Решение № 104 от 17.07.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 650/2024
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 17.07.2025
- В сила
- 03.11.2025
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2, б. "А" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.4, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.6, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.44, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.72 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1, т.10, буква "б" · Правилник за прилагане на” и
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Несебър, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: П. Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от П. Сл. Петров Административно наказателно дело № 20242150200650 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Д. Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Н., улица М. № ***, срещу Наказателно постановление № 24-0304-000*** от 15.08.2024г., издадено от А.Г.А. на длъжност Началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което: 1) за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. 1 от ЗДвП; 2) за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП; 3) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания Глоба в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно, като отрича да е извършил вменените му административни нарушения.
Управляваният от него мотоциклет не е бил спрян от движение, респ. не е бил уведомен това да се е случило. Отрича и мотоциклетът да е бил с неизправно шумозаглушително устройство, а към момента на проверката регистрационната табела е била поставена на предназначеното за това място. Наказващият орган не е доказал нито едно от нарушенията, за които му е наложил санкциите. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искане за отмяна на 1 постановлението като неправилно и незаконосъобразно. Отбелязва, че от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на извършената проверка – 23.07.2024г., издадената на П. Д. Ш. заповед за принудителна административна мярка за спиране на мотоциклета му от движение не е била връчена, съответно връчена му е едва на 05.08.2024г., което означава, че жалбоподателят не е знаел за нея, а това от своя страна означава, че деянието по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП се явява несъставомерно. Вменената техническа неизправност на управляваното от жалбоподателя МПС също не е налице, тъй като нито актосъставителят е разполагал с необходимата техническа компетентност Да установява и да преценя липсата на даден елемент от шумозаглушителното устройство, в резултат на което се издава много силен шум, нито е извършено измерване на шума със специално техническо устройство, поради което и нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП се явява незаконосъобразно. Отбелязва, че табелата на мотоциклета е била поставена на предназначеното за това място, независимо, че не е била поставена вертикално на земната повърхност, поради което счита, че и нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП не е извършено.
Претендира разноски.
Административно наказателният орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделно писмено становище е изразена позиция, че нарушенията, описани в НП, са доказани от събраните по делото доказателства, както и че в хода на административно наказателното производство, включително при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването въз основа на него на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а неоснователната жалба срещу него да бъде отхвърлена. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:
За времето от 01.07.2024г. до 31.07.2024г. Б.Т.П. и П. Т. М., двамата на длъжност старши полицай в група 01 „СИГМА“, сектор СПС в ОДМВР – Пловдив, са изпълнявали служебните си задължения на територията на РУ Несебър, по силата на Заповед № 317з6936 от 26.06.2024г., издадена от Директора на ОДМВР – Пловдив. На 23.07.2024г., докато двамата извършвали обход из град Несебър със служебните си мотоциклети, забелязали по улица Хан Крум да се движи мотоциклет, който издавал силен шум, и разпознали, че на същия този мотоциклет и на водача му са извършвали проверка няколко дни по-рано.
Мотоциклетът се е движел в посока от Стария град към кръстовището до хотел „Котва“.
Полицейските служители решили отново да извършат проверка като за целта го последвали и посредством светлинен и звуков сигнал са го спрели за проверка. Проверката е протекла между кръговото кръстовище и светофара в град Несебър, до пешеходна алея. Установили самоличността на водача – П. Д. Ш., както и неизправност в шумозаглушителното устройство на мотоциклета, което било видимо подменено, като на същото липсвал децибел килър за понижаване нивата на шума, което било причината изпускателното устройство на 2 мотоциклета, управляван от П. Д. Ш., да издава силен резониращ шум. Отделно от това забелязали, че регистрационната табела на мотоциклета, макар и поставена на предназначеното за нея място, е била в хоризонтално, а не във вертикално положение, по който начин регистрационният номер на превозното средство да остане невидим за останалите участници в движението и за контролните органи, както и за камерите за видеонаблюдение. По време на проверката получили и информация от ОДЧ, че от няколко дни проверяваният от тях мотоциклет е спрян от движение.
П. Т. М. на длъжност младши инспектор при ОДМВР Пловдив, Група 01 СИГМА, е съставил на П. Д. Ш. АУАН серия GA № 138***/23.07.2024г. за това, че на 23.07.2024г. в 20:56 часа в град Несебър, по улица Хан Крум, до хотел Котва в посока запад управлява личния си мотоциклет „****, с над 125 куб. см., с рег.№ ****, като управлява МПС, което е спряно от движение, и което нарушение е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.2 т ЗДвП; вменено му е, че не е поставил регистрационната табела на предвиденото за това място, като тя се намира в хоризонтално положение по задния стоп на мотоциклета – нарушение по чл.140, ал.1, предл. трето от ЗДвП. Третото вменено на П. Д. Ш. нарушение, а именно, че мотоциклетът е с неизправно шумозаглушително устройство, издава силен шум, с което затруднява другите участници в движението, както и живеещите в крайпътните имоти, е квалифицирано от актосъставителя по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В акта е посочено, че по повод нарушението по чл.140, ал.1, предл. 3-о от ЗДвП са направени снимки със служебен таблет номер 116 на с-р СПС – Пловдив. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от актосъставителя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации и извършените по време на проверката действия, като заявява, че професионалният му опит му дава основание да прецени подмяната на фабричното шумозаглушително устройство с друго, както и че целенасочено водачите на мотоциклети поставят табелата с регистрационните номера в хоризонтално положение за избягване на полицейски проверки и установяване на нарушенията чрез заснимане с камерите за видео наблюдение.
По делото е представена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0304-000***, която е издадена 22.07.2024г., т.е. в деня, предхождащ проверката и съставянето на акта, и която е връчена на П. Д. Ш. на 05.08.2024г. Принудителната административна мярка – „временно спиране от движение на моторното превозно средство – мотоциклет „****“ с рег.№ ****, собственост П. Д. Ш., до отстраняване неизправността, е наложена на основание чл.171, т.2, б. „А“ от ЗДвП. Неизправността, описана в заповедта, се изразява в това, че шумозаглушителното устройство не е оригинално и не влиза в действащите норми на шум, като затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътни имоти.
3
Административно наказващият орган е преценил, че и трите нарушения за доказани, поради което е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкциите.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 09.09.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 20.09.2024г.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.01.2021г. на министъра на вътрешните работи, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл. инспектор при ОДМВР 01 СИГМА Пловдив, включително съгласно Заповед № 317з-6936 / 26.06.2024г. на Директора на ОДМВР Пловдив, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
I. По отношение на първото, вменено на жалбоподателя нарушение в т.1 от НП, а именно това по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че по делото от събраните доказателства не се доказа жалбоподателят да е извършил това нарушение. По делото е представена и приета ЗППАМ № 24-0304-000*** от 22.07.2024г., с която е наложена на основание чл.171, т.2, б.А от ЗДвП мярка „Временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността“. Тази заповед е връчена на П. Д. Ш.
– собственика на спрения от движение мотоциклет, едва на 05.08.2024г. Тя подлежи на обжалване в 14-дневен срок от датата на получаването й. По делото не са събрани доказателства дали ЗППАМ е била обжалвана и съответно кога е влязла в законна сила, т.е. най-ранната дата, на която може да е влязла в сила, е 20.08.2024г., в случай, че не е била обжалвана. В тази връзка следва да се посочи, че макар и ЗППАММ да има придадено от закона предварително изпълнение и оспорването й да няма суспенсивен ефект, то правопроменящия с нея факт настъпва от момента на нейното редовно връчване, а не от този на нейното издаване. Ето защо няма как да бъдат споделени изводите на наказващия орган, че процесното МПС е спряно от движение, а още по-малко, че за жалбоподателя Ш. е налице знание относно това обстоятелство. Последното води на извод, че административно наказващият орган в хода на съдебното оспорване не е изпълнил законово вмененото му задължение да докаже всички елементи от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, а последното предопределя материалната незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление в тази му част, вменяваща на П. Ш. осъществяването на деянието по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Благоприятните за положителното установяване на законосъобразността на НП факти, в чийто логически минимум несъмнено попада връчването на Заповедта за прилагане на ПАМ № 24-0304-000*** от 22.07.2024г. и породения стабилизиращ ефект от нейното влизане в сила, несъмнено е в доказателствена тежест на административно 4 наказващия орган. Единствено по пътя на несъмненото установяване на редовното връчване на подобна заповед, съответно влизането й в законна сила, наказващият орган може да обоснове задължителният предикатен момент в субективната страна на нарушението – относно неизпълнение на кореспондиращото в тази заповед задължение.
Ето защо съдът споделя заявената в жалбата и поддържана в хода на процеса аргументативна логика, която в контекста на доказателствения материал насочва към недоказаност на изискуемото виновно отношение при изпълнение на нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, а именно виновно (съзнателно) управление на МПС, спряно от движение.