Решение № 21 от 09.01.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 град Пловдив, 09.01.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ВЪЛЧЕВ при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Борис Михов като разгледа административно дело № 330/2022г. по описа на съда, докладвано от председателя, прие за установено следното:

Производство по Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от Н.Е.Ц., понастоящем в

Затвора гр. Пловдив, ЕГН**********, подадена чрез адв. В.С. срещу ответниците Министерство на правосъдието- София и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, с искане да бъдат осъдени да заплатят обезщетение в общ размер от 200000.00 /двеста хиляди/лева, по 100000.00/сто хиляди/ лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, дължащи се на извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и претърпени от него в тази връзка неимуществени вреди, изразили се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт.

От изложените в исковата молба обстоятелства се твърди, че неимуществените вреди се претендират за периода на пребиваване в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, от които към Министерство на правосъдието за времето от 02.06.1982година до 01.06.2009г. и за времето от 01.06.2009г. до датата на предявяване на исковата молба към ГД Изпълнение на наказанията -София. Излага данни, че настъпилите за него вреди са пряк и непосредствен резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, обективирани в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите, липса на санитарен възел с течаща вода, липса на достатъчна осветяемост и проветряемост, липса на условия за раздвижване и на подобрена програма за ресоциализацията му, довели до влошаване на здравословното му състояние, както и за това, че не му е предоставяна разходка на каре като назначено на работа лице. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. В хода на съдебното производство сам и през пълномощника си адв.С. поддържа предявеният иск и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора счита, че иска е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено обезщетения според пълната му претенция. Претендира деловодни разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, в която връзка ангажира писмени доказателства. С представеният отговор прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото за обезщетение за периодите до 2017г.. По същество на спора счита, че иска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.

Ответникът Министерство на правосъдието- София, редовно призован, не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства и не взима становище по основателността на исковата молба и по съществото на спора.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Н.Ц. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр.Пловдив. Установява се от събраните по делото доказателства- справка рег. №542/20 17.03.2022г. на инспектор СДВР при Затвор-Пловдив и текущ доклад на инспектор ИСДВР от 14.01.2022г., че същият е постъпил в пенитенциарното заведение на 04.08.1989г.. за изпълнение на първоначално наложено с присъда №1/09.01.1994г. на Окръжен съд Пловдив наказание „лишаване от свобода“, като началото му е определено от 02.07.1989г и същият го е изтърпял при специален режим за времето до 24.01.2005г.. В последствие с присъда №74/15.11.1994г на Окръжен съд Пловдив му е определено и наложено наказание „смърт чрез разстрел“, което с Решение №55/16.07.1999г. на ВКС е заменено с „доживотен затвор без замяна“, началото на което е започнало от 24.01.2005година при усилено строг режим и от 01.09.2009г на строг режим, като до датата на издаване на справката той е изтърпявал по него 17г 01м 23 дни.. Началната дата за получаване на сведение за настаняването му и пребиваване в помещенията на Затвора Пловдив са свързани със Заповед №38/28.02.2012г. на Директор на Затвора Пловдив, с която той е преместен от ст.36 в помещение №21, пост №3, към която дата пребивава и към момента на подаване на исковата молба. Така се установява от справка рег.№1660/04.03.2022г. на инспектор СДВР Затвора Пловдив, че единственият документ за престоя на доживотно осъдения е Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода, което е с тригодишен срок на съхранение.

Поради изтекъл срок за съхранение не са приложени документи за предходни периоди относно това и други помещения, в които ищецът е бил настанен, като е приложено становище от 07.03.2022г. на ИСДВР при Затвора Пловдив, което посочва, че със Заповед №230/16.08.2011г. Ц. е бил преместен в трета група, стая №23, която е със размери 27.45 кв.м с два отваряеми прозореца по 1.20х1.20м, с отделен санитарен възел 2.63 кв.м. с отваряем прозорец 0.15х1.20м..

Със заповед №234/19.08.2011г. е преместен в стая №37, а със заповед №327/13.12.2011г. е преместен в спално помещение №36, което е с площ 15.06 кв.м с един отваряем прозорец с размери 1.20х1.20м, с прилежащ санитарен възел с площ 2.52кв.м. За посочените помещения съгласно становище от 09.03.2022г. на ИСДВР не могат да бъдат предоставени данни за броя на настанените в него лишени от свобода поради изтекъл срок за съхранението им. Такива има единствено за спално помещение №21, в което пребивава ищецът от 2012г.. Същото е с площ от 27.10 кв/м, с прилежащ санитарен възел с площ от 4.50 кв.м., с капацитет за настаняване на на лишените от свобода 6 човека. Има два отваряеми прозореца с размери 1.19мх1.19м и 0.58х1.19м, с прилежащ прозорец и на санитарния възел с размери 043х1.19м. От нея се установява, че за посоченият период от 01.03.2019г. до 07.02.2022г. /момента на предявяване на исковата молба/ посоченият капацитет е бил постоянно превишаван в нарушение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, с изключение на периодите 01-02.10.2020г. и 17.07.2021г- 02.08.2021г., общо 19 дни, когато в него са били настанени по 6 лица. Съгласно становище от 10.03.2022г. на инспектор ИФЗНС „ФЛКР“ при Затвора Пловдив помещенията, в които е пребивавал ищецът са имали постоянно течаща студена вода, като течаща топла вода е била осигурявана по график в затворническата баня и достъпът не му е бил ограничаван, като работещ на длъжност чистач трети пост, той е имал право да ползва баня всеки работен ден. Проветряването на помещениято е ставало чрез отваряне на прозорците. Хигиената се поддържа от самите настанени в него лица, за което те получават прибори. Постоянно е осъществявана дезинфекция и дезинсекция по график съобразно централно сключен договор с ЕТ Биоцид, ДДД-1 ООД и Фаворит ДДД Сервиз ООД. В тази връзка са приложени протоколи за извършената дейност за периода от 06.04.2012г. до датата на подаване на исковата молба. Не са приложени доказателства относно осветяемостта на помещението. Съгласно приложена по делото медицинска справка, на Н.Ц. е била осигурявана необходимата медицинска помощ.

Със същият редовно се е извършвала необходимата рокеционна работа, в която връзка са приложени план на присъдата и експерта оценка на актуалното психично и емоционално състояние. Същия е устроен на работа като чистач, като е отработил до датата на исковата молба 2г08м14 работни дни. С него е водена редовна корекционна работа за формиране на поведенчески стереотипи и самоактуализация на личността, в която връзка е приложен и текущ доклад на ИСДВР.

По делото са приобщени и гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля В.С.А.. В показанията си свидетелят сочи факти за периода 2004г-2005г, като разяснява обстоятелството, че ищеца тогава е бил изолиран в самостоятелно помещениене, като е бил извеждан на престой на открито. Посочва, че в единичните спални помещения не е имало санитарен възел и топла вода, а са ползвали обща тоалетна по график и предоставени кофи за естествени нужди. Баня се е ползвала един ден в седмицата.

Съобразно неговите посказания гризачи, дървеници, хлебарки и други вредители са били постоянно и навсякъде. Осветяемостта на помещението е била ниска, като е имало електрическа светлина, която е била непрекъсната. Въздухът е бил застоял и не е имало проветряемост на помещенията. Посочва, че с ищеца са били заедно в Затвора Пловдив и в периода 2014г.-2015г. и 2019-20221г., като той е бил вече изведен на трети пост и работил по свое желание като хигиенист. Сочи, че спалното помещение, в което Ц. е пребивавал, е било пренаселено, без възможност то да се проветрява, а гризачи и насекоми е имало постоянно, като те са застрашавали здравето на настанените лишени от свобода. Посочва факта, че ищецът е имал здравословни проблеми, за които е получавал медицинско обслужване в медицински стационар и е считал, че те са настъпили в резултат на влошените условия на живот в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.

Във връзка с здравословното състояние на ищеца е приобщено по делото заключение на проведена СМЕ. От анализа на направените с него изводи се установява, че Н.Ц. страда от заболяване „артериална хипертония, предсъдно мъждене и трептене, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“, като не може да се направи извод, че това заболяване е в причинна връзка и е пряка, непосредствена последица от условията на пребиваване в Затвора Пловдив.

Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Така показанията на свидетеля В.С.А. съдът кредитира като обективни, последователни, логични и взаимнодопълващи се, без възникнали съмнения в тяхната достоверност. Кредитира и приетото заключение на проведената СМЕ като обективно, обосновано, научно и методологически правилно изготвени, без възражения на страните по него. Същите се подкрепят и от приобщените писмени доказателства- справка рег. №542/20 17.03.2022г. на инспектор СДВР при Затвор-Пловдив, текущ доклад на инспектор ИСДВР от 14.01.2022г., справка рег.№1660/04.03.2022г. на инспектор СДВР Затвор Пловдив с приложения, становище от 10.03.2022г. на инспектор ИФЗНС „ФЛКР“ Затвор Пловдив, протоколи за извършени услуги по дезинфекция и дезинсекция, които съдът кредитира.

При така изяснената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Исковата претенция е за присъждане на обезщетение в общ размер на 200000лева за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив. Същата е предявена срещу двама ответника- към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –София и Министерство на правосъдието-София, като е посочен период от 02.06.1982г. до момента на предявяване на исковата молба. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включва и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, която е административна дейност по своето естество. При преценка на допустимостта на иска, съдът съобрази разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Нормата на чл.12, ал.1 от ЗИНЗС /Обн., ДВ бр. 25/03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г./ определя, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В ал.2 е посочено, че тя е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, и се допълва от ал.3, посочваща, че затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. С § 5 от ПЗР на ЗИНЗС е отменен Закон за изпълнение на наказанията /Обн. ДВ, бр. 30 от 1969г./, който в разпоредбите на Чл. 19 ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1977 г., доп., бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 21 от 1990г.) сочи, че общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществяват от Министерството на правосъдието. С приемането на чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) са създадени разпоредбите на ал.1 – 3 от него, съгласно които прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е административно звено в Министерството на правосъдието, а затворите, поправителните домове и следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". От това следва извода, че ГД Изпълнение на накаказанията“ се явява юридическото лице, правоприемник на Министерство на правосъдието след влизането в сила на ЗИНЗС от 01.06.2009г., и като такава е единствен лигитимиран процесуален ответник по подадения иск, а предявеният иск спрямо Министерство на правосъдието се явява недопустим и следва да се остави без разглеждане.