Определение № 609 от 24.08.2020, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 609

24.08.2020 г.

Окръжен съд – Бургас

Град Бургас

III въззивен наказателен състав

На 24.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20202100600899 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК и е образувано по повод частен протест на Районна прокуратура – Бургас против протоколно определение от 21.07.2020 г., постановено по НОХД № 1478/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248, ал.5 от НПК, първостепенният съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 1478/2020 г. и е върнал делото на Районна прокуратура – Бургас заради допуснати съществени процесуални нарушения.

Прокуратурата протестира определението като незаконосъобразно и необосновано, като в частният протест излага подробни аргументи за това и иска неговата отмяна.

В писмено становище, резервният защитник на подсъдимия П. П. изразява съгласие с доводите на първоинстанционният съд и моли въззивния съд да потвърди атакуваното съдебно определение като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на атакуваното съдебно определение, като взе предвид наведените от прокуратурата доводи срещу него, като се запозна с материалите от ДП № 689/2018 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР – Бургас, пор. № 2453/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, приложено към делото, в 1 пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Съдебното производство по НОХД № 1478/2020 г. по описа на РС – Бургас е образувано по внесен на 15.04.2020 г. в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас против подсъдимия П. Г. П. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и за две престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, както и против подсъдимия П. Д. Г. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и за две престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.

130, ал.1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 247а, ал.2, т.1 от НПК съдията – докладчик е насрочил разпоредително заседание, на което страните по делото да обсъдят и дадат своите становища по въпросите, посочени в чл.

248, ал.1 от НПК.

В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, след изслушване на страните, съдът е приел, че при изготвянето на обвинителния акт, са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са ограничили процесуалните права на подсъдимите, поради което е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК и е постановил делото да се върне на прокуратурата за отстраняването им.

В мотивите към атакуваното определение, първоинстанционният съд е посочил, че е налице неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт относно това, на колко и на кои лица подсъдимите са нанесли удари. Според районният съд, изясняването на тези въпроси е от значение за индивидуализацията на наказанията, ако подсъдимите бъдат признати за виновни. На следващо място, първостепенният съд е посочил, че в обвинителният акт липсва описание на действията на всеки един от подсъдимите, които прокуратурата приема за извършени като част от общата съучастническа дейност по нанасяне на телесни повреди по хулигански подбуди; по отношение на подс. П. не ставало ясно и дали описаните му действия по отношение на пострадалия Р. се примат като изпълнително деяние на престъплението по чл. 325 от НК или по чл. 131 от НК. В обобщение, решаващият съд е приел, че е налице неясно очертаване на предмета на доказване, което пречи дори и на съда да разбере, кои факти ще бъдат изследвани и кои ще подлежат на доказване.

2

Настоящият въззивен състав намира частният протест, с който е сезиран, за процесуално допустим. Той е подаден в срока, посочен в чл. 342, ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІІ от НПК – съгласно разпоредбата на чл. 249, ал.3 от НПК на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл. 248, ал.1 т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият. Частният протест е подаден от компетентната прокуратура, която има правен интерес от проверката и евентуалната отмяна на атакувания съдебен акт.

Разгледан по същество, частният протест се явява основателен.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първостепенния съд, че при изготвяне на обвинителния акт прокуратурата е допуснала процесуално нарушение, което е съществено, тъй като затруднява правото на защита на подсъдимите, както и работата на съда по установяване и доказване на съставомерните факти и обстоятелства по делото.

Липсват основания да се приеме, че в обвинителния акт има неяснота досежно това, на колко и на кои лица подсъдимите са нанесли удари, както приема районният съд. Доколкото прокуратурата претендира, че инкриминираното деяние е извършено от двамата подсъдими не само в съучастие помежду им като съизвършители, но и в съучастие с още две лица, по отношение на които наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, както и че действията и на четиримата са били насочени не само към пострадалите З. и Р., но и към други лица, логично и правилно е в обстоятелствената част на обвинителния акт да намери отражение цялата инкриминираната престъпна деятелност, доколкото същата е резултат от общност на умисъла, обхващащ и четиримата извършители на инкриминираното деяние. С други думи, претендираната престъпна деятелност на двамата подсъдими П. и Г., според прокуратурата не може да се разглежда изолирано, а като резултат от общ с К. и К. престъпен умисъл за нанасяне на телесни повреди на пострадалите З. и Р. и другите потърпевши.

Що се отнася до въпроса, дали подсъдимият П. е нанасял удари на св. М., това е обстоятелство, което е ирелевантно за обвинението доколкото прокуратурата е преценила, няма да привлича П. като обвиняем за причиняване на телесна повреда на този свидетел. Следователно този въпрос не касае пряко правото на защита на подсъдимия и би могъл да бъде изяснен по същество в хода на съдебното следствие, но само с оглед 3 индивидуализацията на евентуалното наказание.

Не може да бъде споделено становището на районния съд, че в обвинителния акт липсва описание на действията на всеки един от подсъдимите като част от общата съучастническа дейност по нанасяне на телесни повреди по хулигански подбуди, а също и от гледна точка на обвинението за престъпление по чл. 325 от НК. Настоящият въззивен състав напълно споделя доводите на прокуратурата, изложени в частният протест и аргументирани със съдебна практика и най-вече с Решение № 89/08.03.2013 г. на ІІІ н.о. на ВКС. Прокуратурата е описала подробно действията на подсъдимите П. и Г., като се е постарала да разграничи действията им не само спрямо конкретните (според обвинителния акт) пострадали, а също и спрямо другите лица, оказали се потърпевши от боя в заведението. Доколкото инкриминираното деяние е извършено от двамата подсъдими в съучастие помежду им и с още две други лица, разграничаването на приноса на всеки един от тях в настъпването на съставомерния резултат – телесните повреди на З. и Р. – следва да се търси единствено на основата на степента на участие на всеки един от съизвършителите в самото осъществяване на изпълнителното деяние и има отношение само към индивидуализация на наказанията, но не и въобще за ангажиране наказателната отговорност на съизвършителите, действащи при общност на умисъла. Следователно, това е въпрос, чийто отговор се търси в хода на съдебното следствие и следва да бъде даден с окончателния съдебен акт.

Предвид изложеното, настоящият въззивен съд намира, че прокуратурата е спазила изискванията на чл. 246 от НПК и не е допуснала процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, които да са довели до затрудняване или ограничаване правото на защита на подсъдимите и които поради това като съществени, да го опорочават. Атакуваното определение на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, а делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ето защо и на основание чл. 345 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 249 ал.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ протоколно определение № 1108 от 21.07.2020 г. по НОХД № 1478/2020 г. на Районен съд – Бургас за прекратяване на съдебното производство.

ВРЪЩА делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5