Решение № 2438 от 30.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13704/2022
- Вид
- Решение № 2438
- Подписан
- 30.05.2023
- В сила
- 30.05.2023
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- член 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- член 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- член 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- член 200 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- член 325, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2438 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Т. Гражданско дело № 20225330113704 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание член 200 от КТ, подадена от Г. Н. Т., ЕГН **********, срещу „ХИК-91-ПАЦЕВ С ИЕ“ СД, ЕИК ******* Предявеният иск е за осъждане на ответниковото дружество да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, неудобства и страдания от дясна ръка с разкъсноконтузна рана обхващаща мишница и предмишница 15-20 см, с размачкаване на меките тъкани, китка-точна палпаторно болезнена, ограничени движения и захват, в причинна връзка с настъпила с ищеца на 1.02.2021г. т рудова злополука по време на работа с разролваща машина, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане на дължимите суми. Претендира разноски.
Твърди се, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, възникнали на основание сключен трудов договор , по силата на който договор ищецът заемал длъжността „*******“ в отдел „******”.
Ищцата твърди, че по време на работа с нея е настъпила трудова злополука на дата 01.02.2021 г. по време на нощна т а смяна, когато машината за разронване на материала спряла, заради възел в материала. Ищцата сочи, че след като видяла възела в долната част на машината, уведомила отговорника на машината за това че следва да развърже възела, за д а бъде изваден от машината. Посочва също, че машината била 1 спряна, с оглед на което ищцата бръкнала с ръка между валовете. Докато отвързала възела, машината внезапно тръгнала, като валовете започнали да се въртят и и да издърпват дяснат й ръка. В следващия момент машината спряла, но ръката на ищцата останала затисната между валовете. След освобождаването на ръката ищцата била откарана в УМБАЛ „Св. Георги“, хирургично отделение за лечение, където й била е извършена оперативна интервенция – фасциотомия на дясната ръка.
Ищцата излага, че след изписването й от болницата била постъпила в Клиника за Физикална и Рехабилитационна медицина към същата болница, къ д е т о била посещавана от рехабилитатор в продължение на дълъг период от време. В резултат на трудовата злополука ищцта ползвала отпуск, поради болест, за срок от шест месеца, за което прилага болничини листове. Заявява се от ищцата, че търпи негативни последици от увреждането, тъй като движенията в увредения крайник и силата не били възстановени в пълния им вид и обем. Освен това ищцата се оплаква от болки при найлеко натоварване на ръката и от затруднено движение. Налице било и обезобразяване, което се изразява в незаличим белег на дясната ръка. В резултат на травматичните увреждания ищцата търпяла болки, страдания и огромен дискомфорт, а така също изпитвало силни неудобства от обезобразяването си.
Заявява, че злополуката е декларирана от ответника в ТП на Н О И Пловдив, което издало съответно разпореждане за приемането й като трудова. Също така твърди, че работодателят й бил отказал заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
От ответника е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който признава, че съществуването на ТПО между страните и настъпилата с ищцата трудова злополука.
Посочва се, че ищцата сама се била поставила в ситуация на повишен риск, доколкото именно поведението й било довело до резултата.
Релевира се възражение за съпричиняване на вредите при допусната груба небрежност, с намаляване на обезщетението. Оспорва се изложеното в исковата молба обстоятелство, относно това, че работодателят бил отказал плащане на обезщетение на ищцата.
Също така излага, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондирало с действително претърпените от ищеца такива, както и с трайно установената практика на съдилищата при определяне на обезщетения във връзка с подобен род увреди.
Ето защо моли да бъде прието по делото, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, довело до вредоносния резултат, поради което се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ и отговорността на ответника за настъпилата злополука да бъде намалена.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на член 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
За безспорни между страните в производството са обявени обстоятелствата относно на трудово правоотношение между страните в периода, в който е настъпила злополуката, както и настъпването на трудова злополука.
С Разпореждане № *******г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Пловдив на основание член 60, ал. 1 от КСО декларираната от работодателя злополука на 3.02.2021г., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 2 от КСО. По делото липсват данни разпореждането да е обжалвано от заинтересованите лица в законоустановения срок. Със Заповед № ****** год. на ******** на „ХИК-91-ПАЦЕВ С -ИЕ“ СД, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание член 325, т. 1 от КТ.
Съгласно представената длъжностна х-ка за длъжността ******* производство на нетъкан текстил, е посочено, че лицето захранва машината с материал и следи за качеството на изделието, следи за дефекти и скъсване и тяхното отстраняване. Видно от служебна бележка №*******., носеща подписа на ищцата, е видно, че на същата е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве в предприятието на 4.11.2020г., като е запозната с длъжностната си характеристика и правилника за вътрешния ред. По делото не е представена инструкция за безопасна работа и обслужване на екструдерна инсталация за производство на полипропиленов нетъкан текстил *********, като същата се намира в приложеното досъдебно производство № 248/2021г., приложено по АНД № 648/2022г.
От съдържанието на тази инструкция се установява, че преди стартиране на екструдерната инсталация всеки обслужващ служител трябва да спазва следните правила, а именно: да не стартира машината при наличие на хора в близост до машината. Съгласно глава V се забранява опериране на машината при отворени предпазни капаци, ремонт и почистване на машината по време на работа. В глава VІ е предписано при прекарване на тъканта по групите валове да става с необходимото внимание. В тази инструкция не е посочено използването на помощни средства, както и при какви обстоятелства те следва да бъдат използвани. Съгласно дадените пред съда обяснения от ищцата, а и от събраните по делото свидетелски показания се установява, че в резултат на съединяването на старо и ново платно от материал, се образуват възли, а в конкретния случай е установено, че образувания възел е бил твърде голям, за да бъде издърпан по обичайния за това начин, за да премине през валовете.
Ищцата е обяснила, че е бръкнала с ръката си между валовете, за да развърже голям възел, който пречел на машината да продължи работа и че когато била бръкнала с ръка между валовете, за да стигне до възела, машината била спряна и не работила.
3
Твърди, че машината била пусната от Василев, който в този момент бил отгоре и имал видимост към нея, като дясната й ръка била увлечена от въртеливото движение на валовете.
От разпита на свидетеля Б. В. се установява процесът на работа на машината, която разронва текстила и на която е работила той и Г.. Обяснява, че когато свърши едната ролка текстил, се поставя нова, като двете ролки се връзват и с педал ръчно се издърпва платното. Вечерта непосредствено преди Г. го извикала, за ради проблем при прекарване на платното. Свидетелят видял, че възелът, образуван между двата края на платната се бил заклещил между валовете. Свидетелят започнал да натиска педала, но машината не можела да работи, била блокирана, поради заклещването на възела между валовете. Започнал да изрязва платното над валовете с макетен нож, като така възелът се поосвободил, и започнал да натиска педала, валовете започнали леко да се въртят, но възелът отново останал между трите вала. Продължил да натиска педала и да придърпва платното повдигнат на пръсти. Казва, че в този момент Г. била до него долу, клекнала, когато чул писък и когато погледнал видял, че ръката на Г. е вътре. Казва, че не е знаел, че в същия момент ръката на Г. е между валовете, защото през това време валовете са се движели, което предполага, че в машината не следва да се бърка, доколкото по инструкция има изрична забрана при работен режим в същата да не се бърка. Освен това при натискане на педала машината издавала звуков сигнал. Освен това казва, че в долния си край машината била отворена, обезопасителните капаци били дръпнати и ако човек реши да бръкне в машината, тя не спира автоматично.
От приложеното АНД № 648/2022г. се установява, че свидетелят В. е признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда на Г. Н. Т. по непредпазливост, която присъда не е обжалвана и е влязла в сила.
Разпитаната свидетелка И. Н., майка на ищцата, се установява, че след инцидента дъщеря й е приета в болница, където е оперирана. След изписването се прибрала вкъщи, където за нея се грижила майка й, не можела да се облича и да се къпе, ходила на превръзки и пиела болкоуспокояващи. След заздравяване на операцията посещавала рехабилитация и започнала раздвижване. Ръката на ищцата се подувала при натоварване, освен това имало костица в ръката, която й пречела, а и боляла. Свидетелката казва, че белезите от операцията били загрозяващи, като ищцата изпитвала неудобство, затова слагала блузи с дълги ръкави, за да ги прикрива. Казва, че към настоящия момент дъщеря й работи в златарско ателие, където работата била по-лека.
Видно от приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат н а злополуката на ищцата са причинени смазване на дясна предмишница с открита рана в областта на десния лакът с големина 15-20 см и отчупване на парченца от костите на дясна китка. Според експерт на ищцта е причинена болка със силно изразен 4 характер, която е намалявала бавно във времето. Страданията са били силно изразени, поради продължителността на лечението, невъзможността за самообслужване по време на лечението. Препоръчано е ежегодно планово провеждане на физиотерапия и рехабилитация. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че намаленият захват се дължи на неврологична увреда, която вещото лице предполага да е в причинна връзка с инцидента. Според вещото лице захватът би могъл да се увеличи с рехабилитация, но не напълно, а загрозяването би могло да бъде оправено с пластични операции. Представени са писмени доказателства - болнични листове за временна нетрудоспособност за периода 1.02.2021г. – 29.08.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на член 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на трудово правоотношение с ответника, ищецът е претърпял трудова злополука, която е довела до временна неработоспособност. Злополуката е квалифицирана като трудова със стабилен административен акт – разпореждане на НОИ № ********* който не е оспорен от страните по съответния ред.
Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на трудовите му функции. По реда на член 201, ал. 2 КТ тази отговорност може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения.