Решение № 3438 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3438 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110145541 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. Х. Х. и Г. Х. Х., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата И. Х. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1466,73 лева – главница, от която сумата 1453,98 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 12,75 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата И. Х. да заплати на ищеца сума в общ размер на 425,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 18.07.2024 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Г. Х. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1466,75 лева – главница, от която сумата 1453,99 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 12,76 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Г. Х. да заплати на ищеца сума в общ размер на 425,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 18.07.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците И. Х. Х. и Г. Х. Х., като наследници на 1 починалия Г. И. К., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.

За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 3427 през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците И. Х. Х. и Г. Х.

Х. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище само от Г. Х..

Ответницата признава дължимостта на претендираните от ищеца суми и представя документ за извършено частично плащане на сумата в размер на 1453,99 лева. Моли съда да й даде възможност да заплати и дължимите лихви и разноски по делото.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Дженкова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Дудова моли съда да постанови решение, като съобрази погасените в пълен размер задължения от ответницата Г. Х. Х. и липсата на плащане от другата длъжница. Претендира направените по делото разноски, дължими от ответницата И.

Х. Х., за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата Г. Х. Х., редовно призована, се явява лично и с адв.

М.. Процесуалният представител оспорва претенцията на ищеца по отношение на Г. Х., тъй като същата била погасена в пълен размер. В хода на устните състезания изразява становище, че производството трябвало да бъде прекратено спрямо Г. Х. поради пълното изплащане на задълженията, включително направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание ответницата И. Х. Х., редовно призована, се явява лично. В хода на устните състезания изразява становище, че другата ответница била заплатила нещо, което никога не било потребявано.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответницата Г. Х. Х. дори е погасила в пълен размер претендираните от нея суми – главница, мораторна лихва и законна лихва, както и съдебни разноски за половината държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в пълен размер. Извършеното плащане се признава от ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса доброволно плащане от длъжниците. Не е спорно и обстоятелството, че ответницата И. Х.

Х. не е погасявала нейната част от процесните вземания, но и в предвидените от закона преклузивни процесуални срокове не е оспорила същите (нито в срока за отговор на исковата молба, нито в първото открито съдебно заседание). Следователно, предявените срещу ответницата Г. Х. Х. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършеното в хода на процеса плащане. Предявените срещу ответницата И. Х. Х. искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане само на припадащата се на ответницата И. Х. Х. част от направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило следните разноски: 167,34 лева за внесена държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.

ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). Ответницата Г. Х. е заплатила половината от внесената държавна такса, но е погасила в пълен размер дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение. Извършеното плащане се признава от ищеца. Следователно, ответницата И. Х. Х. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 83,67 лева, представляваща нейната част от направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса.

Воден от горното, съдът:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ап. 1, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и М. С. Ц., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 1466,73 (хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и 73 ст.) лева – главница, от която сумата 1453,98 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 3427, и сумата 12,75 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 425,33 (четиристотин двадесет и пет лева и 33 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 18.07.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и М. С. Ц., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Г. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1466,75 лева – главница, от която сумата 1453,99 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 3427, и сумата 12,76 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в общ размер на 425,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 18.07.2024 г., поради извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ап. 1, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителните директори П. Р. П. и М.

С. Ц., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 83,67 (осемдесет и три лева и 67 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Г. Павлов” № 3, 4 представлявано от управителя М. П. С. и прокуриста С. М. С., като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5