Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 964 от 18.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17848/2025
Вид
Решение № 964
Подписан
18.03.2026
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.140, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.5 · Закон за събранията, митингите и манифестациите
  • чл.325 · Наказателен кодекс
  • чл.325 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110217848 по описа за 2025 година

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Я. З. Д. чрез адв. Б., срещу Заповед за задържане рег. №225зз1394/02.12.2025г., издадена от полицейски орган при 03 РУ-СДВР – ПИ А. И. Н..

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна. Излагат се доводи, че Д. не е извършвал действия, които да покриват състав на престъпление по чл.325 от НПК, а в заповедта за задържане не били посочени фактически основания – факти и обстоятелства, които да сочат на осъществено от него престъпление.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Калчев поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта за задържане по подробни съображения, изложени в същата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Ответникът - полицейски орган при 30 РУ-СДВР, чрез юрк. Страхинов оспорва жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и издадена от компетентен полицейски орган. Поддържа и депозирани по делото писмени бележки, в които навява съображения за правилно задържане на Д. с процесната заповед, което се установило от приобщените доказателства, а заповедта била със задължителното съдържание. Задържането било съразмерно и подходящо за обезпечаване на обществени интерес и не засягало прекомерно правото на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до минималните размери.

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Вино от изготвената Заповед за задържане рег. №225зз-1394/02.12.2025г., 1 издадена от полицейски орган при 03 РУ-СДВР – ПИ А. И. Н., на осн. чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР - извършване на хулиганска проява по време на протест лицето А. И. Н. е задържано за срок до 24 часа, считано от 00:30 часа на 02.12.2025г. до 16:45 часа на 02.12.2025г.

Според удостоверение от СДВР с рег.№513р-2568/08.01.2026г., А. И. Н. е назначен на длъжност „полицейски инспектор IV степен“ в Група „Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна полиция“ към 03 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и към датата на удостоверението.

Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на 01 РУ-СДВР.

Съгласно докладна записка рег.№225р-43515/02.12.2025г. по разпореждане за заграждане на периметър на пл. „Народно събрание“ и задържане на лица, отговарящи на определен профил – носещи маски, на 02.12.2025г. в около 00:10 часа били задържани две лица с маска и качулка, които се отправили към кордона и искали да минат през него, между които Д., срещу които не е използвана физическа сила, а само белезници и били транспортирани до 01 РУ-СДВР за оформяне на заповеди за задържане.

Видно от писмо на 01 РУ-СДВР с вх.№25556/28.01.2026г. във връзка със задържането на Я. З. Д. няма образувано ДП, а на лицето е съставен АУАН №VIII03/02.12.2025г. за нарушение на чл.5 от Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Според представени от жалбоподателя удостоверение, издадено от „хх на Я. Д. е възложено заснемане с дрон на публично мероприятие – обществени антиправителствени протести, проведени в гр. София на 20.11.2025г. и 01.12.2025г. от 17:00 до 21:00 часа, включително излъчване в реално време на събитието.

От показаният на разпитания по делото свидетел – хх се установява, че съпругът й – жалбоподателят се е бил на протеста на 01 срещу 02.12.2025г., за да отразява протеста, нает от фирма хх с камера и е правил запис, кадри на събитията.

Именно на пл. „Народно събрание“ в ранните часове на 02.12.2025г., тъй като ситуацията ескалирал от активни протестиращи, Д. се насочил към тях и затова се намирал в близост до тази груба, за да отравя случващото се, но бил задържан заедно с други граждани от тази активна трупа лица, а камерата му не намерили след това.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор при 03 РУ-СДВР.

Към датата на задържане не са били налице основанията, визирани в самата заповед - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като за лицето не е имало данни, че е извършило престъпление – хулиганска проява по време на протест.

Коментираната заповед е бланкетна, тъй като не съдържа задължителните реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР и по-специално фактическите и правните основания за задържането по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Такива обстоятелства не се съдържат в съставената докладна записка, а единствено Д. е бил задържан, тъй като е отговарял на 2 профила – бил е с маска и качулка и се е насочил към кордона от полицаи, осъществяващи заградителни мероприятия на пл. „Народно събрание“. Свид. Д.а, макар да е съпруга на жалбоподателя, разказа хронологично самата ситуация при неговото задържане, на които показания съдът се доверява и ги намира за обективни и непредубедени, както и незаинтересовани, тъй като не се разколебаха от доказателствената съвкупност, а напротив – потвърдиха се от представени от защитата писмени доказателства – удостоверение, издадено от хх, според което на Д. е възложено заснемане с дрон на обществените антиправителствени протести, проведени в гр. София на 20.11.2025г. и 01.12.2025г. от 17:00 до 21:00 часа, включително излъчване в реално време на събитието, след което според неговите данни, които не се опровергаха, а се потвърдиха от показанията на свид. Д.а, той е продължил за заснема с камера събитията.

Така, нито в заповедта за задържане, нито в съставената докладна записка са посочени конкретни обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че срещу лицето, спрямо което се постановява задържането са налице данни за извършване на престъпление – хулиганска проява с правна квалификация по чл.325 от НК. Изводите се потвърждават и от отразеното в докладната записка, където не са посочени противообществени прояви, които грубо да нарушават обществения ред и спокойствието на гражданите, изразяващи явно неуважение към обществото, да са демонстрация на безнаказаност, арогантност, грубо, цинично отношение към полицейски служители. Дори и Д. да е бил с маска и качулка, каквито обстоятелства не се установиха от събраните доказателства, дори и да се е насочвал към кордона от полицаи на площада, категорично от гласните и писмените доказателства се установи, че той е бил с камера и действията му не са били хулигански прояви, а отразяване на събитията. В този смисъл е Решение от 24.06.2014г. по жалби №50027/08 и №50781/095 - Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, според което не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. В случая, на лицето не е било ясно, защо е задържан, както и наличието на достатъчно данни за участието му в извършване на конкретно престъпление, както и какви са конкретните данни за престъпление към момента на задържане, което е в съответствие с постановеното ТР №16/31.03.1975г. ОСГК на ВС.

Доказателство за липсата на данни за престъпление по чл.325 от НК е и съставения АУАН за нарушение на чл.5 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, свързан с часовия диапазон, в който не могат да се провеждат протести - от 22:00 до 8:00 ч., т.е. деянието не може да бъде квалифицирано като хулиганска проява, дори и по УБДХ.

Предприетите действия по задържане противоречат на целта на тази мярка, която е ПАМ по своята същност по чл.22 от ЗАНН - да се попречи на заподозрения да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване.

Всяка ПАМ, като задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. Тази мярка в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема, било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. Доколкото по реда на чл.72 от ЗМВР се ограничава правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка 3 следва да се прилага по изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа, следва да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка.

В конкретният случай, Д. е задържан без наличие на обосновано предположение да е съпричастен към престъпление. От момента на неговото задържане с него не са извършвани действия, няма данни да е оказал съпротива, както и има постоянен и настоящ адрес, т.е. не е имало опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.

Така, процесната заповед е издадена в нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от АПК за съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, целта на задържането не може да се обоснове с охрана на обществения интерес, тъй като не са разкрити данни Д. да е съпричастен към извършване на престъплението по чл.325 от НК или пък да се е опитал да избегне проверката на полицейските служители.

Самото задържане е продължили около 16 астрономически часа, през които не са извършвани процесуално-следствени действия, както със задържания, така за разпит на свидетели или възлагане на експертни справки, въз основа на записи. Видно е също така, че той не е бил търсен за призоваване, не е бил издирван. Това е изключително много време, за да се твърди, че е извършвана проверка за съпричастност, а няма доказателства за такива действия, дори няма образувано ДП.

По изложените съображения, задържането на Д. с оспорената заповед е незаконна, а заповедта за задържане с рег. №225зз-1394/02.12.2025г., издадена от полицейски орган при 03 РУ-СДВР – ПИ А. И. Н., следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на съдебни разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него в общ размер от 405.11 евро (792.44 лева), в това число държавна такса от 5.11 евро (10 лева) за образуване на делото и 400 евро (782.33 лева) – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. По отношение на направеното възражение за прекомерност от юрк. Страхинов в писмените бележки поделото, същото е неоснователно, предвид на предвидения размер на минималното възнаграждение за адвокатска работа по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.204г. за възнаграждения за адвокатска работа и проведените общо четири открити съдебни заседание, не по вина на жалбоподателя, с оглед и на разпоредбата на чл.7, ал.9 от същата наредба, предвиждаща допълнително възнаграждение по защита по дела с повече от две съдебни заседания, поради което СДВР следва да бъде осъдена да заплати претендираните разноските на жалбоподателя в общ размер от 405.11 евро (792.44 лева).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Я. З. Д. със Заповед за задържане рег. №225зз-1394/02.12.2025г., издадена от полицейски орган при 03 РУ-СДВР – ПИ А. И. Н. на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и ОТМЕНЯВА тази Заповед.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Я. З. Д. с ЕГН ********** направените 4 разноски по делото, в размер на 405.11 евро (792.44 лева).

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - София Град, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.