Решение № 154 от 13.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Светозар Люб. Г.

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора В. Сп. П. като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600496 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 16.04.2025г. по НОХД №151/2024г. по описа на РС-К. състав на този съд е признал подсъдимия К. Д. И. за виновен в това, че на 27.06.2021 г., в гр.К., обл. С., ул. „О.“ №135, в кафене „Р.С.“, чрез нанасяне на удар с метална палка по лявата ръка на пострадалия В.Р.М., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява ръка, което увреждане по своята медико биологична характеристика е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, без личен мотив и провокация от страна на пострадалия, без зачитане на обществените норми на поведение – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца.

На основание чл.57, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по н.о.х.д.№10494/20 г. по описа на СРС едно общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. №12631/20 г. по описа на СРС и 1 н.о.х.д. №10494/20 г. по описа на СРС в размер на 5 /пет/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57 ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 111 ал. 1 от НПК е постановено веществените доказателства 1 брой мобилен телефон “Redmi ”, модел M2003J68G, IMEI:862520053594275 и IMEI2:652520054594283, със сим карта:

89359032300112972948, както и мобилен телефон „Самсунг“, модел SMA217F Galaxy A21s, IMEI:351832/19/477787/7, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на правоимащите лица.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1003,05 лева, в полза на ОСО към ОП-София област, и сума в размер на 160 лв. по сметка на Районен съд – К..

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника - а. Х., с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.

Твърди се, че съдът неправилно е проверил и оценил доказателствения материал и не е изградил вътрешното си убеждение при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Сочи се, че изводът за виновността на подсъдимия е направен въз основа на предположение. Изразява се несъгласие с извода за наличие на хулигански подбуди при извършване на деянието. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия.

В разпоредително заседание на 14.07.2025г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

По реда на чл. 320, ал. 4 НПК преди даване ход на делото пред въззивния съд с писмена молба от 05.09.2025г. от защитника се правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата. Поддържа се, че авторството на деянието не се установява от събраните доказателства. Поддържа се, че свидетелите М. и С. не са видели подсъдимия в или пред заведението. Твърди се, че единствено пострадалият М. заявява, че е видял подсъдимия, но неговите показания са изолирани и следва да се ценят с необходимото внимание поради евентуалното му заинтересованост от изхода на делото. Поддържа се, че св. Ц. е безпристрастна, единствено тя не е консумирала алкохол и показанията й са в противоречие с тези на пострадалия, тъй като същата заявява, че човекът с тръбата е братът на подсъдимия и няма спомен да е виждала подсъдимия.

Твърди се, че не се доказва по несъмнен начин причинно-следствената връзка между удара и настъпилите телесни увреждания, тъй като увреждането може да е причинено при по-късното падане на пострадалия на земята. Поддържа се, че не са налице и хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, т. 12 от НК, 2 тъй като подсъдимият и пострадалия се познават, подсъдимият е бил с представа за нанесен по-рано побой спрямо брат му от няколко лица, след падането на пострадалия на земята не са му нанасяни удари и подсъдимият го е попитал в множествено число „защо бихте брат ми“. Сочи се, че изводът за наличие на хулигански подбуди е в противоречие с практика на ВКС, според която хулиганските подбуди изключват липсва личен мотив за извършване на деянието. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия.

В допълнението на жалбата по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК се правят доказателствени искания за допускане до разпит в качеството на свидетел на брата на подсъдимия, както и за допускане на съдебномедицинска експертиза, за които искания обаче в проведеното на 15.09.2025г. открито съдебно заседание защитникът изрично заявява, че не ги поддържа.

Пред въззивния съд представителят на С. окръжна прокуратура поддържа, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и жалбата следва да се остави без уважение. Сочи, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, обоснован и постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и че е налице квалифициращият признак по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК.

Защитникът пледира за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактите и неправилно е приложил материалния закон. Счита по отношение на авторството, че показанията на пострадалия не се подкрепят от тези на св. С., св. М. и св. Ц.. В показанията си св. Ц. посочвала брата на подсъдимия като лицето с палка в ръката. Палката не била приобщена като веществено доказателства по делото и не ставало ясно как съдът приема, че същата е метална и с нея могат да бъдат причинени уврежданията. Липсва причинноследствена връзка, тъй като не е установено дали увреждането е причинено от нанесен удар с палка или от падането на пострадалия впоследствие. Поддържа се, че личният мотив изключва хулиганските подбуди, а в случая в по-ранен момент е бил нанесен побой спрямо брата на подсъдимия и последният е попитал пострадалия „защо бихте брат ми?“, което не само, че изключвало личния мотив, но сочило и на афектен умисъл.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил деянието.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства и от приетите по делото експертизи се установява следното от фактическа страна:

На 27.06.2021 г., около 18.00ч. св. С.С. отишъл в заведение кафе 3 аперитив „П.Г.“, находящо се в гр. К., ул. „О.“ №137, където се провеждал любителски турнир по белот. Същият започнал игра заедно със св. В.Ц. срещу св. Г. И. /брат на подсъдимия/ и неговия партньор св. Е.Х.Г.. В заведение имало и други посетители, които били настанени в градината, а участващите в турнира по белот били вътре в заведението. По време на играта се консумирал алкохол и между св. С. и св. Г. И. възникнал конфликт, при който двамата си разменили обидни реплики. Вследствие на това се стигнало до размяна на удари между тях, като на няколко пъти двамата били разтървавани от посетителите в заведението.

Около 19.00 ч. св. С. заедно с пострадалия В.Р.М. се преместили в съседното заведение „Р.С.“, находящо се на същата улица, като се настанили на външна маса в близост до тротоара при техните познати, а именно св. Д.С. и св. М.М..

В това време св. Г. И. се свързал по телефона с брат си - подс. К. И., на когото разказал за случилото се преди това между него и св. С..

Впоследствие двамата заедно с две неустановени по делото лица отишли с л.а.

„М.“, с peг. №С0****СС, в заведението, за да търсят св. С., с когото да се саморазправят. Автомобилът спрял пред заведение „Р.С.“ и от него слезли няколко лица, сред които Г. И. (брат на подсъдимия) и подс. К. И., който държал в ръка метална палка. Пристигането им било възприето от св. С., който уплашен бързо станал от масата и побягнал към вътрешността на заведението, където била св. Д.Ц.. От нея получил ключ, с който влязъл в задния двор на заведението, където се скрил. В това време подсъдимият заедно с брат си се насочили към масата, на която били останали пострадалият В. М. и св. М.М., като настоятелно искали отговор от тях къде се намира св.

С.. Св. Г. И. нанесъл удар на свид. М., след като той му казал, че не знае къде е св. С.. От своя страна подсъдимият К. И. се приближил до пострадалия М., попитал го къде се намира С., пострадалият отговорил, че не знае, а подсъдимият замахнал с металната палка към главата му. Пострадалият по инстинкт вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, в резултат на което ударът бил поет от ръката му. Пострадалият почувствал силна болка в лявата си ръка и побягнал, след което се спънал и паднал на земята. Там бил застигнат от подсъдимият, който искал от него обяснение защо преди това са нанесли побой на брат му. Пострадалият му заявил, че той не е имал конфликт с брат му и не му е нанасял побой.

Скоро след това подсъдимият и брат му напуснали заведението с процесния автомобил, а пострадалият М. се прибрал в дома си. Впоследствие пострадалият М. разказал на св. С. за случилото се.

На следващия ден - 28.06.2021 г., около обяд пострадалият М. посетил УМБАЛСМ “Пирогов“, за да бъде прегледан поради силни болки в лявата ръка.

На 29.06.2021г. пострадалият М. е бил освидетелстван от вещото лице по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. От 4 заключението на вещото лице е видно, че по отношение на пострадалия В.Р.М. е причинено травматично увреждане, изразяващо се в контузия на лявата ръка, наложила гипсова имобилизация за 14 дни, което увреждане е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подсъдимият К. И. е осъждан, както следва:

1. по НОХД №12631/2020г. на СРС, по което с влязло в сила на 25.09.2020г. определение е одобрено споразумение и на подсъдимия за извършено на 15.03.2020г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години;

2. по НОХД №10494/2020г. на СРС, по което с влязло в сила на 25.03.2021г. определение е одобрено споразумение и на подсъдимия за извършено на 01.09.2019г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

С влязло в сила на 10.04.2021г. определение по НОХД №10494/2020г. по описа на СРС на подсъдимия било наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. №12631/2020 г. по описа на СРС, по н.о.х.д. №10494/2020 г. по описа на СРС в размер на 5 /пет/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

3. по НОХД №9775/2021г. на СРС, по което с влязло в сила на 08.07.2021г. определение е одобрено споразумение и на подсъдимия за извършено на 28.02.2020г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.

1 от НК е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на подписване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, безвъзмезден труд в полза на обществото сто часа годишно за срок от една година;