева.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,19 %. Заявява, че дори и да се приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то същият по своето естество е реален такъв и с получаване на паричната сума, се счита сключен. Посочва, че не са изпълнени задълженията от страна на кредитополучателя, в уговорения срок. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „С. К.“ ООД прехвърля на „А.П.С Б. Б.‘ ЕООД всички вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. С Приложение No 1 били прехвърлени и вземанията към ответника. Твърди, че е уведомил ответника за извършената цесия. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски, включително и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва наличието на валидно сключен договор като твърди, че такъв не е сключван нито по електронен път, нито на хартиен носител. Оспорва да е получавал сумата от 1000 лева като твърди, че разписката не доказва получаване. Оспорва да е уведомен за извършената цесия. Заявява, че уведомлението не изхожда от цедента, а от цесионера като липсва представено пълномощно в полза на последния да извършва надлежно уведомяване. В условията на евентуалност, релевира възражения за нищожност на договора за кредит, доколкото ГПР е с невярна стойност като същата е по-малка от действително прилаганата.

Поради това, счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност, но не и на останалите акцесорни вземания – възнаградителна лихва и лихва за 2 забава. Счита, че предвидената в договора неустойка не изпълнява предвидените й законови функции – обезпечителна, обезщетенителна и санкционна. Посочва, че неустойката е включена в погасителния план и същата е пет пъти по-голяма от възнаградителната лихва. Твърди, че предвидената неустойка представлява скрита печалба и с нея се заобикаля правилото на чл. 33 ЗПК. Заявява, че предвидената неустойка следва да фигурира в ГПР, а в настоящия случай не е така. Уточнява, че представения документ „разписка“, не доказва получаване на сумата, тъй като не е подписан от ответника. Прави възражение и за погасяване на задълженията по давност.

Моли за отхвърляне на исковите претенции, а в условията на евентуалност за уважаване единствено на претендираната главница.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и относимите правни норми, намира от фактическа и правна страна, следното:

Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени в срок, с оглед датата на исковата молба, вследствие връчване на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и констатацията на длъжностното лице, че лицето не живее на адреса и имат за предмет вземанията посочени в заповедта. Спазена е и разпоредбата на чл.

415, ал.5 ГПК като в този смисъл е и определение № 2347 от 14.05.2026 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 743/2026 г., което настоящия състав изцяло споделя. Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед предмета на предявените претенции, в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор за кредит, включително че е изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информация за кредита на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, че е получил съгласието на потребителя за сключване на процесния договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; уведомяване своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и че му предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя; че ответникът е условил сумата по кредита; основанието за начисляване на договорна лихва и размер на същата; изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна лихва в 3 претендирания размер; валидно сключен договор за цесия; 6/ съобщаване на цесията на длъжника от предишния кредитор или наличие на валидно упълномощаване на цесионера, настоят ищец, да съобщи за извършената цесия.

Първият спорен между страните въпрос е този дали е налице валидно възникнало между тях облигационно правоотношение, съобразно действащата в страната нормативна уредба. В приобщеното ч. гр. д. № 2968/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, а и в исковото производство, е представен и приет като писмено доказателство договор за паричен заем К. № *****/27.02.2020 г. От същият се установява, че предоставеният кредит е в размер на 1000 лева, платими чрез дванадесет погасителни вноски в размер на по 218 лева като лихвеният процент е 40.05%, а годишния процент на разходите – 48,19 %. Отразено е, че общият размер на всички плащания възлиза на 1274,28 лева. Срокът на издължаване е 12 месеца. В договора е посочено, че заемателят се задължава в три дневен срок да представи обезпечение, по начина и реда, посочени в чл. 33, ал.1 от Общите условия – поръчител или банкова гаранция като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1341,72 лева, която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно включения в настоящия договор погасителен план. Следователно, а и видно от договора, неустойката е част от погасителния план.

От представените общи условия, раздел пети „Процедура по одобрение и кандидатстване за заем“, разписани в чл. 6 до чл. 18, се установява начина на отпускане на паричен заем. Съгласно чл. 2 от приложените Общи условия на "С. К." ООД за заеми "К.", заемодателят отпуска на заемателя паричен заем, съгласно действащото българско законодателство. Заемодателят е длъжен да предостави на отсрещната страна по договора уговорената сума за ползване, а заемателят да я върне в уговорените размер, начин и срокове. Отпускането на заем "К." се извършва въз основа на договор за заем, сключен по условията и реда на ЗПФУР под формата на електронен документ, съгласно ЗЕДЕУУ.

Съгласно чл. 6 от ОУ кандидатстването за заем, когато същото се осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт, на адрес: c...., на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на 4 заемодателя. Искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва лично от заемателя. При кандидатстване за заем, заемателят е длъжен да предостави всички, посочени във формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт, както и да посочи желания начин на изплащане на отпусната заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка или чрез системата на "Изи Пей" (чл. 8 от ОУ).

Заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем.

Съгласно чл. 10 от ОУ заемателят е длъжен да се запознае с ОУ и СЕФ, преди да продължи с кандидатстването за заем. Заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, ОУ, като заедно със СЕФ, трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона "изпрати", заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените документи, при условията, при които те са му предоставени (чл. 11 от ОУ). Съгласно чл. 13 от ОУ заемодателят потвърждава (или респективно отказва) сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение (SMS) на декларирания от заемателя телефонен номер. При одобрение на сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и ОУ във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация (чл. 18, ал. 1 от ОУ).

Заемната сума се предоставя на заемателя чрез нареждане по банков път на декларираната от заемателя за целта банкова сметка или чрез превод по системата за разплащане "Изи Пей". Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя. Страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчни подписи на страните съгласно чл. 13 ЗЕДЕУУ (чл.

20, ал. 2 от ОУ). Съгласно чл. 22 от ОУ в случаите на кандидатстване чрез интернет портала на заемодателя или трето лице партньор за изпълнение на договора от страна на заемодателя се счита изпълнението кумулативно на: изпращане на договора за заем на електронната поща на заемателя и захранването на декларираната банкова сметка на заемателя или изплащането 5 чрез алтернативна платежна система на договорената сума от страна на заемодателя.

По делото липсват доказателства, които да установяват, че е налице одобрение на подаденото заявление от страна на А. С. П..

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече. Особеното при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние е, че както преддоговорните отношения, така и самото сключване на договора, се осъществява чрез използване на средствата за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, доставчикът следва да докаже както, че е изпълнил задълженията си да предостави необходимата информация на потребителя и е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2, но така също и изразеното от потребителя съгласие за сключване на договора. Според ал. 2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ.

Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6ab9529-9f13-4932-a323-2910cdf113e7